Недостигът на суровини е основен проблем за месния и млечния бранш

Българската месопреработвателна и млечна промишленост изпитват остър недостиг от качествена суровина и липса на финансиране. Това стана ясно на започналите вчера изложения "Месомания" и "Светът на млякото" в София.

Месопреработвателите се нуждаят годишно от близо 40 хил. тона говеждо и 30-35 хил. тона свинско месо, но голяма част от свинското отива за прясна консумация, а около 5 хил. тона сланина - в преработващата промишленост, съобщи Костадин Чорбаждийски, председател на управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите в България.

През последните два месеца се забелязва и нарастване на изкупните цени на месото, което е довело до 20-30% покачване на цените на месните продукти. Месопреработвателните предприятия купуват по 3.30 лв. за килограм живо тегло свинското месо вместо за 2.20 лв., каза още Чорбаджийски.


От асоциацията очакват държавата да се намеси, като увеличи квотата за внос на свинско месо за следващата година от 9600 тона на 10 хил. тона. Мотивите за това са опасността от чума по свинете, както и увеличената консумация на свинско месо за сметка на пилешкото заради птичия грип.

Браншовата организация е внесла в Министерския съвет и предложение до Нова година в страната спешно да бъдат внесени 3500 т свинско месо и още 3500 т сланина за нуждите на преработвателната индустрия.

В момента в сектора има общо 479 предприятия, от които 172 са индустриални и 307 - малки, т.е. с капацитет до 1 тон готова продукция на ден, уточни Чорбаджийски. Затворените месарни фирми са 47. Такава съдба ще имат всички предприятия, които не могат да изпълнят хигиенните изисквания. По данни на асоциацията 80% от месопреработвателните предприятия са поставени във втора категория. Това означава, че до края на тази година трябва да са готови и да преминат в първа категория. Попадналите в трета вече са закрити, защото нямат перспектива за развитие. Ако фирмите от втора категория не покрият изискванията, също ще минат в трета и ще бъдат затворени.

"Очакваме банковият сектор да ни подкрепи, като финансира проектите за модернизация на предприятията ни", каза още Чорбаджийски. По принцип проектите по програма САПАРД получават субсидии след реализацията си, т.е. месната компания първо трябва да вземе кредит от банка, за да изпълни проекта, а след това да получи субсидията. Затова и част от проектите не успяват да се реализират без банково финансиране. Една от причините банките да се въздържат да дават кредити и да гледат на сектора като рисков е, че част от фирмите не показват реални финансови резултати или не декларират печалба.

Суровините също са един от основните проблеми и за производителите на млечни продукти в България, съобщиха представители на повечето дружества у нас. Млекосъбирателната индустрия в страната продължава да е дребна и разпокъсана и не може да задоволи напълно нуждите на производителите в бранша, посочват специалистите. Производителите са принудени да купуват сурово мляко от пунктове с по няколко крави и липсва затворен цикъл. Това до голяма степан влошава качеството на суровината и затруднява компаниите в организацията на производството.

Все още повечето предприятия и продуктите им са далеч от изискванията за качество на Европейския съюз, посочи председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров. По думите му у нас има 263 предприятия в бранша, а в момента само 33 са лицензирани по европейските стандарти. Те имат право да търгуват със страните от Евросъюза, но реално млечни продукти изнасят само половината, каза още Зоров. В момента още 40 български компании изчакват сертификатите си, допълни Зоров. Много от останалите по всяка вероятност няма да успеят да покрият изискванията за качество и безопасност на продуктите си до 2007 г. и ще бъдат принудени да спрат работа. Средно на предприятие са необходими по 2 млн. евро, за да осъвременят производствените си бази в съответствие с международните стандарти, изчисли Зоров. Това не е по силите на много от българските компании. Проблем за тях е и фактът, че за момента банките им отказват финансовата си подкрепа, тъй като секторът все още се счита за рисков. Пречка е и изострящата се конкуренция между търговските вериги на пазара, което ги кара да предлагат стоки на все по-ниски цени. Те изкупуват евтините млечни продукти, въпреки че качеството им не е толкова добро, за да спечелят повече клиенти и конкурентно предимство. Така например над 85 на сто от общото количество на продаваното бяло саламурено сирене не отговаря на националните стандарти за производството му, съобщи Зоров. То е по-евтино и хората са свикнали с него, въпреки че при производството му не са били спазени необходимите количества на суровините.

Положителни тенденции все пак се наблюдават и хората започват да обръщат повече внимание на качествените млечни продукти. Вече има и предприятия, които произвеждат много качествени стоки, но повечето от тях засега отиват за износ както в страните от Европа, така и за Русия, Ливан, САЩ и т.н. "Обединена млечна компания" например са вложили около 16 млн. лв. от 2003 г. насам, като средствата са били главно за обновяване на техниката и производствената база, съобщи маркетинг директорът на дружеството Севдалина Василева. ОМК прави продуктите с марката "Верея", а капацитетът й е за 150 т сурово мляко на ден. "Жоси" е вложила над 2 млн. евро за модернизация на базата си, като половината от средствата са постъпили по два проекта на програма САПАРД, съобщи президентът на компанията Симеон Присадашки. Компанията е реализирала оборот от около 8 млн. лв. за миналата година, като за тази отчита сериозен ръст по този показател. ОМК и "Верея" имат европейски сертификати за качество и имат право да изнасят за съюза, но по-голямата част от продукцията им остава за вътрешния пазар.

------------

"Месомания" за пръв път в "Интер експо"

Повече от 120 компания от месопреработвателния сектор представят месо, месни продукти, деликатеси и подправки на специализираното изложение "Месомания". Наред с българските производители, които предлагат продукти, направени по стари национални рецепти като врачанското месопреработвателно предприятие “Лалов и Вачев” ЕООД, могат да се видят и дистрибутори на вносни колбаси и шунки като "Саранда". Телешко филе "Одесос" и луканка "Леденика" са сред собствените уникални продукти на производителя, който иска да наложи на пазара и месни продукти за здравословно хранене с до 3% мазнини. "Залагаме на традиционния български вкус и на марката “Майстор Цветко” със старите рецепти и оригиналните български салами", каза за "Дневник" Йордан Вачев, управител на компанията. Според него в момента защитните мита възпират вноса, но вдигането им ще залее българския пазар с готови вносни продукти.

Фирма “Дерек” е търговец на подправки за меса и колбаси и представя германската "Когнис". Тя предлага подобрители и подправки за шунка, за сурово сушени колбаси, консерванти на билкова основа и дори аромат на пушек. "Има тенденция на връщане към българските подправки - чубрица, чесън, черен пипер, кимион. Докато на Запад се използва повече ким, българинът обича в луканката да има кимион", обясни Мария Рударска, технолог в "Дерек".

Здравословни храни показа и "Ел Би булгарикум". "Елби спорт" са спортисти и хора, които се натоварват физически и умствено. "Пършевица" представя цялата си гама утвърдени продукти - краве, овче, биволско и козе сирене и кашкавал. Любителите на млякото и млечните продукти могат да видят и продуктите на "Бор-Чвор", "Мероне-Н", "Хаджийски и фамилия" и др.

В съседство до двете изложби е Салонът на виното, където може да се видят елитни качествени вина и аксесоари.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK