© Юлия Лазарова
Въпреки предпочитанията все още на повечето българи да се разплащат в брой банките продължават да инвестират в дигитални услуги. В същото време не прогнозират да затварят масово клоновете си, но постепенно искат да ги превърнат в място за получаване на финансови консултации, а не за обикновени транзакции. Най-доброто решение за момента за общуване с клиентите е комбинация между физически контакт и дигитална услуга. Това разказаха представители на финансови институции по време на дискусия, организирана от "БНП Париба Лични финанси".
Кешът все още е цар
Въпреки бума на онлайн услугите и дигиталните решения, които получиха силно развитие по време на пандемията, все още повечето българи предпочитат физическия контакт с банковите служители и разплащането в брой. Това показва опитът на банкерите.
"Българинът обича три начина на плащане - кеш, в брой и на ръка", коментира ситуацията Румен Радушев, заместник-началник сектор "Банкиране на дребно" в Пощенска банка. Посочи, че финансовите институции имат ангажимент да променят този начин на мислене. В същото време над 95% от разплащанията в банката са дигитални. "Фокусирано работихме и инвестирахме в това да накараме клиентите, които обичат да ходят в клон и да правят базови операции, да започнат да използват електронни канали и да премахнем хартията, така че над 75% от продуктите ни се подписват дигитално", даде пример той.
Посочи, че това е процес, който няма да трае една или няколко години. Дигитализацията не е бъдеще, а част от настоящето, защото голяма част от банките инвестират от години сериозни средства и са с ясна дигитална стратегия, казва и Ангел Матеев, началник сектор "Банкиране на дребно" в същата банка. Това според него всяка година се вижда в увеличено използване на дигиталните канали на банките. Нещо днес е страхотно и невероятно, но утре е съвсем нормално, коментира Мария Мангърова, директор "Продажби" в "БНП Париба Лични финанси".
Матеев подчертава, че дигитализацията не трябва да е самоцел, а да е в полза на клиента, поради което и във финансовата институция се говори за фиджитъл обслужване, което Матеев определи като най-малкото кратно между физическо и дигитално обслужване.
Посочи, че банките продължават да инвестират в клоновете, защото българинът все още обича да говори с банкера насреща. С уточнението, че бъдещето на клоновете е да са място за професионална консултация, а не за обикновени транзакции. "Но слуховете за смъртта на банковите клонове са силно преувеличени, така че продължаваме да инвестираме и там", подчертава експертът.
Дигитализация, за който ще я ползва
Въпреки големия дял на заплащанията в брой сред българите банкерите прогнозират, че и мобилните разплащания някога ще станат ретро. Институциите отдавна предлагат различни дигитални решения, които заобикалят разплащането в брой. Пример за това са наред с дигиталните карти и дигиталните портфейли, които вкарват всички разплащания на даден клиент в телефона. Друг пример са умните ПОС терминали в помощ на търговците при обслужването на клиентите. Чрез тях мобилният телефон се превръща в такъв терминал и не е необходимо ползването на друго устройство, за да може клиентът да плати покупката.
Банките освен това инвестират в инструменти, които им позволяват да анализират поведението на клиентите си, така че да им предлагат все повече персонализирани услуги, дори да става дума за група от петима души, коментираха участници в дискусията.
Мангърова коментира, че когато в банките се прави иновация, целта й не е само да е "тренди", но също да може да осигури микс от дигитална услуга и участието на човешкия фактор, което за момента е най-доброто решение за клиентите. "Ако е толкова готино онлайн, трябва да е същото и физически. Българите доминантно продължават да потребяват на място продукти и услуги", заключи тя.
Българите не обичат нискобюджетните предмети
Последното традиционно проучване на "БНП Париба Лични финанси" "Обсерватория" показа, че заради инфлацията наред с нискобюджетните полети европейците все повече залагат и на нискобюджетни продукти от всякакво естество. Българите обаче не ценят продуктите в тази категория и ги смятат като цяло за некачествени, показват данните. Особено нежелание да ги потребяват има сред младите. Повече за това четете тук.
През последните 7-8 години се измести акцентът от цената и все по-голямо значение придобиват качеството, разнообразието и съотношението цена - качество. Така че ценовите промоции идват едва на 4-5-о място като мотиватор за клиентите, коментира Магдалена Котупова, маркетинг мениджър в "Мосю Бриколаж". Обяви, че ако преди години хората са купували най-вече малките надуваеми басейни, сега се пренасочили към по-големи и вградени в земята. Друг пример за това, че не се търси най-ниската цена, е, че се продават много по-модерни, с по-голям капацитет и съответно по-скъпи косачки от най-продаваните преди години.
Цената не може да е ниска, ако продуктът е качествен. Качеството си има своята цена, казва Михаил Михайлов, маркетинг директор на "Нани хоум" (Nani Home). Допълни и че през последните 2 години има ръст на продажбите в по-високия клас продукти, и то без компанията да полага специални усилия за това.
Във всяка категория нискобюджетна стока означава нещо съвсем различно. При нас намалението с 8 ст. няма същия ефект като при храните, коментира Любомир Бабуров, управляващ директор на Ozon.bg. Обясни, че промоциите, в които много българи не вярват, защото смятат, че преди това са били вдигнати цените, всъщност помагат на търговците да завземат по-голям дял от пазара.
