Строежът на бизнесцентъра до Руската църква- две години игра на "тука има, тука няма"

След известно затишие спорът около строежа на бизнесцентър до Руската църква избухна с нова сила. От седмици насам вестник "Нощен труд" всеки ден публикува по една страница срещу строежа, организира и подписка. Активизира се и гражданският инициативен комитет за запазването на градинката. Негови членове заплашват, че ако строежът започне, ще се стигне до гражданско неподчинение. Собственикът на терена - израелската компания "Аштром", пък го е купил срещу 1.5 млн. долара, заедно с разрешението за строеж, издадено от общината през 1998 г. Адвокатите на "Аштром" са категорични, че ако до края на април проблемът не бъде решен, ще съдят в Страсбург общината и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Засега се чака решението на Софийския градски съд, който на 27 април трябва да каже дали на мястото може да се строи. Ако магистратите разрешат издигането на бизнесцентър, съвсем скоро ще бъде обявен и конкурсът за проект, по който да бъде изградена сградата.

Предисторията

Имотът, на който трябва да се появи строежът е реституиран през 1994, като новия му собственик е Бистра Хранова. Тя е наследник на рода Балабанови, които са го притежавали до национализацията. През 1998 г. Хранова продава имота за 1.5 млн. долара на регистрираната в България "Абротея интернешънъл", която е дъщерна фирма на известната израелска групировка "Аштром". Две години, след като става собственик на земята, компанията все още не може да получи разрешение за строеж.


Първоначалната идея била на мястото да бъде издигнат 8-етажен бизнесцентър. Това решение предизвика бурно негодуване сред столичани, защото така ще бъде засенчена изцяло Руската църква. Предлаганите от обществените комитети решения бяха или да се запази градинката, или да се възстанови сградата на кафенето на писателите. То е било една от забележителностите на буржоазна София, а в него са се събирали Яворов, Елин Пелин, Йордан Йовков и всички именити български писатели от началото на миналия век до 70-те години. През 1975 г. обаче по идея на тогавашния кмет на София Георги Стилов сградата е била разрушена. По проекта на арх. Никола Николов през 1977 г. на мястото е обособен сегашният парк.

Според адвокатите на "Аштром" обаче по градоустойствения план на София на това място и в момента е предвидено да има сграда, а не градинка.

Дебатите

Най-разгорещените дебати около строежа бяха през юни миналата година. Тогава срещу издигането на бизнесцентър на мястото се обяви Съюзът на архитектите, беше създаден инициативен комитет за защита на градинката и т.н.

Кметът Софиянски пък заяви, че от една страна мястото при руската църква е частно и общината трябва да уважава частната собственост, но от друга трябва да се има предвид общественият интерес. Градоначалникът беше категоричен, че ако представеният от "Абротея интернешънъл" проект срещне сериозна съпротива, ще търси компромис. Малко по-късно общината елегантно принуди собственика да обяви архитектурен конкурс за сградата, но дори и съгласието на израелците, не промени ситуацията в тяхна полза.

Амном Халпер и досега не може да си обясни как компанията му се е забъркала в тази каша, след като мястото е купено с виза (разрешение) за строеж, а общината много добре е знаела, че фирмата не дава милион и половина долара, за да притежава градинка.

И наистина, първоначално реализацията на идеята за издигане на бизнесцентъра вървяла гладко. Представеният архитектурен проект за сградата е одобрен от върховния съвет в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и пет комисии в управление "архитектура и градоустройство" (УАГ) към столичната община. След решението на комисиите главният архитект на София Стоян Янев издал две заповеди. Едната е от 1997 г. и е за частичното застроително решение. Втората е подписана година по-късно и е за частичен застроителен регулационен и кадастрален план.

Спънките

Ударът обаче дойде през 2000 г., когато заповедите на главния архитект бяха отменени от бившия зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството Ваня Зегова.

Адвокатите на "Аштром" атакуваха нормативните актове във Върховния административен съд. Преди да се стигне до гледане на делото обаче, израелците оттеглиха иска си, след като постигнаха споразумение с министър Евгени Чачев за отмяна на заповедта на арх. Зегова.

Пак в края на миналата година Столичният общински съвет (СОС) реши да даде право на строеж на "Абротея интернешънъл" и малко изненадващо Съюзът на архитектите промени коренно позицията си и също подкрепи строителството.

В началото на тази година обаче последва нов обрат -СОС реши да спре строежа и да потърси друго равностойно място за сградата. Това обаче се оказа невъзможно и се стигна до компромисното решение до Руската църква да бъде построена сграда, която не е по-висока от някогашното кафене, като се възстанови и архитектурата на старата постройка.

"Ние уважаваме историята на това място, имаме доста снимки от бившето кафе и наредихме на нашите архитекти да проектират максимално близка на вид сграда", коментира представителят на "Аштром" за България Амном Халпер. Той припомни, че при ремонта на халите фирмата е запазила непокътната намиращите се в подземния етаж старини, въпреки че те заемат много площ, която е неизползваема от инвеститора.

След жалба на "Аштром" в спора се намеси и областният управител Васил Маринчев, който атакува решението на общинарите в съда.

Ситуацията стана още по заплетена, след като в началото на тази година зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Тодор Вачков издаде заповед, ефектът от която е връщането на проекта УАГ. Това решение също се нуждае от тълкувание от съда, твърдят адвокатите на "Аштром".

"Заповедта на зам-министър Вачков няма правно основание", коментира главният архитект на София Стоян Янев. Според него промени трябва да се направят и в Управление архитектура и благоустройство към Столичната община. Влизането в сила на спорния закон за устройство на територията ще забави строителството, ако се наложи изменение на кадастралния план, коментира още Янев.

Съд до дупка

Адвокатите на "Аштром" са категорични, че ако въпросът не бъде решен до края на месеца, ще заведат дело срещу всички институции, които пречат на строежа. "Ако софийският градски съд и Върховният съд не присъдят в полза на фирмата, ще отидем в Страсбург, но ще се върнем в българските съдилища и ще осъдим общината и министерството по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани", закани се адвокат Весела Миленова. Според нея дотам може да се стигне, ако съдът вземе политическо решение.

Според Амном Халпер, независимо че много хора имат емоционално отношение към мястото до руската църква, правото им на собственост е нарушено. "Дали сме 1.5 млн. долара и ако те бяха в банкова сметка, за тези две години щяха да ни донесат добър доход дори само от лихвите", коментира бизнесменът. Той се притеснява, че дори и съдът да разреши строеж, той не може да започне скоро, защото тепърва предстои одобряване на проекта, а идват изборите и официалните лица, от които зависи придвижването на процедурата, ще са заети с тях. Според най-оптимистичните прогнози на Амном Хампер първата копка ще е около Коледа.

Противниците плашат с гражданско неподчинение

Противниците на проекта също обаче са решени на всяка цена да не допуснат строеж до Руската църква. Според Георги Стоилов, който е бил кмет на София в периода 1969-1973 г., а сега е един от членовете на гражданския инициативен комитет за защита на градинката, интелектуалци и представители на всички възрастови групи от цяла София са против новата сграда. "Единствено няколко заинтересовани лица работят и успяват да постигнат целите си въпреки протестите и нарушенията на закона", твърди Стоилов. "Ако се стигне до изсичане на ценните дървета и разкопаване на градинката, ще организираме масово гражданско неподчинение", заканва се той.

Стоилов коментира, че в историята на столицата е имало друг подобен случай, и то пак заради проект за строеж в същия район. През 1943 г. военните решили да строят сграда срещу Военния клуб. Дори е бил направен изкопът за основите. Общественото мнение обаче е било против този строеж и след живи вериги и протести той бил спрян. "Спомен от този момент в историята на града все още има и това е голямата яма зад паметника на Стефан Стамболов в градинката до Кристал", пояснява Георги Стоилов. Според него софиянци пазят зелените площи на града и ще се противопоставят категорично на новия бизнесцентър. Той твърди, че още от общия градоустройствен план на София от 1954 г. този терен е предвиден за паркова зона.

Общината е виновна

Стоилов смята, че общината може да предостави без проблем равностоен терен, с който да обезщети "Аштром" и да потуши конфликта. Подходящи според него са площите в северната част на Военния клуб и между бившето руско посолство на ул. "Раковски" и природонаучния музей. Стоилов твърди, че и двата терена още преди години са били планирани за изграждане на нови сгради.

"Досега проблемът със стоежа до Руската църква не е решен поради липса на професионализъм или заради корупция, но не се наемам да кажа категорично кое от двете е по-вярно", коментира бившият кмет.

"Искането за строеж на бизнесцентър до църквата е не само незаконно, а и неморално", смята Стоилов. Според него градинката до Руската църква е най-доброто което може да се направи за този район. "Събарянето на кафенето беше по проект на арх. Никола Николов. Всички тогава реагирахме срещу това, но сега разбираме, че е бил прав", коментира бившият кмет и добавя, че сградата на бившето писателско кафене е била чуждо тяло в околното пространство.

"Шедьовър на архитектурата да се направи, пак няма мястото да изглежда по-добре отколкото сега, категоричен е Стоилов. Той смята, че трябва да се спре строежът върху зелени площи, а не както сега да се "краде" от територията на Витоша, Южния парк, Борисовота градина, зелените площи около хотел Рила, Докторската градина и т.н.

Трудният баланс на интереси

При всички случаи решението на казуса е много деликатно. От една страна е комитетът за защита на градинката, който претендира, че представлява градската общественост. От друга обаче е интересът на един от най-големите инвеститори в столицата "Аштром" (същата компания реставрира халите). Може би най-безболезненият начин за решаване на спора е референдум, но това няма да отмени ангажимента на общината да обезщети излъганите купувачи на терена.

Или завинаги да забрави за този инвеститор и всички чужди компании, които ще сондират "Аштром" може ли да се прави бизнес у нас.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK