България и чуждестранните адвокати

Наскоро приетият нов Закон за адвокатурата (ЗА) отразява близката перспектива - в началото на 2007 г. България да стане равноправен член на Европейския съюз (ЕС). С този закон за първи път се дава цялостна регламентация на условията и реда за допускане на чуждестранни адвокати да упражняват професията си пред българските органи на съдебната власт, като свързаните с това норми влизат в сила от 1 януари 2007 г. и определят условията за упражняване на адвокатска дейност от адвокати чужди граждани, които са придобили професионалната си правоспособност в държави - членки на ЕС. Предварително трябва да поясним, че особените (и дори строги) разпоредби за дейността на чуждестранните адвокати у нас не са самоцелни - не са предназначени за потискане на евентуалната конкурентна дейност, нито са израз на патриотарство. Преди всичко грижата на законодателя е насочена към създаване на гаранции за спазване на конституционно прогласеното право на защита на гражданите и другите лица.

Законът предпоставя, че не друг, а българският адвокат следва да е най-добре запознат с българското право и най-добре подготвен по отношение на практиката на органите на съдебната власт при приложението му. За да може чуждестранният адвокат да отговори на високите изисквания, той трябва да познава българското законодателство и да има практически опит пред българската съдебна система.

-------------


Законът за адвокатурата допуска адвокат от чужда държава (без значение дали тя е член на ЕС) да може да защитава свой съгражданин по граждански или наказателни дела в България. Необходимо е обаче между България и съответната чужда държава да съществува договор, в който това да е предвидено, или пък да има т.нар взаимност.

Дали между две държави съществува взаимност (т.е. дали законодателствата им съдържат аналогични разпоредби за участието на чуждестранни адвокати, дали правата на адвокатите при осъществяване на чуждестранната адвокатска защита са реципрочни и дали такива случаи са били вече допускани в съответните държави), се определя от министъра на правосъдието.

Взаимността се определя еднократно, само за нуждите на конкретния случай, и отразява състоянието на законодателството и практическото му прилагане към този момент. Предложение за признаване на взаимност се прави от председателя на Висшия адвокатски съвет (ВАС) който освен това следва да даде на чуждестранния адвокат и разрешение за осъществяване на адвокатска защита.

Условията за участие на чуждестранния защитник (или повереник) са: той да е гражданин на държавата, от която е неговият подзащитен (или доверител), да е придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, и още - адвокатската защита да бъде упражнена съвместно с правоспособен български адвокат.

Трябва да подчертаем, че чуждестранният гражданин свободно определя българския адвокат, заедно с който чуждият адвокат следва да действа.

Основната група нови норми на ЗА, които влизат в сила след 1.01.2007 г., се отнасят до бъдещото ни членство в ЕС и възможността чуждестранни адвокати от държави, членки на ЕС, да упражняват професията си у нас. За тях налице са три възможности, които ще бъдат разгледани по-долу.

1. Еднократна адвокатска помощ

Гражданин на държава, член на ЕС, придобил адвокатска правоспособност съгласно нейното законодателство, може еднократно да упражнява адвокатска професия на територията на Република България под формата на даване на правни съвети и оказване на съдействие, включително и съдебна защита. Думата "еднократно" не трябва да се разбира буквално, а в смисъл че чуждестранният адвокат инцидентно, по повод ангажимента му към определен клиент и случай, ще има възможност да дава самостоятелно правни съвети (консултации) или да участва в съдебни процедури.

В такива случаи чуждестранният адвокат е равнопоставен на българския адвокат, но той ще се идентифицира винаги като чуждестранен адвокат и ще трябва да използва наименованието, под което упражнява своята професия в държавата, в която е придобил адвокатската си правоспособност. За случаите на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен предварително да получи удостоверение от ВАС за наличието на адвокатска правоспособност.

В този случай е необходимо чуждестранният адвокат да представи съответните документи пред ВАС, както и да посочи съдебен адрес и представител за връчване на съобщения и призовки на територията на Република България.

Когато според българското законодателство е изрично предвидено, че процесуалното представителство е допустимо само от адвокат, чуждестранният адвокат трябва да участва в подобна процедура съвместно с друг български адвокат.

Чуждестранният адвокат ще може да ползва кантора на територията на България, както и ще може да бъде представляван от български адвокат пред професионалните сдружения на българските адвокати, като надлежно уведоми за това ВАС.

2. Трайно установяване в България

Чуждестранният адвокат ще може да се установи трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската му правоспособност. Това може да стане след вписване в особен регистър, като адвокатът ще е задължен да има кантора в България и да посочи адрес за призоваване. Той следва да представи пред ВАС документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава, член на ЕС, и документ за издържан изпит по български език. Изпитът се полага според особената наредба на министъра на образованието и науката.

Освен това той е длъжен да обезпечи писмено съгласие от български адвокат, който ще го придружава при осъществяване на процесуално представителство. ВАС се произнася с мотивирано решение, с което допуска или отказва вписването на кандидата в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Решението на ВАС, с което се отказва вписването, подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд (ВКС). Преди да извърши вписването, ВАС изрично уведомява компетентния орган на държавата, в която чуждестранният адвокат е придобил права на адвокат.

3. Вписване на чуждестранен адвокат като член на българска адвокатска колегия

След като чуждестранният адвокат действително и непрекъснато в продължение на три години е упражнявал на територията на България адвокатска професия, той може да бъде вписан в българска адвокатска колегия след полагането на клетва. Алтернативната възможност предвижда успешното полагане на приравнителен изпит и отново полагането на клетва. Впрочем, през специален изпит и полагане на клетва преминава и всеки български юрист, който желае да придобие правоспособност като адвокат. Вписването в българска адвокатска колегия дава на чуждестранния адвокат права на български адвокат, т.е. да може вече самостоятелно да осъществява защита пред съд.

В съответствие с новия закон ВАС - висшият браншови орган на адвокатите в България, трябва да подготви редица вътрешни нормативи и правила, които да доразвият обсъдените по-горе разпоредби на закона. И след един не много дълъг срок българските адвокати ще се изправят пред предизвикателството да упражняват професията наред с чуждестранните адвокати, придобили правото да практикуват у нас. Впрочем подобно, и то не по-малко сериозно, предизвикателство ще е и възможността български адвокати да упражняват адвокатска дейност в чужбина, за която с членството на България в ЕС ще се отворят широки хоризонти.

Съдържанието на тази статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията и "Борислав Боянов & Ко." няма да носят отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на статията. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет. Авторът на статията може да бъде намерен на адрес b.voynov@boyanov.com .

*адвокатско бюро "Борислав Боянов & Ко."

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK