Мартин Миланов: Добивът на сол може да стане и атракция за туристите

Мартин Миланов е роден на 20 септември 1976 г. в София. Завършил е Английската гимназия в родния си град и "Стопанско управление" в СУ "Св. Климент Охридски". От 1 март 2001 г. е финансов директор, а от юни 2001 г. - изпълнителен директор на "Черноморски солници" АД - Бургас.

В: Г-н Миланов, какво се промени в "Черноморски солнци" след приватизацията на предприятието?

- "Черноморски солници" бяха приватизирани през август 2000 г. Наследихме доста задължения и към държавата, и към други кредитори. Не бяха разработени потенциалните пазари в страната. Производствените мощности бяха остарели, а фирмените проблеми на микрониво бяха отчайващи. Задачата ни беше трудна - да поемем всички тези тежести и да развием бизнеса, за да бъдем конкурентни на пазара. Т.е. да извървим път на развитие, за който в нормална бизнес среда биха ни трябвали 10-15 години.


В: Какви задължения бяха изплатени и какви инвестиции бяха направени през този период?

- Ангажиментите по приватизационния договор са в две насоки - изплащане на задълженията към държавата и кредитори и приватизационна програма, която включва инвестиция в тригодишен план и поддържане на средносписъчен състав.

В "Черноморски солници" АД в момента работят над 300 човека и това я прави една от стратегическите фирми за Бургас.

Погасихме над 1.5 млн. лв. задължения към държавата и към момента сме изряден данъкоплатец. Инвестициите за 2001 и 2002 г. са в размер на над 1.3 млн. долара, предимно за реконструкция на съоръженията, закупуване и ремонти на машини.

В: С какво основно се занимава фирмата?

- От една страна, с добив на сол, което е целогодишен процес, заедно с поддържането на солните басейни за кристализация, изваждането на солта и стифирането й. Останалото е производството и преработката на сол. Фабриката ни може да работи както с нашата суровина, така и с вносна.

В: Какви резултати очаквате през 2003 година?

- Солодобивът приключи в края на октомври. Той е рекорден в 100-годишната история на фирмата - над 73 хил. тона. Климатичните условия, от които много зависи добивът, бяха благоприятни за това за разлика от 2002 година, когато добивът беше рекордно нисък. Оптимизирахме процеса на солодобива при строга организация на хора и машини. Реализирахме инвестиционна програма за подготовката за солодобива.

В: Дружеството има ли интерес да закупи "Черноморски солници" - Поморие?

- В поморийските солници има вътрешни проблеми, които трябва да бъдат разрешени, за да може предприятието да бъде подготвено от държавата за продажба. Ние не можем да имаме инвестиционни намерения към структура, която не е решила реституционните си проблеми, има големи задължения и амортизирано производство.

В: Как компанията си взаимодейства с държавата?

- "Черноморски солници" АД е един много показателен пример за това как частна структура в България трябва да работи и да си взаимодейства с държавата. Държавата има актив, който не може да стопанисва по най-добрия начин.

Затова тя го продава на дружество, което има намерение да инвестира и да развива този актив.

В процеса на своето стабилизиране "Черноморски солници" се явява на всички държавни поръчки за доставка на сол и луга.

Ние сме най-големите доставчици на тези продукти през последните три години. Явяваме се и печелим търговете. Държавата дава тези пари в солниците и с тях дружеството плаща заплати на 300 души, които остават и работят за икономиката на България, а не подпомагат примерно египетската или румънската.

От друга страна, с тези пари ние правим инвестиции, плащаме данъци и покриваме стари, наследени от държавното управление задължения. И ето как същите тези държавни пари, отделени за обществени поръчки, стигат обратно в хазната.

През 2002 година ние проявихме инициатива "солно кредитиране". Обявихме я в пресата и пуснахме писма до всички по-големи общини в страната с предложение за "солно кредитиране". Ще го повторим и през 2003 година.

В: Какво представлява тази ваша инициатива?

- Ние даваме сол за зимата, която те могат да платят и след половин година, когато са минали натоварените зимни месеци, и по начин, който им е изгоден. Въпреки че от това печелят и трите страни - фирмата, общините и гражданите, ние не сме доволни от резултатите досега. Това беше трудно осъществимо за общините, тъй като тази наша идея е трудно приложима от гледна точка на Закона за обществените поръчки. Въпреки това сме готови да го предложим като решение и през тази година.

В: Къде ще бъде пласирана произведената продукция?

- Предимно за вътрешния пазар. Солта е много евтин продукт и решаващ в реализацията му се оказва транспортът. Трудно можем да бъдем конкурентни в пазар на съседни страни, тъй като разстоянието трябва да бъде изминато по жп път и много пъти солта е по-евтина от транспортирането й.

В: Кои са ваши контрагенти освен държавата и общините?

- Освен областните пътни управления, общините и кметствата, концесионери, които са сключили договори с тях за зимно поддържане на пътищата, работим с различни фирми за реализиране и на трапезната сол.

Пазарът е доста развит и отворен, всяка борса и търговец на едро наред с другите продукти осигурява и сол. "Фамилекс" например е много сериозна фирма на пловдивския пазар със собствена логистика за снабдяване на по-дребните търговци, с която работим. Както и фирмите НЕК и Ontime distribution, които присъстват на бургаския пазар.

В: Доколко е гарантирано наличието на йод в солта?

- ХЕИ трябва да следи за този показател, но това за нас не е проблем. През 2002 година като най-голям производител и търговец на сол в страната получихме по линия на ЮНЕСКО модерна инсталация за йодиране на сол.

В: Как е разпределен вътрешният пазар, каква част от него покривате?

- На вътрешния пазар годишно се реализират между 120 000 и 140 000 тона сол за пътища, индустрия, кожарска промишленост. Ние държим повече от половината пазарен дял. Останалото количество се задоволява от внос от Йордания, Тунис, Израел. Ние сме и ексклузивен представител на израелската фирма Dеad Sea Works Ltd за качествена трапезна сол, която ние не можем да обработим толкова добре в България. През 2002 година вносът от наша страна беше минимален - около 7000 тона. Тази година той ще бъде около 12 000 тона.

В: Какви са плановете ви за развитието на фирмата?

- Виждал съм как при подобни условия може да бъде изградена хотелска база и санаториум със специализирани услуги за лечение и терапия на основата на лугата и се надявам това да стане някога и в Бургас. Това е логичната следваща стъпка в този бизнес. Тук може да бъде изграден и голям екорезерват. Имаме уникален по рода си 40 км жп път, база за наблюдение на птици. Самите солни полета са един резерват, а добивът на сол - атракция. Туристите са готови да дадат пари, за да видят такова нещо с очите си. Но фирмата трябва да извърви определен път на стабилизиране, преди да реализира и подобни планове.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK