Креативни индустрии в България?

След сривовете в няколко традиционни за Великобритания сектори като металургията и химическата промишленост, предизвикани от навлизането на по-евтина азиатска продукция (първоначално японска, а после и от други страни) на световния пазар, управляващите в страната пренасочват през последните десетилетия на миналия век изключително големи средства в развитието на креативните индустрии.

Като резултат от развитието на тези индустрии, Великобритания се е превръща във втория световен износител на креативни продукти след Съединените щати. И това включва: музика и филми, мода и рекламни продукти и много други.

За да илюстрирам важността на креативните индустрии за съвременната британска икономика ще използвам цитат от вестник Financial Times, където на страница 6 в броя от 04.07.2003 се цитира проучване на Government's Strategy Unit, че тези индустрии са станали по-важен сектор за икономиката на град Лондон от финансовите услуги. И за миналата година в този сектор са били заети 525 000 души, срещу 322 000 заети във финансовите услуги.


Моделът на креативните индустрии във Великобритания е уникален, защото под една шапка са събрани както реклама, архитектура, модна индустрия, занаяти, филмово, музикално, телевизионно производство, визуални изкуства, така и производството на софтуер.

За мен лично изключително интересно в този модел е обвързването на производството на софтуер с на пръв поглед напълно несъвместимите творчески дейности? Какво би могло да е общото между например модата, архитектурата и търговията с антики? А те, взети заедно със софтуерния дизайн?

Но ако вземем за пример софтуера за развлечения, всичко застава на мястото си. През изминалата година световният пазар на компютърни игри достигна оборот приблизително 20 милиарда щатски долара.

А компютърните игри са перфектен пример как литературата и визуалните изкуства се сливат с компютърните технологии в една индустрия, която вече се превръща в реален конкурент на киноиндустрията. Където междувпрочем софтуерът също става все по-важен и по-важен компонент - особено при създаването на специални ефекти.

Разбира се, причината да анализирам модела на креативните индустрии във Великобритания е възможността той да бъде приложен и в България.

Защото това е модел, който освен че дава много бърза възвращаемост и висока печалба при правилно инвестиране, може да създаде и облик на страната ни.

Може да накара младите креативни българи да вложат усилията си тук в България, а не да емигрират, за да развият потенциала си.

Но за да се развият креативните индустрии в България по примера на Великобритания, са нужни много повече предпоставки освен големи държавни инвестиции и политическа воля ...

Необходимо е освен да се развие вътрешният пазар (който за малка страна, каквато е България, не може да бъде водещ), да бъдат намерени и експортни ниши на богатите пазари в Европа, Америка а защо не Азия и дори Русия?

Да бъде анализирано текущото състояние на креативните индустрии в страната и да бъде изработена цялостна стратегия, включително и за образователната система.

Трябва да бъде анализирано какво пречи на българските фирми, създаващи креативни продукти и софтуер да се развият?

Защо те остават малки, полулегални и в по-голямата си част настанени в апартаменти без табели и други отличителни знаци?

Защо за създаването на интелектуален продукт, много от тях продължават да използват нерегламентирано чужд такъв?

Какво се случва с образователната система?

Създава ли тя достатъчно подготвени специалисти и доколко те са натрупали стаж по време на обучението си?

Накрая искам да добавя, че трябва да бъдат заимствани и положителните примери на страни, в подобен на българския етап на икономическо развитие.

Такава е Румъния например.

Освен че вече има румънска песен на върха на световните поп класации, през последните години там се наблюдава невероятно развитие на рекламната индустрия и производството на софтуер. И последното е съвсем логично на фона на решенията на румънското правителство за драстични данъчни облекчения за програмисти, легално работещи в страната, както и серията от мерки за привличане на големи международни инвеститори.

Само в град Тимишоара две световни фирми в областта на телекомуникациите са открили 3000 работни места за програмисти. Те работят в тясна връзка с Техническия университет в града, осигурявайки както средства за техническа база на студентите, така и стажове в производството си.

*Център за медийни изкуства Интерспейс

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK