Служебната власт налива 50 млн. лв. в "Български пощи"

Служебното правителство се готви да предостави минимум 50 млн. лв. на държавното дружество "Български пощи". Афишираната цел, от една страна, е стабилизиране и финансово оздравяване на пощите, от друга - те да посрещнат "краткосрочните потребности от парични потоци до въвеждането на план за преструктуриране". Решението за предприемането на стъпката беше взето на днешното заседание на кабинета.

През лятото на 2022 г. по време на управлението на коалиционното правителство с премиер Кирил Петков, когато пощите бяха под контрола на тогавашния вицепремиер Калина Константинова, държавата "инжектира" в дружеството 45 млн. лв. Въпреки че това не дава резултат, сега служебното правителство ще повтори този ход.

Наливането на средствата обаче първо трябва да мине през одобрението на Европейската комисия. Ако Брюксел даде зелена светлина, отпуснатите от държавата пари ще бъдат гаранция за успешно приключване на разговорите за финансиране на дружеството от Българската банка за развитие, става известно още от решението на служебното правителство.

Сред основните краткосрочни мерки за стабилизиране на "Български пощи" е усъвършенстването на съществуващия клиентски софтуер. Това според кабинета щяло позволи до края на 2023 г. компанията да навлезе на бързо растящия и силно печеливш куриерски бизнес сегмент.

Ще се заложи и на предоговаряне на ценовите условия по търговските договори с корпоративни клиенти и договорите за достъп до мрежата.

Паралелно с оздравителните мерки ще започне и проект по пълна дигитална трансформация на "Български пощи", уверява служебният кабинет.

Все още няма данни за финансовите резултати на "Български пощи" през 2022 г., но през ноември отговарящият за дружеството служебен министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев каза, че за първите 9 месеца от 2022 г. то е отчело загуба 41 млн. лв. През 2021 г. отчетената загуба беше 13 млн. лв.

В същото време пазарният дял на "Български пощи" на база генерирани приходи от пощенски услуги е намалял от 24% през 2010 г. на едва 6% през 2021 г., а делът на куриерските услуги е под 2 процента.