- - - - -
Многобройните приятели на Антони Георгиев очакваха по-скоро той да получи я някоя международна награда за журналистика, я приз за литературно творчество. Той ги изненада, като се върна в София, за да оглави българското издание на най-мъжкото списание Playboy.
Роден е на 10 март 1963 година и завършва английска гимназия и английска филология. Първата му страст (по семейна линия) е музиката, но като младеж Антони се занимава с фотография и журналистика. Още първите му фототворби и тематичните самостоятелни фотоизложби се отличаваха с оригиналните хрумвания.
Антони Георгиев изпревари с няколко месеца промените у нас през 1989 година и избяга на Запад. Работи в Би Би Си - Лондон, и Радио “Свободна Европа” в Мюнхен и Прага. След закриването на секцията на радиото в Германия предпочете да работи като журналист на свободна практика за печатни и електронни издания в Дания, Белгия, Швеция, Германия, Великобритания, САЩ.
През миналата година Антони Георгиев издаде и първия си роман - “Виена”. Както сам споделя, в компютъра му отлежават започнати още няколко сюжета за повести и романи. Сега обаче те ще почакат.
Няма съмнение, че Антони Георгиев ще придаде един много интелигентен образ на предизвикателното списание. Той обича да изненадва и обещава, че изненадите в “Плейбой” със сигурност ще бъдат много. Засега Антони само леко повдига завесата.
• Антони, каква е твоята представа за “Плейбой”?
- Playboy се издава на петнайсет езика в двайсет държави. Общият му тираж в света е над пет милиона. Playboy е най-популярното мъжко списание. В България то излиза в над 60 000 тираж, което го прави и най-популярното и влиятелно месечно списание въобще. Донякъде това е странно - Playboy има по-голям тираж от "Жената днес". А може би това не е толкова странно…
Макар да е един от символите на американската поп култура, Playboy не я проповядва. Напротив - то държи и се основава на местната култура и традиции. Едно от малкото неща, които обединяват не-англоезичните издания на нашето списание, е либералното отношение към живота, политиката, културата, секса. Нашите читатели и ние обичаме да живеем добре в най-общия и благороден смисъл на тази дума и не изпитваме никакво чувство за вина. Playboy е известен не само с красивите жени, които представя (Мадона, Ракел Уелч, София Лорен - в България Катерина Евро, Надя, Соня Васи...), а и със забележителните си, произвеждащи новини интервюта (Джон Ленън, Джими Картър, Бил Гейтс -- ген. Василев, Максим Бехар, Емил Кошлуков, Славчо Христов...), с цялостния си редакционен микс. Това е магистралната линия, която "работи" както по света, така и в България, и аз ще се радвам да я продължавам така.
- Какво ще се промени с твоето идване в списанието, ще има ли промени в екипа? Въобще има ли някакъв конфликт?
- Всяка организация, не само месечните списания, търпят промени. Ако не се променяш, умираш. Изгниваш в буквалния смисъл на думата.
• Най-интересно за многобройната аудитория на списанието е към кои лица си се насочил, кого ще видят на голите снимки до края на годината?
- Препоръчвам да следят списанието до края на годината. Надявам се - и след това. В него ще могат да видят не само лица.
- Мит ли са високите хонорари за голи снимки?
- И да, и не. Да се смята, че някой може да стане фантастично богат, снимайки се за Playboy, е нещо като мита за 800-те дни. Освен ако не се казваш Памела. Понякога е важно да се казваш Пам....
От друга страна, хонорарите, които изплащаме, са такива, че правят работата за нас изключително привлекателна.
- Ще повлияе ли работата ти в Playboy на тематиката на литературното ти творчество някой ден?
- Всяко едно движение, което извършваме, оказва влияние на всяко едно друго наше движение. Аз бях неотдавна в Лондон, където се случиха едни неща, които смятам да опиша в книга. А преди две или три седмици бях в една кръчма недалеч от Шабла, където също се случиха едни неща, които смятам да опиша в книга.
- Какво ще спечелиш и какво ще загубиш с тази работа?
• Когато печелим нещо, винаги губим нещо друго. В момента нямам никакво време, но като погледнеш, не съм имал никакво време през последните трийсет и девет години…
Съдържание от "Главболгарстрой"
