Лилия Бочева, климатолог: Няма нищо необичайно във времето в България

Лилия Бочева, климатолог: Няма нищо необичайно във времето в България

© Юлия Лазарова



Какво е времето отдавна вече не е първа тема на разговор само за британци, които не са близки, и затова я подхващат като най-банална. При неочаквани за сезона явления често се цитират хора с по-дълъг житейски стаж, които категорично твърдят, че "такова нещо не помнят". Учените, които боравят с натрупани исторически данни, обаче не споделят това удивление. За това колко обичайно и колко необичайно е времето в България разговаряме с Лилия Бочева, директор на департамент "Метеорология" в Националния институт по метеорология и хидрология.


Сега хората си казват, че последната зима беше необичайно топла за България, а май и като цяло пролетта - твърде студена. Правилни ли са тези оценки?


- Необичайно не е. Даже в контекста на последните 5 години направо си е обичайно, тъй като поне 3 от тях са с подобни температурни характеристики на зимата и на пролетните месеци. Миналата година бе нещо подобно. А усещането за това, че тази зима е по-необичайна, е защото просто разпределението в отделните месеци на валежите и температурите беше малко по-различно. Февруари беше изключително сух месец, което остави усещането за липса на валежи, на снежна покривка - нещо, което пролетта се опита да компенсира.




Но през миналата година отново имаше валежи през пролетните месеци и дори от годишния ни бюлетин ще стане ясно, че най-високата снежна покривка за 2022 г. е регистрирана в планинските части през пролетта - с натрупване от зимата. Пролетта през миналата година отново беше със сходни на тазгодишните температури.


Може би усещането за по-студено време не е толкова спрямо средните стойности, колкото това, че валежите вероятно са сходни с миналогодишните, но те са по фронтални системи, които поддържат мрачно и валежно време през целия ден. А не са свързани с конвективна дейност, тоест гръмотевични бури, при които, примерно, сутринта ви грее слънце и вие се чувствате чудесно, но в следобедните часове се излива дъжд.


Така като краен резултат количествата валежи може да са едни и същи, но получаването им е различно. Общо взето тази пролет се държи по̀ като пролет от едно време. Тоест, малко под нормата са температурите през април, но въпреки всичко имаме валежи, имаме преход - не минаваме директно от зимните дрехи на сандалите, както се случваше вече няколко пъти. Така че не бих казала, че е нещо свръхнеобичайно.


От години обаче хората си говорят, че сякаш изчезнаха пролетта и есента и често се случва тъкмо от ботушите да обуем сандалите и обратно. Това потвърждава ли се от данните?


- Да, но тази година не е така и въпреки всичко на нас ни се вижда, че тя е необичайна. Не мога да коментирам усещането на хората за това, защото се оказа, че паметта ни от най-близките предходни години за екстремни метеорологични явления не е добра. Имайки предвид и други събития - примерно през май-юни имаме локални наводнения вследствие на силни гръмотевични бури, придружени от интензивни валеж. Общо взето това е доста често срещано явление. Ако се замислите, това се случва всяка година. Може да не е на едно и също място, но се случва някъде и всеки път то изглежда изненадващо и необичайно. А то е съвсем обичайно. По-скоро темата за климата е преекспонирана според мен и всеки търси малко под вола теле.Да, абсолютно нормално е да са заинтересовани и притеснени хората, защото реално погледнато средните температури действително не само глобално, но и в България, растат. И то по-бързо нарастват средните зимни температури, отколкото тези през лятото.


Спрямо какво по-бързо?


- По-бързо спрямо каквото е било предишните години. В същото време зачестяват летни дни, в които достигаме рекордни стойности на температурата. Просто климатично погледнато един период от 100 години може да се разглежда като колебателен за температурата. Тоест, не можем да кажем, че тази тенденция няма да се промени.

Температурите като цяло през последните 100 години - откакто се правят метеорологични наблюдения, които в България са от 1890 г., показват тенденция на нарастване, обаче на средната температура. В различните части на България е различно. За валежите е по същия начин.

Ако сравним двата 30-годишни климатични периода, възприети като референтни от Световната метеорологична организация - 1961-1990 г. и 1991-2020 г., като вторият отразява съвременния климат, виждаме, че нарастването на температурите на годишна база е очевидно.


Двете графики показват отклоненията на средната годишна температура за<br />България спрямо климатичните норми. В тази графика е спрямо периода 1961-1990 г., когато средната годишна температура е била 10.5. <br /><br />

© НИМХ

Двете графики показват отклоненията на средната годишна температура за
България спрямо климатичните норми. В тази графика е спрямо периода 1961-1990 г., когато средната годишна температура е била 10.5.



Кога започна това по-бързо нарастване?


- От средата на 80-те години се вижда тенденция към нарастване на температурите на годишна база. За отделните месеци естествено не е така, те могат да са колебателни, но все пак тенденцията не е всяка година да е по-висока температура от следващата. В никакъв случай! Най-топлата година до момента за България, поне откакто се правят измервания, е 2019 г. От 1930 година насам статистиката показва това. Защо 1930-а година? Защото дотогава се е развивала метеорологичната мрежа. И за да направиш сравнение на територията на страната, трябва мрежата да е достатъчно добре представителна за различните климатични области на България и добре разположена по цялата територия на страната, а не да е концентрирана само в един край. Защото тогава няма адекватно да се отчетат влиянията на всички изменения. Климатът на морето един, край Дунава е друг, а в планините е трети, в района на Сандански и Кресна - четвърти. Така че, грубо казано, за да имаш адекватна оценка, дори използвайки само станционни данни, те трябва да са достатъчно добре разположени на цялата територия на страната, за да са представителни.


Тук се вижда отклонението от средната за периода 1991-2020 г. температура, която вече е 11.3.

© НИМХ

Тук се вижда отклонението от средната за периода 1991-2020 г. температура, която вече е 11.3.


А колко дълго трябва да се проявява дадено явление, за да се определи като тенденция? Например, през последните години имаше няколко случая на начало на снежните валежи от януари нататък.


- Не можем да говорим, че това е тенденция в никакъв случай. Зависи от много неща и от конкретната ситуация в дадената година и циркулацията над нашия район. Да може да се направят някакви по-задълбочени изводи за промяна в циркулационни условия, които да твърдим, че са постоянни, трябват действително по-дълги изследвания.


Колко по-дълги?


- Например, един 30-годишен период от климатична гледна точка би бил добър за по-адекватно оценяване. По същия начин климатичните сценарии, които се правят, имат такъв условен характер, защото те се правят на базата на това, което виждаме в момента и приемайки, че нещата ще се случват с тази стъпка, която е оценена към момента.


Когато се моделира бъдещ климат, се взимат предвид данни не само от модели, но и от метеорологични спътници, които обаче се развиха последните десетилетия. Едва от началото на този век, и още по-точно след 2010 г., можем да кажем, че разполагаме с добри инструменти и отлични информационни продукти, които се развиват непрекъснато.


Така че тази информация също е безценна, защото тя дава поглед действително с реални измервания от въздуха на случващото се на земята. Но самото асимилиране на тази информация, привеждането й към земната повърхност, също е минало някакъв етап, докато хората се научимq и се прави вече адекватно. И въпреки всичко пак прогнозата за климата е с някаква доза несигурност. В повечето случаи спътниковите данни не ти дават директно информация за земната повърхност, а за даден слой отгоре в атмосферата.


Имат ли основание впечатленията на хората, че вече краткосрочните прогнози не са съвсем точни?


- Краткосрочната прогноза е най-адекватна за 24 часа. До 3 дни вече влиза нотка на съмнение. В преходните сезони и през лятото при развитие на гръмотевични бури ситуацията може да се смени в рамките на деня. Тоест, бързината или по-скоро посоката на движение на дадената система може да се промени. Но прогнозите сега са с много по-добра сбъдваемост отколкото едно време, защото колегите днес имат възможност да ползват голям арсенал от информационни продукти. Ако се ползва приложение на телефона за прогноза на времето, точността на продукта зависи от това какво е то - дали е разработено с помощта на водещи европейски центрове и действително дава добра информация. Или е като тези, които изглеждат чудесно, само че информацията, която влиза там, е от някой глобален модел. При него няма връзка с времето по региони, а дава средни характеристики за цял континент. Моделът е центриран, примерно, да кажем над Франция или Германия - и за там точността му би била висока. Само че ние сме в периферията и при нас вече не е същото и ще дава отклонения.


А в НИМХ се работи с регионални прогностични модели, които се развиват за съответната територия - за Балканския полуостров, за България. От миналата година издаваме вече предупреждения по общини за опасни явления. Преди хората казваха, че за техния район има обявен червен код за опасно време, а времето е било хубаво. А то и в рамките на самата община може да има различия.


Тоест, не е просто шега, като си казваме, че в София вали по квартали?


- То буквално е така. Това особено ярко личи при гръмотевичните бури с конвективни валежи. Може да се случи да има градушка от едната страна на улицата, а от другата изобщо да не вали. София сама по себе си лятно време е като допълнителен акумулатор за конвекцията и най-топлите части на града способстват излъчването на топлина, което допринася за развитието на тези системи и съответното изваляване в близост до най-топлите точки. Така че центърът на града действително е остров на топлина. Към периферията това намалява, но градът расте, така че като цяло се разширява площта на тази по-голяма топлина.


Сега като изпратихме една топла зима, можем ли да очакваме лятото да е хладно, за да има някакъв баланс, тоест да се поддържа някаква средна годишна температура за страната?


- Не би могло да се каже, че средната температура е закована на някаква точка и всичко се движи около нея. При температура за България, която е от порядъка на 10-12 градуса, отклонение от 2 °С вече е много голямо. До 2020 г. използвахме за сравнение климатични норми за периода 1961-1990 г., който е сравнително хладен дори спрямо предходните 30 години. Тогава се получаваше почти всяка една година от 2000-та насам да е над климатичната норма за страната, като през 2019 г. превишението на нормата вече бе 2.1°С градуса, а през 2020 - бяха 2 °С. Тези цифри звучат много притеснително, особено в контекста на стремежа на човечеството да успее да задържи нарастването на глобалната температура под 1.5 °С.


Но след като е взет за база следващият период от 30 г. (1991-2020 г.), отклоненията вече са десети от градуса, а не 2 градуса, например, за същите тези години.


Глобалното затопляне за пръв път е напът да надхвърли тавана от 1.5 градуса
Глобалното затопляне за пръв път е напът да надхвърли тавана от 1.5 градуса


Но тогава това повишение от 1.5 °С спрямо този по-топъл период не е ли някаква самозаблуда на човечеството като се взима за база вече период с повишена температура?


- Не, защото отклоненията от нормите са в отделни години като на места по света те може да са били с 6, а не с 2 градуса над нормите. Но средно за земното кълбо не е така. Освен това тези 1.5 градуса се отнасят в сравнение с оценените глобални температури от прединдустриалната епоха. Ние нямаме измервания за температурите в България за този период. А и като цяло има много малко реални измервания за тогава, така че говорим за моделирани температури.


От данните в най-ново време, с които работите, вижда ли се ефект от макар и ограничените усилия на човечеството да намали замърсяването на въздуха и по този начин да не влошава климата?


- Пресен пример беше спирането на всякакво движение и транспорт по време на COVID-19. Действително, атмосферата се изчисти за някакъв период, но това не повлия на температурата да се понижи или да има друга голяма промяна при драстично спаднал трафик.


Че влияем на климата влияем, но аз лично смятам, че не е в толкова голяма степен.


Има и други фактори, които помагат. Факт е, че се случват по-бързо тези затопляния отколкото в миналото или поне това, което като проекция правим за миналото, защото там оценките не са по преки наблюдения. Наблюденията са много малко в световен мащаб и в Европа много малко страни имат наблюдения от 18 век.


Какво освен човешката дейност е значителен фактор за промяна на климата?


- Първо, от климатична гледна точка, винаги е имало такива колебания - ледников период или миниледников период, след това покачване и така нататък. Това са колебателни движения. Дали в момента става въпрос за тенденции или за колебания, мисля, че е прекалено кратко времето, в което правим изследването, за да може въобще да говорим. Защото като става дума за такива периоди, те са доста големи като време. Сто години е нищо от тази гледна точка, но в рамките на тези 100 години виждаме, че действително ние влияем по някакъв начин - 5, 10, 15 процента, но влияем и нашето влияние не е положително, напротив.


Факт е примерно, че замърсявания като изригването на вулкана в Исландия влияят дългосрочно. Например, при конвективни бури такива явления спомагат да се образуват повече градови ядра. По същия начин един голям пожар има подобен ефект - като в Амазония, например.


В България от Ваша гледна точка няма крайно драматични явления, това на какво се дължи - на географското ѝ положение ли?


- И на него. Проявите на екстремен климат в Европа, особено в някои части на Западна Европа, са по-драматични отколкото при нас. Примерно, през миналата година, може би си спомняте, имаше доста дълга гореща вълна в Западна Европа и Англия. Чак такава продължителна суша у нас не се случи, дори сушата през 2019-2020 г. не беше в подобни размери и засягаше в отделните години различни части на страната.


Тези промени не обричат ли достоверността на прогнозите за климата?


- Такава прогноза се прави на квартили (отнасящи се до 25% от периодите) и вероятността е малка. Общо взето там се говори за очаквания нещо да се случи - по-вероятно и по-малко вероятно. Често се говори за 60-70% вероятност да се случи, като обикновено не се стига над тези проценти и в двете посоки. Не може, или по-скоро не знам дали и кога ще може с по-голяма вероятност да правим климатични прогнози като тези за времето за следващ ден.


Ако погледнете климатичните модели, правени в началото на века, ще видите, че те стъпват на опита от предишни години, които са сухи и затова се очакваше намаление на валежите. За температурата се прогнозираше покачване, което се и случва. Но следващите години валя доста - говорим за средни валежи, не за отделните месеци и сезони, така че се случи обратното на очакваното - валежите се увеличават.


Тези предупреждения за опасност по общини защо не помогнаха и се стигна до наводнения, например, в карловските села миналото лято?


- Там е малко по-различен казус. В района имаме две станции, в които количеството дъжд, паднал в рамките на едно денонощие, надвишава въобще някога измерената стойност и то в пъти. А тези станции са с дълги наблюдения.Тоест, това е събитие с период на случване за едната станция веднъж на 300 години, а другата - веднъж за 600 години. Прогнозата за опасно време в кодове е за над 60 л на кв. м (червен код), но колко над тази стойност ще падне в една точка, не може да се каже и няма как да се оцени, че ще са 160 л на кв. м или повече в дадено населено място от общината.


При такъв тип процеси, най-точни са свръхкраткосрочните прогнози, до най-много два часа предварително, което е твърде кратко като време за реакция. При този процес и от радарите се вижда, че две конвективни клетки стационират върху билата на Стара планина и Средна гора в района на най-засегнатите села, и не се преместват от там над 15 часа. И това също не може да бъде 100% предвидено.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK