
© Анелия Николова
Зам.-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", е Мария Филипова.
Експериментално законодателство за управлението на криптоактиви, които могат да бъдат приети за финансови инструменти, предлага Министерството на финансите. Те са заложени в проект за промени в Закона за финансовите инструменти, публикувани за обществено обсъждане.
Измененията въвеждат в българското законодателство "Регламент (ЕС) 2022/858 - на уредба относно пазарните инфраструктури, основани на блоковите вериги, технологията на децентрализирания регистър (distributed-ledger technology/ТДР)", част от които е "блокчейн".
Предвижда се компетентна за надзора върху тези пазарни инфраструктури да бъде Комисията за финансов надзор (КФН) в лицето на нейния зам.-председател, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност".
Специалните разрешения и освобождаванията, издадени от комисията, ще са валидни на територията на Европейския съюз за период до 6 години, считано от датата на издаването, предлага проектът. Таксата за издаване на специално разрешение за управление на система за търговия и сетълмент, основана на технологията на децентрализирания регистър се предвижда да е 20 хил. лв.
Който извършва дейност като пазарна инфраструктура, основана на технологията на децентрализирания регистър, без да притежава специално разрешение, ще се наказва с глоба в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - глоба в размер от 40 000 до 100 000 лв. Ако нарушителят е юридическо лиц, санкцията ще е от 40 хил. до 100 хил. лв., а при повторно нарушение - от 100 хил. до 10 млн. лв.
Дружествата в България ще могат да се възползват изцяло от предимствата на регулацията, а надзорният орган - ще може да идентифицира нормативните пречки пред развитието на процесите, като същевременно натрупва ценни знания за функционирането на тази технология, се казва в мотивите към проекта. Така според авторите му би се улеснило изграждането на по-надежден и сигурен вторичен пазар на криптоактивите, които могат да се приемат за финансови инструменти. Предвид факта, че Регламент (ЕС) 2022/858 въвежда мерки, които позволяват да се експериментира с ТДР при финансовите услуги в ЕС въз основа на единен паспорт, нормативното регламентиране на използването на ТДР в България би позволило на доставчиците на финансови услуги от България да продължат да бъдат конкурентоспособни на пазара в ЕС.
Въз основа на събраната информация при прилагане на експерименталното законодателство ще бъде разработена и постоянно нормативна уредба на общоевропейско равнище.
Понастоящем, в Република България няма лица, получили специални разрешения да управляват пазарни инфраструктури, основани на ТДР.