Таван на търговската надценка: как политиците употребяват цените

Таван на търговската надценка: как политиците употребяват цените

© Надежда Чипева, Капитал



В условията на продължаващо поскъпване на основни храни и на предизборна ситуация не стихва политическата употреба на случващото се на пазара.


БСП, без изненада, продължава да настоява за таван на цените на основни стоки като хляб, мляко, олио, яйца, сирене, кашкавал. Аргументът на социалистите е, че такава била практика в цяла Европа и че сегашното правителство се придържа към "пазарен фундаментализъм" като очаква пазарът сам да регулира ситуацията, което нямало да стане.


Служебната власт пък все повече се разграничава от намерение да въведе ценови таван, от обвинение, че воюва с търговските вериги или че се опитва да нарушава пазарните принципи. Затова напоследък упорито се обяснява това, а стрелите вече са насочени към търговските надценки при това без елемент на административна принуда.


Не таван на цените, а на надценките. И не таван, а...




Въпреки твърденията за пазарен фундаментализъм, които БСП насочва срещу кабинета на президента, азбучна истина в икономиката е, че непазарни ограничения като това да наложиш таван на цените, водят до изкривявания, последствията от които отново плащат потребителите.


Повишаването на потребителските цени е резултат от два процеса - повишаване на търсенето, съчетано с по-слаба достъпност на стоката (или очакване за свиване на предлагането в бъдеще), или увеличаване на паричната маса. Докато инфлацията от края на 2021 г. беше плод по-скоро на второто в резултат на мерките за възстановяване след пандемията, то в ранната пролет на 2022 г. двигател е по-скоро първият процес - санкциите срещу Русия и очакванията за свито предлагане на горива и храни в непосредствено бъдеще, напомнят в свой анализ от Института за пазарна икономика.


Въвеждането на таван на цените не би повлияло на нито единия от тези процеси - нито свива паричното предлагане, нито води до повишаване на предлагането на стоките с растящи цени. С други думи, по никакъв начин не се отразява на реалните икономически фактори, които тласкат нагоре цените, казват икономистите.


Олио за политическа употреба
Олио за политическа употреба

Напомнят, че държавният контрол върху цените по принцип е временна мярка, защото няма как правителството дълго да поддържа непазарни стойности. Това би довело до презапасяване, тоест до дефицити, преди да изтече срокът на тази временна мярка. За да не се стигне дотам, често подобни мерки вървят и с ограничения върху потреблението. "Не е изключена и появата на черен пазар, където дефицитните стоки са достъпни, но на реалните си, пазарни цени. Контролираните от държавата цени могат да влияят единствено на пазара на светло, но незаконната търговия не е обвързана със спазването им", напомнят от института.


Може ли да има таван на надценките


Заради вълната от коментари, свързани с таван на цените, служебният премиер Гълъб Донев направи в понеделник вечер специално уточнение пред репортери, че не става дума за таван на цените, а на надценките. Тази логика продължава твърдението, което се съдържа във всичко казвано по темата от управляващите, че причината за високите цени се съдържа в поведението на търговските вериги.


"Видяхме други държави, които се опитаха да въведат таван на цените, че не успяха, а се породиха други практики, които доведоха до по-фатални последици, отколкото това, което предлагаме ние", добавя премиерът, цитиран от БТА. Подчертава и че с тази мярка не се обявява война на веригите за търговия с храни, а тя само ще осветли нелоялни търговски практики, които ощетяват българския потребител.


Идеята за ограничаване на търговските надценки бе пусната за неформално обществено обсъждане още преди време, а през уикенда министърът на икономиката Никола Стоянов обясни, че не става дума за поставянето на таван. Обясни, че още не е решено, но идеята е надценки над 20 или 25% да се декларират пред Комисията за защита на потребителите.


Министърът често казва, че проблемът може да не е при веригите, а някъде между тях и доставчиците, и че правителството не води война с тях, зад логиката за процента на надценката стои друго. Никола Стоянов казва в поредица от интервюта, че реално надценките достигат 80-90%, а при някои продукти са и няколко пъти. Обяснението е, че ножицата между доставните и крайните цени се обуславя от наричани от него обратни фактури. Те включват разходите на веригите за достъп до тях, за реклама на продуктите и др.


Още през миналата седмица ръководството на единствената търговска верига, която излезе с конкретни данни за начина си на работа - "Лидл България", обяви, че не е известно някой в Европа да налага подобни тавани, нито може да се каже как в практичен план ще се случва това. Изп. директор на компанията Милена Драгийска посочи, че за да се следи това, веригите трябва да назначат още хора, за да отмятат коя надценка каква е и да уведомяват при нужда контролните органи, а последните също да назначат още хора, за да се справят с лавината от тази информация.


"Много трудно може да се случи това", смята и Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика. На свой ред посочва, че е доста сложно да се прави такъв мониторинг за всяка конкретна стока. "Грубо казано, чертата се удря по-общо, а не за всяка отделна стока, независимо дали става дума за голям или квартален търговец", коментира той пред БНР.


Допълва и че най-поскъпналите стоки - яйца и млечни продукти, се продават основно извън веригите. Цитира данни, според които едва 35% от тази група се търгува там. Останалите се реализират през директни продажби - от мандрите, през фермерски пазари или фирмени магазини.


Според него част от проблема с цените и обсъждането им е заради политическия хаос и честата смяна на управляващи през последните 2 години и трябва по-скоро да се говори за търговски практики и за решения, които отговарят на реалните предизвикателства.


Според него мерките трябва да са по-скоро да се разследва има ли картел на пазара, което може стане и с първоначален анализ, който не е задължително да го прави КЗК. "Разследването минава през анализ на движението на крайните цени във всеки едни обект. Има доста модели, чрез които да се види има ли синхронизирано поведение. Но те не правят това, а чиновници гледат етикети", заключава той.


Слагат ли тавани в Европа


Икономистите, които следят какво се случва в цяла Европа, посочват, че има различни практики в отговор на високата инфлация, която засегна в различна степен отделните държави. Някои от тези мерки са и в повече държавна намеса, за каквато настоява БСП.


Емблематичен пример за последното бе Унгария, която още през 2021 г. въведе таван на цените на бензина и дизела, а после през 2022 г. направи това за основни храни - мляко, яйца, брашно и дори наемите на жилищата. Данните на самата статистика на Унгария показаха, че средната инфлация за 2022 г. е 15%, а само през декември - 25% на годишна база. При храните поскъпването е дори 45%. При млечните продукти и яйцата - до 70%, посочва Институтът за пазарна икономика. Причината е, че веднага след отпадането а тавана цените много бързо достигат пазарните си нива.


Другият сочен напоследък пример е с договорките между правителството на Франция и някои от местните търговски вериги. Там не става дума за таван на цените или друга форма на държавна регулация.


Търговците на дребно на хранителни стоки са се съгласили да предлагат на клиентите "възможно най-ниските цени" за тримесечен период за набор от продукти по техен избор. Повече за това четете тук.


Практиката на самите вериги и извън тези турбулентни времена са такива, че всяка седмица отделни групи стоки, сред които най-много храни, са в промоция. А освен това промоцията важи за определено количество. Надписите с това уточнение започнаха да се повяват на рафтовете и в брошурите след като потребители в опит да купят олио на промоция се струпаха в магазин, което доведе до смъртта на възрастен потребител.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK