© Цветелина Белутова, Капитал
Към момента няма причина за притеснение за недостиг на дизелово гориво на българския пазар, но тъй като има много неизвестни, има много "ако" и "евентуално", всичко ще бъде в ръцете както на българските, така и на други политици след 5 февруари, когато в България влиза в сила забраната за износа на горива (с изключение на Украйна), получени от преработката на руски суров петрол. Това предупреди председателят на Българската петролна и газова асоциация Живодар Терзиев пред "Нова нюз".
Разрешението да се изнася български продукт към Украйна и произведен на българска територия продукт от руски нефт за Украйна, от една страна, би довело до облекчаване, смята Терзиев, но от друга - това е възможно да доведе до недостиг на дизелово гориво на българския пазар.
Запитан дали не е въпросът "Лукойл Нефтохим" да "балансира ситуацията" и дали има ангажимент, включително "морален", рафинерията в Бургас да запази по-голямата част от дизеловото си гориво за България и остатъка да изнася, Терзиев коментира, че въпросът бил "много правилен" и "морално и от гледна точка на българския потребител е правилно и това е целта, която аз виждам и чувам, основната част на дизеловото гориво, произведено от "Лукойл Нефтохим", може да бъде потребено практически цялото от българския пазар".
По думите му рафинерията в Бургас не бива да спира работа и държавата и самата рафинерия трябва да търсят алтернативи на руския нефт. А ако бъдат ограничени руските доставки на нефт за рафинерията, това я поставя в риск, твърди Терзиев.
През май миналата година България получи дерогация (изключение) от ембаргото на ЕС върху вноса на руски петрол, която важи до края на 2024 г. Забраната за внос на руски петрол в ЕС по море влезе в сила на 5 декември 2022 г. По-рано през януари парламентът окончателно забрани износа на горива, произведени от руски нефт, освен за Украйна. Нарушителите ще се глобяват с 20 до 50 хил. лв., а при повторно нарушение - с 50 до 100 хил. лв.
Служебното правителство и ръководството на "Лукойл Нефтохим" твърдяха, че страната може да изнася преработени в България продукти, чиято суровина е руска. Руската компания дори предупреди, че ще спре работа, ако износ не бъде позволен, обяснявайки, че за тези продукти нямало пазар в страната, а складовете не можели да поберат всички количества. Брюксел обаче настоява, че изключението е дадено на България, за да задоволява нуждите на собствения си пазар, а не за да изнася.
В последния пакет от санкции на ЕС срещу Русия обаче е отбелязано, че макар че се ползва с дерогация и може да внася руски петрол по море и тръбопровод до края на 2024 г., България не може да продава получени от него нефтопродукти на купувачи в други страни членки на ЕС или в трети страни. Може обаче да изнася за Украйна някои рафинирани продукти, получени от внесения въз основа на тези дерогации петрол, включително чрез транзит през други страни от ЕС при необходимост.
Акцизът пречел да се намалят цените на горивата при евтина суровина
По отношение на относително високата цена на горивата Терзиев коментира, че меката зима е довела до по-добри цени, отколкото търговците на горива са очаквали. Настоява, че нямало как цената на суровия петрол, която в пъти се е понижила, да има пряко проявление върху цената на готовите продукти, които са обложени с акциз. Според Терзиев този акциз определял много малкото процентно намаление на цената на горивата, когато има намаление на цената на суровия петрол, както и че цената не скача двойно, когато има двойно увеличение на цената на суровината.
Обясни как се определя цената на горивата по бензиностанциите. "Имаме цена на нефт, той трябва да бъде доставен от съответния производител. След това има процесинг - разходи по рафинирането. След това има дистрибуция - разходи до складовете. И всеки търговец слага търговска надценка. Търговска надценка има за рафинерията, за търговци на едро и за търговци на бензиностанциите", уточни Живодар Терзиев.
Оптимист е, че бензинът няма да е дефицитен на българския пазар.
