Ресорната комисия пусна на първо четене удължаването на удължения бюджет (допълнена)

© Георги Кожухаров

Ресорната парламентарна комисия подкрепи на първо четене проекта на правителството, с който се предлага да бъде удължено действието на т.нар. удължителен закон. Той замества неприетия до момента бюджет за 2023 г.

Действието на удължителния закон приключва на 10 юни, а липсата на редовно правителство и политическото напрежение около съставянето му отклоняват вниманието на депутатите от този въпрос. Още при сформирането на парламента лидерът на най-голямата формация Бойко Борисов обяви, че бюджет няма да се обсъжда, докато няма съставено правителство.

Депутатите единодушно приеха на първо четене два проекта - единият проект за удължаване действието на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на ДОО за 2022 г. и Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г.

А освен това бе гласувано решение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. С него се определя редът, по който ще се правят разходите: плащания по обслужване на държавния дълг и за вноската на България в бюджета на ЕС; трансфери за съдебната власт, социални плащания, общини сметките на за средства от ЕС и на ДФ "Земеделие", държавните медии, лимити по плащания на бюджетни организации и други.

По време на дискусията днес на заседанието на комисията по бюджет и финанси депутатите поискаха разчети от финансовия министър за това колко голям може да стане дефицитът до края на годината, при какви условия може да се вземе външен или вътрешен дълг, как ще бъдат върнати парите от фискалния резерв, в случай че на служебния кабинет бъде позволено да харчи пари от него.

Депутати от ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" си размениха взаимно реплики, с които се упрекнаха за действия, довели до ситуацията в средата на годината да няма приет бюджет.

Разходите от юли силно ще растат

От юли разходът ще започне да е много по-висок от сегашния, обяви пред депутатите служебният министър на финансите Росица Велкова.

Причината за това не е само необходимостта пенсиите да бъдат актуализирани, както е по закон, с 12% от 1 юли, но и нуждата да се разплащат европейски проекти. Тази година е последната за последния програмен период и ако не бъдат изплатени 4.1 млрд. лв., те трябва да бъдат върнати от България в европейския бюджет. От тях 1.6 млрд. лв. са по общински проекти.

Отделно страната трябва да похарчи 1.3 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, за да може да заяви следващи плащания. За целта освен изискване за определени реформи има и за разплащане на проекти, обясни Велкова.

В допълнение на това закъсалото държавно предприятие "Български пощи" има одобрен от Брюксел оздравителен план, който няма с какво да се финансира.

От намалените ставки на ДДС и акцизи пък държавата се лишава от 1 млрд. лв. приходи, се разбра по време на заседанието.

На общините всеки лев им е важен

Представители на Националното сдружение на общините обявиха, че всеки лев им е важен в светлината на предстоящи местни изори и малка вероятност да приемат свои бюджети. Поискаха да бъдат добавени към бюджетните ведомства, които ще ползват регулярни трансфери, за да могат да се разплащат на свой ред с изпълняваните европейски проекти. За целта трябва да им бъде разрешено да могат да трансферират капиталовите разходи в други целеви.

Поискаха и да бъде премахната забраната да повишават заплатите. Дадоха пример със служителите в комуналните услуги, които получават близко до минималното за станата заплащане, а то идва от собствените приходи на общините, а не от държавните трансфери.

Не изпадате ли в шизофрения

Няколко депутати от ГЕРБ атакуваха политиката на бившия, а вероятно и бъдещ финансов министър Асен Василев, за това, че сегашното състояние на финансите е плод на популистките му решения. В този дух се изказа Красимир Велчев и Теменужка Петкова. "Колко още трябва да плащаме, за да платим цената на популизма", попита риторично Велчев.

Това даде повод на Тошко Йорданов от "Има такъв народ" да попита ГЕРБ дали не изпадат в "лека емоционална шизофрения" като говорят тези неща, а са на път да одобрят Асен Василев отново за финансов министър.

Петкова и Велчев защитиха тезата, че най-доброто, което е било направено от предния парламент, е да не одобри бюджет за годината. Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната-Демократична България" обяви, че не може като добро да се определя неизпълнението на закона, който задължава министърът на финансите в определен срок да внесе проект на бюджет.

Дълг ще трябва да се взима

Министър Росица Велкова обяви, че нов дълг ще трябва да се вземе, защото с него ще се финансира очертаващият се дефицит. Обеща да представи разчети за размер и цена, поискани по време на заседанието от депутата от БСП Румен Гечев. Той мотивира това с аргумента, че трябва да се вземе решение дали да е вътрешен или външен, колко голям и т. н. Обяви обаче, че партията му няма да подкрепи харченето на пари от фискалния резерв.

Такова е предложението на кабинета, за да се финансират частично предстоящите разходи. Към момента той е с малко над 10 млрд. лв., които по думите на министъра са "условно блокирани". Допълни, че ако сега се прибегне към набирането на дълг, то лихвата по него ще е около 8%, а за тези средства, които стоят по сметка в БНБ се получават едва 2.5% лихва.

Увери, че ако депутатите разрешат това, няма да се пипат парите от т. нар. Сребърен фонд и предложи да се сложи ограничение, при което в резерва да остане неснижаем остатък от 4.5 млрд. лв. Това е повече от парите за пенсии, които са 3.7 млрд. лв.

Подчерта, че става дума за временно ползване на парите от резерва.

Фискалният съвет вижда структурни проблеми

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, обяви по време на заседанието на комисията, че бюджетът има структурни проблеми и ще трябва да се взимат политически решения, които трябва да бъдат поне в средносрочен план. "Проблемът, независимо дали искаме да го сложим на масата с евентуално вдигане на данъци или ограничаване на определен тип разходи, си стои от гледна точка на стратегия, но това трябва да го решава редовно правителство и подкрепящите го политически сили", добави той.

Напомни, че за да не изпадне България в процедура по свръхдефицит, е много важно тази година бюджетът да завърши под 3 процента на начислена база. Той обаче добави, че в момента се дискутира бюджет, който е на касова основа, а Маастрихтските критерии са на начислена база, с което изчисленията ще бъдат по-различни.

Според изчисления на Фискалния съвет, на база на данните от Министерството на финансите, и с условностите за развитието на икономическите процеси до края на годината, на касова основа консолидираният бюджет, ако се работи с около близо 6.5 млрд. лв инвестиции, дефицитът ще бъде около 7 млрд. лв.

Ще имаме приблизително около 20 процента по-високи разходи тази година, ако продължат тенденциите и с оглед намаляващата инфлация около 7-8 процента данъчни приходи и около 6 до 7 процента общи приходи, каза Дацов. Във времето тези неща, вместо да се сближават, за да бъде постигнато намаляване на дефицита, остават относително постоянни, което поставя под въпрос изобщо каквато и да е стратегия за намаляване на дефицита, каза още той.

Икономистът Мартин Димитров от "Продължаваме промяната-Демократична България" смята, че няма място за създаване на страхове. Оценката му е, че засега дефицитът се очертава да е 4%, а със "сериозен бюджет" може да се вкара в рамките на 3%.