Незаконният улов и износ на риба и хайвер съсипват отрасъла

Бракониерството в Черно море и река Дунав и незаконният износ на риба и хайвер съсипват популациите и развитието на рибния бранш. Това се посочва в доклад на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министерството на земеделието и горите. През 2003 година се очаква общият улов и производство на риба в страната да нарасне с около 10% спрямо 2002 г. и да достигне до 20 хил. тона, в т.ч. морска риба - 13 хил. т, сладководна - 5 800 т, проходни риби - 200 т, рапани, миди и скариди - 1000 т. Една от причините, допринесла за регистрираното увеличение на улова и производството през 2002 година, е отмяната на забраната за износ на риба за страните от Европейския съюз, наложена в края на 1999 г.

Миналата година най-голямо увеличение е регистрирано при улова на морски видове риба, който от 1506 тона през 2001 г. достига до 12 680 през 2002 г., или ръст от осем пъти. Замърсяването на водите на Черно море и незаконния улов, особено през размножителния период, са основните причини за намаленото биоразнообразие на риба и аквакултури, което води дори до изчезване на някои видове, като черноморската скумрия, се посочва в доклада на ИАРА. Характерно за стопанския риболов в Черно море е, че само рибите от вида на копърката и хамсията са постоянни и в изобилие.

Именно основният дял от черноморския улов заема улова на копърка, т.нар. цаца. През 2002 г. неговият дял е около 90% и бележи многократно увеличение (над 16 пъти) спрямо предходната година, като от 695 т през 2001 г. достига до 11 595 т през 2002 г. От доклада обаче не става ясно какво е станало с количествата, при положение че вътрешната консумация на всички видове риба и рибни продукти е между 2200 и 2800 тона, сочат данните на Националния статистически институт. Количества не са отишли и за износ, тъй като общо експортът на риба и рибни продукти е 5108 тона за 2002 г.


Същата ситуация се наблюдава и при улова на калкан. Той е един от защитените видове риба, обект на интензивен улов и бракониерство, поради голямото търсене и високите му цени на пазара, твърдят експертите на ИАРА. През последните години се наблюдава значителен спад на ресурсите му в Черно море. За запазването на този вид риба във водите на Черно море и предпазване от свръхулов, аграрното министерство всяка година определя общ допустим улов. За 2002 г. обаче такъв не се посочва. По тази причина уловът на калкан се е увеличил два пъти от 56.5 т през 2001 г. на 135.5 т през миналата година. Данните показват, че всеки е правил улов на каквито количества си поиска, коментираха експерти от ИАРА. За 2003 г. е определена квота от 50 тона. След изчерпване на количествата уловът на калкан се забранява до края на годината.

Есетровите риби също са защитени като изчезващ вид и всяка година се определя квота за улова им с цел добив на черен хайвер. През 2002 г. се наблюдава нарастване на улова на руска есетра и моруна в Черно море и река Дунав - около 4 пъти спрямо предходната година. Количествата на есетрови риби са съответно 9.4 тона през 2001 г. и 24.1 тона - през 2002 г. За миналата година Секретариатът на Конвенцията по международна търговия със застрашените видове от дивата фауна и флора (CITES) определи квота на България за износ на 1720 кг хайвер от моруна и 20 кг - от руска есетра. Средно една есетрова риба тежи около 150 кг и от нея се добиват около 20 кг хайвер. Изчисленията показват, че през миналата година са добити около 3200 кг хайвер. Според данните на ИАРА през 2002 г. само за САЩ са изнесени 2 тона хайвер при по-малка отпусната квота за цял свят. Това означава, че е имало незаконен добив и износ, тъй като няма вътрешна консумация, обясниха експерти. За 2003 г. размерът на квотата за износ на хайвер се запазва на същото ниво, но е намалена тази за улова на есетрови риби - на 22 тона.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK