Охранителите преговарят за въвеждане на минимални цени

Охранителните фирми преговарят за въвеждане на минимални цени за услугите си, тъй като конкуренцията на пазара според тях е свалила приходите драстично. Най-големият удар за сектора идва от обществените поръчки, тъй като държавните и общинските институции наемат "пенсионерски фирми", които невинаги имат и лиценз, коментират представители на охранителни дружества. За минимални цени са се съгласили членовете на една от двете големи асоциации - Национална асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана (НАФТСО), в която влизат СОТ, "Груп 4", 3S COT, "Сигма", "Ипон", "Балкан секюрити" и др.

Споразумението вероятно ще доведе до постепенно покачване на разходите за охрана. В становището на управителния съвет на НАФТСО се предлага минималният праг за физическа охрана в София да не е по-малък от две и половина минимални работни заплати месечно (т.е. поне 375 лв.) за въоръжена охрана и две, тоест поне 300 лв.- за невъоръжена. Отделно месечната такса за 24-часово наблюдение на обект, подсигурено с алармена система, паник бутон, автопатрул и отговорност с неустойка е определена на 20 лв. за физически лица и 30 лв. за фирми.

Разработените прагове са обвързани и с имуществената отговорност на фирмата. При отговорност в размер до 5 хил. лв. таксата за физически лица е 30 лв. месечно, т.е. две и половина минимални работни заплати годишно. За юридически лица в големите градове сумата е 40 лв., което е 3.2 минимални работни заплати годишно, а извън тях - отново 30 лв. Когато имуществената отговорност е над 10 хил. лв., минималната цена ще е 4 минимални работни заплати годишно за физически лица, а за юридическите - 60 лв., тоест приблизително 5 минимални заплати.


Компаниите се опитват не да повишават цените на услугите, а да ги стабилизират, като ги обвържат с качеството на услугата, уверяват членовете на сдружението. От другата браншова организация - НАЛСИЧОД, обаче се въздържат да се присъединят към инициативата. "Можем да дадем само становище пред официалните институции за реалните разходи за услугата, но ако се обединим около минимални цени, ще попаднем под ударите на Комисията за защита на конкуренцията, коментира намеренията на колегите си председателят на сдружението Боян Боянов.

Държавата стимулира сивия сектор в икономиката, като допуска нейните институции да сключват договори за обществени поръчки на нереално ниски цени. Това твърдят представители на охранителния бизнес, голяма част от които вече се отказват да предлагат услугата си на държавата. Причината е в масовите предпочитания към оферти, които не покриват не само разходите за обучение на персонала и поддръжка на техниката, рисковете, които се предприемат, но дори и разноските на фирмите за социални и здравни осигуровки и данъците. Професията охранител е една от най-непрестижните в България най-вече заради ниското заплащане, защото само пенсионери се съгласяват да работят за минимална работна заплата, коментира изпълнителният секретар на Националната асоциация за търговска сигурност и охрана Иван Иванов.

Членове на асоциацията са 31 търговски дружества от цялата страна с клиенти банки, бизнесцентрове, промишлени предприятия, инфраструктурни обекти и други. Практиката да се укриват доходи и да не се плащат осигуровки и така да се печелят конкурси се подклажда от подхода на държавната и общинската администрация, за повечето от които единствен критерий при възлагането на обществена поръчка е най-ниската цена, коментира Иванов.

Сериозните фирми от бранша се отказват да извършват услугата и затова тази дейност се поверява на дружества без обучени кадри и технически ресурс, коментира управителят на "Омега 7" Георги Аспарухов, който е и зам.-председател на Асоциацията на лицата и сдруженията, извършващи частна охранителна дейност. "Държавните чиновници назначават 70-годишни старци, само и само за да се отчетат, че са изпълнили изискванията и имат охрана и се страхуват повече от обвинения в преразход, отколкото от кражби на държавно имущество", заяви бизнесменът. Сега практика на бюджетните институции е при обявите за обществени поръчки да не се поставят други условия с изключение на цената и охранителите се състезават само по този признак, коментират представители на охранителни фирми.

Представителите на охранителния бизнес дадоха пример с обществена поръчка, обявена от кмета на Кърджали, който иска да плати под 10 хил. лв. годишно за денонощна въоръжена охрана на 167 декара от бившите погреби край града. Изчисленията на професионалистите сочат, че сумата е напълно нереалистична и затова не са проявили интерес към конкурса. Договорът за охрана на стопанска академия "Димитър Ценов" в Свищов е спечелен от компания, предложила 165 лв. заплата на охранител, докато нашата оферта за 226 лв. на човек беше отхвърлена, информира управителят на "Елитком-95" Трайчо Иванов. Учудващо е и това, че възложители на такива очевидно нереални поръчки също са бюджетни организации, а не рядко - дори данъчната администрация, която също се интересува само от ниската цена, коментираха участници в процеса. Част от нашите членове вече не участват в конкурси за обществени поръчки, защото пороците са много и повечето конкурси се обявяват така, че да спечели определена фирма, заяви изпълнителният секретар Иван Иванов.

Нормалната цена за физическа охрана би трябвало да е не по-малко от 450 - 650 лв., смятат компаниите от бизнеса. По думите на президента на "Професионална защита Електроник" ООД Валери Замфиров подбиването на пазара засяга целия бизнес, а не само обществените поръчки. Не може защитата на един апартамент да струва колкото да гледате два филма в кино, коментира той. "Определените от асоциацията цени са минималните, гарантиращи качеството на услугата. Тук не става въпрос за непазарно поведение, ако обаче калкулираме обучението, облеклото, техническите средства, оръжието, разходите за един охранител не могат да паднат под 400 лв., ако говорим за реална охрана, всичко друго е измама. Ако, разбира се, искате да ви пазят двама пенсионери, които не се знае дали няма да се напият през нощта, разбира се, може да платите и по-малко", коментира Замфиров.

Според представителите на бизнеса "вратички" са сключване на договори с охранители на непълен работен ден, преименуването им в "наблюдатели" или "портиери" води до размити функции и отговорности. Представител на СОД - Варна, коментира, че в Германия например оценката на качеството на услугата се извършва комплексно - чрез попълване на специален формуляр, и това важи както за частните клиенти, така и за обществените поръчки.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK