Дълготрайните материални активи могат да се оценяват и по алтернативния подход

При сега действащата нормативна база дълготрайните материални активи могат да бъдат оценявани по два начина, след като са станали част от имуществото на предприятието. Единият от тях е определен като препоръчителен, а другият като допустим алтернативен подход.

При препоръчителния подход стойността, с която даден дълготраен материален актив се признава в баланса на предприятието, се определя, като цената на придобиването му се намали с начислената амортизация и последвалата натрупана загуба от обезценка.

Допустимият алтернативен подход за оценка на дълготрайните материални активи изисква стойността, с която активът се признава в баланса на предприятието, да не се различава съществено от справедливата му стойност. По определение справедлива стойност е сумата, за която даден актив може да бъде разменен или даден пасив уреден между информирани и желаещи страни в пряка сдека помежду им. Тоест справедливата стойност е пазарната цена на актива.


Стандартът изисква справедливата стойност на земи, сгради и терени да бъде определяна от лицензирани оценители, но дава възможност на предприятията сами да определят пазарната цена на всички останали свои дълготрайни материални активи. При това, ако липсва надеждна информация за нея поради специфичния характер на активите, те се оценяват по амортизираната им възстановима стойност.

Прилагането на препоръчителния подход за последваща оценка на дълготрайни материални активи не създава проблеми в счетоводната практика. Не така стои обаче въпросът с допустимия алтернативен подход. Поради известни неясноти в стандарта той трудно може да бъде осмислен и приложен от счетоводителите. И тъй като дълготрайните материални активи са най-съществената част от имуществото на предприятието, съвсем естествено във връзка с неизяснените от стандарта моменти се появиха множество тълкувания от експертите в бранша. А напоследък беше лансирана дори тезата, че алтернативният подход за оценка на дълготрайните активи не може да бъде приложен. Дали това е така обаче?

Основният аргумент в подкрепа на неприложимостта на подхода е липсата на дефиниция за това какво е преоценена стойност, а според определението, дадено в счетоводния стандарт, предприятията, които са избрали допустимия алтернативен подход, трябва да отчитат дълготрайните си активи именно по нея. Липсата на определение в Националния счетоводен стандарт 16 за това какво е преоценена стойност на дълготрайните активи е безспорен факт. Безспорен факт е и това, че за прилагане на допустимия алтернативен подход за оценка на дълготрайните материални активи, след като са станали част от имуществото на предприятието, в счетоводната практика това определение не е нужно. Това е така, защото стандартът недвусмислено определя две неща. Какво се цели с алтернативния подход - именно признаване на дълготрайните материални активи в баланса на предприятието по тяхната справедлива стойност. И как да бъде постигната тази цел в чисто технологичен план.

Тук трябва да се отбележи, че ако има някакъв проблем с прилагането на алтернативния подход, то той е правилното определяне на справедливата стойност на съответния актив. И когато предприятията правят това, трябва да изхождат основно от принципа на предпазливостта, за да не надценят активите си.

Технологията за прилагане на допустимия алтернативен подход, касаеща конкретните счетоводни операции, посредством които той се осъществява, е сравнително ясно дефинирана от стандарта. Тя е базирана на това да бъде коригирана начислената за даден актив амортизация така, че да се постигне желаното увеличение или намаление на балансовата му стойност. Като с това тя трябва да се изравни със справедливата стойност на актива към датата, към която се съставя финансовият отчет на предприятието.

Балансовата стойност на дълготраен материален актив, от своя страна, е резултатна величина, която се получава, като отчетната стойност на актива се намали с размера на натрупаната амортизация и загубите от обезценка, ако има такива. Ето защо, увеличавайки размера на амортизацията, се намалява балансовата стойност на актива и обратно, намалявайки размера на амортизацията, се увеличава балансовата стойност на актива. Промяната в балансовата стойност на активите на практика е промяна и в общия размер на сумата на активите на предприятието и за да не се наруши балансовото равенство, тя трябва да е съпътствана от съответно изменение и в пасивната част на баланса. Това изменение се осъществява посредством резерва от последваща оценка на активи, чийто размер се променя пропорционално на амортизацията.

Както се вижда от казаното дотук, прилагането на допустимия алтернативен подход за последваща оценка на дълготрайни материални активи е възможно и без да е дефиниран терминът преоценена стойност. И е жалко, когато усилията на експертите, в т.ч. на представители на академичната общност, се насочват към дребнотемие, което не е от полза нито за счетоводната теория, нито за счетоводната практика. Стандартите са нормативен документ и каквото и да било теоретизиране въз основа на тях едва ли ще е съществен принос за счетоводната наука. По-скоро развитието на науката би могло да рефлектира в подобряване на нормативната база. Освен това идеята за теоретично представяне на нормативни постановки е откъсната от потребностите на практиката и в този смисъл е безполезна за нея.

Всъщност има една причина, кой знае защо убягваща на експертния поглед, поради която прилагането на допустимия алтернативен подход за оценка на дълготрайните активи е нежелателно. И тя е, че след приетите промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които ще влязат в сила от 2003 г., при определени обстоятелства за целите на данъчното облагане финансовият резултат се увеличава със сумата на резерва от последваща оценка на активи. А това на практика е въвеждане на скрита санкция за предприятията, които ще изберат допустимия алтернативен подход за последваща оценка на дълготрайните си активи.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK