Българи са купили златни кюлчета за близо 900 хил. лв. само през една платформа

© paysera.bg

Обемът на паричните преводи към чужбина се увеличава с 33% през 2022 г. спрямо предходната година. За изминалите 12 месеца българските клиенти са наредили международни плащания за почти 800 млн. лева, а общият обем на всички изходящи транзакции достига рекордните 1.162 млрд. лева. Това показват данните финтех платформата за парични разплащания "Пейсера" (Paysera) в България. Системата оперира в над 180 държави и позволява парични трансфери в различни валути.

Данните от нея посочват и че българските й клиенти я ползват за инвестиции, включително в злато, като алтернатива на депозитите.

Левовете - в евро и долари

Очаквано най-използваната валута е евро, като много преводи са правени и в щатски долар, британска лира, румънска лея и полска злота.

Едва 10% от изпълнените трансфери са към трети страни, сред които Великобритания, Турция и Украйна.

Трансферите към чужбина са за обслужване на междуфирмени задължения, такси за обучения, туристически резервации, онлайн пазаруване и др. Доминиращ дял традиционно заемат междуфирмените разплащания. При таксите за курсове и обучения е налице сезонност и този тип транзакции се изпълняват предимно през зимните и летните месеци. Обратна е тенденцията в туристическия сектор, където отпадат повечето ограничения при пътуване и сезонността отслабва, посочват от компанията.

Средната стойност на международните транзакции се увеличава с близо 1/3 на годишна база - от 4935 лева през 2021 г. до 6680 лева през 2022 г. Като причина от компанията посочват глобалната инфлация и поетапното възстановяване на някои бизнеси след пандемията.

Цените на някои стоки и суровини се увеличават неколкократно през изминалата година и това дава отражение върху превежданите суми. "От друга страна, туристическият сектор отбеляза сериозен подем през изминалата година, с пряко отражение върху отрасли като транспорт, търговия, хотелиерство и ресторантьорство. С този тласък някои бизнеси дори успяха да достигнат оборотите си отпреди пандемията", дава пример Мартин Богданов, изп. директор на компанията в България.

Анализът му показва и че все повече бизнеси се ориентират към дигитализиране на разплащанията в търсене на повече гъвкавост.

Българи са купили над 7 кг злато

Заради високата инфлацията, която надхвърли 17% на годишна база в началото на есента, все повече потребители се ориентират към алтернативи на банковите депозити за спестяванията си, отбелязват от компанията. С това обясняват данните за инвестициите на потребителите си. През 2022 г. българските клиенти са купили инвестиционно злато за почти 850 хил. лева, което се равнява на около 7.5 килограма. Повечето потребители придобиват ценни метали на стойност между 120 и 2500 лева. Най-голямата единична сделка е за 87 хил. лв., с които са купени приблизително 760 г златни кюлчета.

Златото по традиция се смята за убежище за инвеститорите във времена на криза.

Средната стойност на транзакциите е 2228 лева, което е в диапазона на масовите спестовни влогове. Макар депозитите на домакинствата да нарастват със 7% на годишна база по данни на БНБ към септември 2022 г., при влоговете до 5 хил. лева е налице обратна тенденция, анализират от компанията. За една година те се увеличават едва с 0.42% като брой, а общата им стойност се стопява с 2%.

От компанията очакват с възстановяването на пазарите и успокояването на инфлацията международните трансфери да се увеличават още повече. Все повече бизнеси ще използват дигитализацията в разплащанията, за да осигурят устойчивост и гъвкавост в настоящата обстановка, допълват още експертите.