Чумата, пандемията, инфлацията - животните в Европа намаляват, цената на месото набира скорост

© Велко Ангелов

Броят на селскостопанските животни в целия ЕС намалява, а България немалко допринася за това. Натрупаните проблеми в Европа и в частност в България водят до все по-голямо свиване на производството, а отражението на това върху цените е вече особено видимо при млечните продукти.

Цената при свинското месо след като бе паднала под тази на краставиците и доматите тепърва ще расте заради пазарната конюнктура.

Какво показват данните

Една шепа страни допринасят най-много за спада в броя на отглежданите в стопанствата на ЕС животни, сочат данните на Евростат за 2022 г., оповестени наскоро.

През ноември и декември Германия и Дания декларират спад в броя на отглежданите свине в размер, който надхвърля половината от общото намаление в целия ЕС. В същото време България и Малта отчитат спад от 26% - най-големият в проценти в общността.

В България се отбелязва и най-големият спад сред всички членки при броя говеда - с 5% през 2022 г. спрямо предходната.

Хората в Европа планират да харчат по-малко, българите - да потребяват повече

Като цяло за последните 10 г. броят на всички видове селскостопански животни в ЕС намалява, отчита статистиката. Най-рязък е той при козите. До 2020 г. броят на свинете е изключение от тази негативна тенденция, но това вече не е така и спадът е забележителен във всяка от последните две години. Единствените изключения от това са Италия, в която броят на отглежданите свине се увеличава с 4% за година и Швеция - с 3%.

Чумата преначерта пазара на свинско

Ако за много сектори пандемията и последвалата инфлация се оказват ключови, при свинското месо всичко започва от случаите на африканска чума в редица страни през 2019 г. "Това доведе до унищожаването на големи популации свине - както диви, така и в индустриалното производство. В България засегна около 25% от свиневъдството", коментира пред "Дневник" Димитър Михайлов, изп. директор на Асоциацията на свиневъдите в България.

Таван на търговската надценка: как политиците употребяват цените

Към това естествено се добавя и COVID ефектът, заради който се свива потреблението. Войната в Украйна и последвалата инфлация рязко вдигат разходите за производство като същевременно заради чумата ЕС не може да изнася свинско в Азия. "На европейския пазар останаха огромни количества свинско в съчетание с високите разходи и ниските изкупни цени, което съсипа в немалка степен сектора", обяснява Михайлов.

Част от картината в България е и в това, че помощите - за хуманно отношение към животните, се дават със закъснение и неравномерно през последните 5 г. Често се плащат по-малко от предвидените - средно 35 млн. лв. годишно, и с голямо закъснение. Наваксване настъпва при последното редовно правителство. "Но се получи така, че в годината, в която помощите са рекордно много, производството спадна", коментира Михайлов. Но също е вярно и че в най-тежките моменти - на чума и пандемия, се дават най-малко пари.

Поевтиняването на храните - не кога, а дали

Сега предстоят преговори с Министерството на земеделието за помощите през новия програмен период, който започва тази година. От бранша казват, че този път ЕК не поставя условия нито за размера на помощта, нито държи да я одобрява както досега, тъй като анализите за ефекта от нея през последните години са показали, че субсидиите не изкривяват значително пазара. Асоциацията е предложила на ведомството завишение на досегашната помощ като тя е с различен размер за свинете майки и за прасетата, но от там не желаят да коментират това. Оценката на бранша е, че субсидиите имат стабилизиращ ефект върху производството. Друг е въпросът, че решение трябва да има до края на юни, а бюджет не се знае кога ще има предвид политическата ситуация.

© Евростат

Михайлов обяснява, че разходите не са спаднали най-вече заради цената на фуражите. Обичайно животновъдите се снабдяват при прибирането на реколтата, а при последната цените бяха доста високи. Около 70% от разходите по отглеждането на едно прасе се дължат на изхранването.

Михайлов напомня, че с местното производство на свинско България задоволява едва 40% от потреблението си и ще продължи да разчита на внос от страни като Германия, Белгия, Холандия и Испания. В същото време заради ангажиментите, произтичащи от т. нар. Зелена сделка, която поставя изисквания за намаление на газовете метан, амоняк и пр., за някои страни е по-изгодно производства да бъдат затваряни. Сочи за такъв пример Нидерландия и Белгия. Това, според него, означава, че България не само ще продължи да внася, но и все по-скъпо месо. Нидерландия е два пъти по-малка и не отглежда фуражи, а има 12 млн. прасета при 500 хил. в България, дава пример той.

"И в момента цените на храните са високи и тук изниква въпросът за нашата продоволствена сигурност", посочва специалистът.

Субсидии за овце и кози? Може да няма кой да ги получи

Ако стане така, че държавата реши да отпусне голям бюджет за отглеждане на кози и овце, няма да има кой да го усвои, защото хората, които се занимават с животновъдство, ще са се отказали, те нямат вече доверие. Така обобщава ситуацията за стопаните в този сегмент Симеон Караколев, председател на Националната козевъдна и овцевъдна асоциация. Имайки предвид не факторите от последните години като пандемията, войната и инфлацията, а че България устойчиво подпомагаше част от земеделието - производството на зърно, и години наред неглижираше останалите сектори.

© Цветелина Белутова, Капитал

Сред основните национални проблеми той посочва липсата на достъп на животновъдите до земя от държавния поземлен фонд, тъй като търговете се печелят обичайно от зърнопроизводителите. Това обрича животновъдите на невъзможност да отглеждат сами фуражите си и ги принуждава да разчитат на доставки. "Това е така от дълги години...Каква е конкурентоспособността на единия и каква е на другия сектор?! Ако продължаваме да се правим, че не виждаме този проблем, ситуацията въпреки стотиците милиони субсидии ще продължава да се влошава", казва той.

Към това се добавя острият дефицит на пасища за малките и средните производители. И тяхното разпределяне е битка от години за животновъдите, които получават пасища на десетки километри разстояние от стопанствата им. Тези на удобните места се вземат от големите и те "задушават" всички по-малки и средни около тях.

Третият негативен факт с голяма тежест върху отглеждащите кози и овце е разпокъсаността, заменила ТКЗС-тата при соца. Стопаните не искат да се обединяват - било за доставка на фуражи, било за продажба на продукцията им. "А в Западна Европа е точно обратното. Там кооперативите са най-мощните. Тук това тепърва прохожда", заключава Караколев.

Посочва, че в тези страни се приемат планове и цели за производството, които се следват независимо кой е на власт. "Всеки се води по плана. А тук идва един с едни мерки, след него - друг с други, после служебен кабинет и накрая едно голямо нищо", допълва той.

Обяснява и че в общия случай субсидиите в сектора са ненавременни и непропорционални, тъй като в годините назад някои са били по-предпочитани, а други - неглижирани. За отглеждащите овце и кози подкрепата е и от ЕС, и от националния бюджет. "Като размери е добра подкрепата, но като период и адекватност на подпомагане е леко закъсняла. Тоест, много е важно, когато се отпуска една помощ, да се дава навреме. Удавникът се спасява когато се дави, а не когато е удавен. Животните не ги интересува има ли правителство или е служебно", илюстрира той.

Допълва и че едва 3-4% от животновъдите в този сегмент кандидатстват за европейско финансиране за инвестиции в стопанствата си. Причината е, че процедурите са твърде сложни, а Държавен фонд "Земеделие" и Българската банка за развитие "разсъждават като търговските банки", обяснява стопанинът. Тоест, те искат обезпечения за кредитите, каквито животновъдите не могат да предложат. "Един фермер от село няма апартамент в София, а селски имот, който изобщо не е атрактивен", обяснява той. Казва, че в останалите европейски страни държавата чрез институциите си облекчава много кредитирането на земеделския сектор.