Договорът за франчайзинг

Договорът за франчайзинг и самият франчайзинг като институт на правото нямат изрична законова уредба и като понятия не са уредени в българските закони. Изключението от правилото в този случай срещаме в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното и подоходно облагане, където за целите на закона е обяснено значението на понятията франчайз и франчайз-договор. Логично е обаче да се търси и изрична уредба на института в Търговския закон като търговска сделка, както по субективен, така и по обективен критерий, т.е. това е сделка между търговци (субективен критерий) и с нея се уреждат без съмнение търговско-правни отношения ( обективен критерий ).

Франчайз според ЗКПО е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки и/или за предоставяне на услуги за крайни потребители. В добавка на тази дефиниция ЗКПО определя, че договорът за франчайзинг е договор, при който едно предприятие - франчайзодател, дава на друго - франчайзополучател в замяна на пряко или непряко финансово възнаграждение правото да използва франчайзинг за определени видове стоки или услуги. Често в практиката се приема, че се предоставя за ползване срещу определено възнаграждение определен франчайзингов пакет, в който по усмотрение на франчайзодателя се включва право на ползване на някои или всички от гореизброените права.

Вън от законовите дефиниции можем да кажем, че договорът за франчайзинг е специфичен метод за организиране на пласмента на стоки и услуги чрез прехвърляне на права върху нематериални права. Двете страни са свободни да договорят всички основни параметри на договора въз основа на прогласената в българското право договорна свобода, стига клаузите на договора да не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Така този вид договор попада под класификацията "ненаименовани договори", под което се разбира, че поради липсата на законови норми, установяващи съдържанието и правилата му за сключване, страните са свободни да уредят отношенията си, както намерят за добре. Препоръчителна с оглед на правната сигурност и с оглед на доказването е писмената форма.


Задълженията на франчайзодателя по договора в основата си се конкретизират до задължение да предостави право на ползване върху търговски марки и ноу-хау, да окаже техническа помощ на франчайзополучателя, да поеме обучението на персонала и други характерни за целта на договора задължения. От друга страна, франчайзополучателят е длъжен да заплати за предоставените му права определено възнаграждение. Често практиката в такива случаи е да се заплати при подписването на договора едно твърдо възнаграждение на франчайзодателя, тъй като той непосредствено след това се е задължил да предостави договорените права за ползване. Логично е да имаме уговорена насрещна престация още в този първоначален момент. Последващото възнаграждение за франчайзодателя се определя под формата на процентно съотношение от оборота и/или от печалбата, реализирана от дейността на франчайзополучателя. Възможен вариант остава и уговарянето на твърдо месечно или годишно възнаграждение за франчайзодателя. Друга съществена уговорка в договора за франчайзинг и в тежест на франчайзополучателя би била една клауза за изключителност, т.е. франчайзополучателят да се задължи да предлага само стоките и услугите на своя франчайзодател. В такъв случай в практиката се използва определението изключителен франчайзинг. За неизключителния франчайзинг е допустимо франчайзополучателят да предлага стоки и услуги на други търговци и да развива и друга търговска дейност, стига тя да не се явява конкурентна по отношение на неговия франчайзодател. С оглед на характера и обема на предоставените права, както и на основния предмет на дейност можем да разграничим производствен и пласментен франчайзинг, като при производствения франчайзинг ( Product Franchising) франчайзополучателят има право сам да произвежда стоките, ползвайки предоставения му производствен опит, ноу-хау, търговски марки и други. При пласментния франчайзинг ( Distribution-Franchising) правата на франчайзополучателя са ограничени само до това да разпространява стоките или услугите, произвeждани / извършвани от франчайзодателя. Трети вид франчайзинг е франчайзингът на услуги ( Service - Franchising), позволяващ тяхното директно извършване от франчайзополучателя. Възможни са и смесени форми между тези видове франчайзинг.

Относно прекратяването на договора са приложими прекратителните основания, характерни за всички други договори - срок, взаимно съгласие, неизпълнение на договорни задължения, ликвидация или несъстоятелност на една от страните и други. С оглед на особеността на договора за франчайзинг е важно да се уговорят и други условия, при настъпването на които някоя от страните да има право да развали договора едностранно. За франчайзодателя основателни причини за това биха били влошаването на качеството на стоките, произвеждани от франчайзополучателя при производствен франчайзинг или при неспазване на фирмената политика на франчайзодателя, при уронване на престижа на търговската марка. Възможни мотиви за франчайзополучателя са липсата на съдействие при извършване на дейността и обучението на персонала, обмяната на опит и други, които затрудняват значително неговата дейност.

Целесъобразността на договора е безспорна - на франчайзополучателя не се налага да инвестира собствени средства в развиването на собствена търговска марка и продукти, а ще ползва популярността на завършен продукт, утвърдена на пазара търговска марка и стратегия за привличане на клиенти. От друга страна, франчайзодателят развива допълнително своя бизнес на пазари, на които още няма присъствие и предоставя на местна компания ( в повечето случаи на франчайзинг у нас) да реализира стоките и услугите му. Директното стъпване на пазара като алтернатива на франчайзинга включва много допълнителни разходи за анализи на пазара и реклама, проучвания и чисто текущи разходи, които при варианта "договор за франчайзинг" биват избегнати. Не на последно място, отчитайки и характерната за България бизнес среда, като аргумент в полза на договора за франчайзинг като модел за структуриране на търговска дейност е и фактът, че една местна фирма на базата на натрупания си опит и контакти много по-добре реагира на предизвикателства и доста по-гъвкаво би могла да стои на българския пазар, отколкото едно новоучредено представителство на чуждестранна фирма, за което новият пазар крие много неизвестни величини.

Вече доста време на българския пазар присъстват големи интернационални компании като "Кока - Кола", "Макдоналдс", "Шел" и други, които са изградили и развили своя бизнес под формата на франчайзинг. Все повече франчайзингът се използва и от по-малки компании предвид потенциала, който институтът на франчайзинга предлага, както за уреждането на отношенията между страните по договора, така и с оглед реализиране на продукция - било то стоки или услуги.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK