В търсене на смисъла от индустриалните зони

През седмицата се проведе обсъждане на законопроекта за индустриалните зони с участието на министрите на икономиката Николай Василев и на финансите Милен Велчев, представители на други министерства, бизнес асоциации и неправителствени организации. Според последната редакция в такива зони ще могат да участват инвеститори, които отговарят на следните условия:

1) Общата инвестиция е над 10 милиона евро

2) Инвестира се в ново оборудване - "машините и съоръженията... са внесени на територията на зоната не по-късно от една година от датата на производството им".


3) "Подпомагат се инвестиции за изграждане на ново предприятие, покупка на предприятие, което не функционира или би прекъснало работа, ако не бъде купено..."

Преференции за инвеститорите:

1) "Преотстъпване на корпоративния данък за срок от 10 години в размер на 50% от стойността на направените инвестиции"

2) "Безвъзмездно учредяване на право на строеж и право на ползване върху недвижими имоти - частна държавна и частна общинска собственост, без търг или конкурс за срок от 20 години"

3) "Безвъзмездно прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти..."

4) "Разрешение за търсене или проучване на подземни богатства без търг или конкурс"

5) Трудовите договори в тези зони ще могат да се отклоняват от някои от правилата на кодекса на труда

Николай Василев заяви, че "индустриалните зони са подходящ инструмент за заобикаляне на регулации, които затрудняват бизнеса като регистрационни и лицензионни режими, проблемите, свързани с трудовото законодателство, корупцията и бюрокрацията".

Коментар:

1) При това положение не е ли по-логично да се потърси общо решение на проблемите пред бизнеса, а не частично за определени инвеститори? След като Кодексът на труда ограничава гъвкавостта на пазара на труда, да се промени самият кодекс и да се създадат по-добри условия за бизнес за всички, а не само за някои. В този смисъл проектът би бил най-полезен, ако територията на цялата страна се разглежда като "индустриална зона" и по този повод се подобри бизнес средата.

2) Някои от изискванията в законопроекта представляват планиране на централно ниво въз основа на инженерингови принципи. Не е ясно защо е необходимо да има ограничение от рода на използваното от инвеститорите оборудване да бъде на технологична възраст до една година. Това не са ли решения, които трябва да се взимат от самите предприемачи?

3) Процедурата по създаване на такива зони предвижда значителна доза лично усмотрение. В създаването на индустриални зони едновременно ще участват Министерският съвет, общинските съвети, областните управители, Агенцията за чуждестранни инвестиции и Комисията за защита на конкуренцията при неясно разпределение на функциите и отговорностите. Освен това инвеститорите ще се одобряват от Министерския съвет по неясни критерии и процедура.

4) На няколко места в законопроекта се споменава, че инвеститорите ще получават различни преференции "без търг или конкурс". Остава отворен въпросът какво ще стане, ако за един терен има интерес от няколко инвеститори да създадат индустриална зона. Николай Василев отговори, че се съмнява да има чак такъв интерес, но няма да има проблеми, защото ще се намерят и други терени. При всички положения трябва поне да се предвиждат правила и процедури за класиране на инвеститорите при различните случаи, защото цената на липсата на прозрачност е избягване на такива географски дестинации.

5) В мотивите към законопроекта се казва, че подобни зони работят много ефективно в Полша, Унгария, Литва и т.н. Никъде обаче не се прави анализ на очакваните ползи и разходи от регулацията, което на практика е икономическата основа за оценка на целесъобразността на едно такова решение.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK