Ханс Петер ХАЗЕЛЩАЙНЕР: Искаме да станем номер едно в Европа

Собственик и президент на "Щрабаг", пред в. "Ханделсблат"

Ханс Петер ХАЗЕЛЩАЙНЕР

Ханс Петер ХАЗЕЛЩАЙНЕР



За три десетилетия 62-годишният Ханс Петер Хазелщайнер превърна скромното фамилно предприятие в Каринтия, което наследи от тъста си, в един от най-големите строителни концерни в Европа. "Щрабаг" (Strabag SE) порасна чрез придобивания - през 1997 г. Хазелщайнер купи двойно по-големия конкурент "Щрабаг" АГ в Кьолн, през 2005 г. взе основния бизнес на фалиралата "Валтер Бау" (Walter Bau AG) в Германия, в същото време придоби и 54% от "Цюблин" (Zueblin). Очаква се общият обем на изпълнените от концерна дейности да достигне 10.1 млрд. евро за тази година, а оперативната печалба - 300 млн. евро. През миналата седмица новият пътнически терминал на летище София получи разрешение за ползване от Дирекцията за национален строителен контрол. Проектът се реализира от "Щрабаг" и първоначално трябваше да приключи до края на август 2005 г., но срокът няколко пъти беше удължаван.

Г-н Хазелщайнер, къде се чувствате по-приятно като предприемач - в Германия или в Австрия? Или някъде в Източна Европа?

- Въпросът е нечестен. Никой не може да се отрече от произхода си, аз също. Особено добре се чувствам, където все още вървят хитрите измами. Но добре, на вас ви трябва правилен отговор. Ще кажа така: в страните, в които процесите са предвидими и проследими, аз се чувствам относително приятно като предприемач.


Да предположим, че Германия е едно от тези места, иначе не бихте направили толкова мащабни покупки в последните години и не бихте издигнали "Щрабаг" до водеща позиция. Или не?


- Междувременно оценявам бюрокрацията в Германия относително добре.




Кое не ви харесва?


- Вижте, в Германия всичко е екстремно. Липсва подвижност, егоизмът е голям, правото на работниците да участват във вземането на управленски решения - неразбираемо, представата за услугите се е загубила. В Унгария властите и служителите например ме питат какво да направят, за да тръгнат нещата. Там аз съм този, който се грижи въобще да има работнически съвет. В Германия имам впечатлението, че мнозина се питат какво да направят, за да попречат на нещо.


И въпреки това значително инвестирате в Германия. Тогава страната вероятно не е чак толкова зле?

- Относително е. Все пак всички конкуренти в Германия страдат от едни и същи условия, така че никой няма предимство. В нашия бранш нещата стоят така: ако аз трябва да построя мост над Рейн, мога да го построя само там. И тогава никой не се интересува, че мога да построя същия мост, но за половината от парите, ако той минава над Вълтава или Дон.


Опитът от източноевропейските държави не ви носи ползи в Западна Европа?


- Ако имате предвид, че можем да вземем на Запад евтини работници от Източна Европа, се заблуждавате. Ние всички сме с вързани ръце от преходните срокове, които налагат 7-годишна забрана на източноевропейците да постъпват на работа в повечето страни от ЕС.


Какво е значението на бизнеса в Източна Европа за "Щрабаг"?


- Строителният бранш в пазарите в подем винаги изпреварва всички други. Нуждата от наваксване е огромна. Това, което при нас възникна за 60 следвоенни години, там трябва да се постигне за кратко време. И в следващите 30 години строителството ще дава годишно по 6 до 8% от брутния продукт на страните от Източна Европа - много повече, отколкото в Западна Европа.


Но и на Изток ще има конюнктурни отклонения нагоре и надолу?


- Естествено. Но търсенето си остава. Когато пътищата се построят, идва редът на железопътната инфраструктура, после - на летищата. Как мислите, какво ще се случи, когато 40 милиона поляци започнат да пътуват така, както днес го правят 80 милиона германци? Тогава ще се нуждаете от 10 пъти по-голям капацитет на летищата в Полша. Разбира се, конкуренцията в Източна Европа ще се ожесточава, от което естествено ще се усили и натискът върху цените. Но шансовете за нас си остават добри.


Усещате ли там особени преимущества като австрийска компания?


- Ние сме малка и неутрална държава. И сме разположени директно на границата с Централна Европа. С няколко страни някога имахме общ император, танцувахме по едни и същи балове и изпращахме представители на едни и същи конгреси.


Важи ли това и за по-отдалечените от Австрия източноевропейски държави?


- Да, това са нашите пазари на бъдещето. Вярвам, че Русия скоро ще стане най-важният пазар за "Щрабаг". От гледна точка на строителната производителност за нас Русия ще бъде по-значителна и от Германия.


С Русия и без това си имаме проблеми, ако погледнем недостатъчното ниво на демокрация...


- Изключително арогантно и надменно е да посочим Путин и да кажем, че това, което прави, е недемократично. Не трябва да забравяте, че в Русия липсва всякаква демократична традиция. И това, което руснаците правят при тези дадености, е забележително.


Те отново одържавяват индустрията, арестуват предприемачи, журналисти пак биват убивани...


- Но Путин само посочи пукнатините в системата. Държавата сега отново си връща неправомерно придобитото имущество.


Вие споменахте предвидимостта на процесите. Колко предвидима е Русия?


- С предвидимостта няма проблеми, когато се позиционираш правилно. Това е предпоставката във всяка система.


Това означава?


- Ние почти не кандидатстваме за обществени поръчки. При тях има твърде много пречки. Не вършим нищо, с което бихме имали проблеми. За да получим поръчките, приемаме посредници и допускаме известна подизпълнителска структура. Това невинаги е идеално. Но ако не го приема, мога да забравя пазара в Русия.


Вие се разширявате географски. Ще разширите ли и бизнес модела си както конкуренцията?


- Няма никакво универсално предписание. Едни казват: "Всяка жаба да си знае гьола!" Други: "Не носи две дини под една мишница!" Ние казваме: "Искаме да правим това, което кръжи около нашия основен бизнес." Това означава, че няма да стъпим в медийния бранш и няма да купим пивоварна в Австралия. Който го прави и печели пари - желая му всичко най-добро! Но не и Хазелщайнер. За мен пазарите, на които се развиваме, все още трябва да имат пъпна връв с централата.


Да се върнем към Германия. Притежавате само 54% от строителния концерн "Цюблин" (Zueblin), а съсобственикът - семейство Ленц, не иска да ви продаде останалите. "Щрабаг" АГ в Кьолн все още е на борсата, което не е особено практично с оглед предстоящото листване на концерна майка във Виена?


- Ние сме много доволни от дейностите си в Германия. Нещата са си по местата навсякъде и всички се чувстват добре, по-малко или повече.


Вашите партньори Ленц не се чувстват добре, напротив - подават жалби срещу вас.


- Досега печелихме всички дела и ще спечелим и следващите. Господин Ленц постепенно ми заприличва на човек в гребна лодка, който стреля с пистолет "Валтер" по минаваща наблизо фрегата, без да забележи, че е пометен от оставената от нея диря. Господин Ленц искаше да получи по-висока от справедливата цена. Това не се случи. Сега ще си остане един досаден акционер. Няма да повлияе на листването ни на борсата.


Какво ще се случи в Кьолн?


- Единият вариант е да се претопим трансгранично с "Щрабаг" АГ в Кьолн. Другият е да предложим на тамошните акционери размяна на акции срещу нашите. Или пък ще продължим със сегашната ситуация. Освен нервите по време на общите събрания това не ни струва много. Не смятам обаче за смислено уреждане на въпроса изплащане в брой.


Защо отново искате да се листвате на борсата, след като веднъж вече се оттеглихте?


- Борсата е подходящ инструмент за набиране на капитал, от който се нуждаем за нашата експанзия. В момента нашите възможности за растеж са ограничени.


Вие вече оповестихте, че на два етапа ще пуснете на борсата до 60% от акциите на "Щрабаг". Не се притеснявате от идването на голям акционер, който накрая ще има последната дума?


- Нямам страх от големи акционери. Когато някой инвестира толкова много, той няма да бъде враг на собствените си пари, а ще мисли за благоденствието на компанията.


Искате ли да продължите да растете и в Германия?


- Искаме да станем номер едно в строителния бранш в Европа. За целта се нуждаем от дългосрочно по-високи темпове на ръст от конкуренцията. И затова естествено ще продължим да растем и в Германия, както и да намаляваме разходите. Но във всеки случай не за сметка на работните места. Много по-добре можем да използваме предимствата от новата ни структура.


Ще продължи ли консолидацията на бранша в Германия?


- Трябва да попитате банките. Те решават кого да финансират и кого да оставят да фалира.


Но конюнктурата се променя. Фалитите не са ли по-скоро изключение?


- Никога не съм споделял някакъв конюнктурен песимизъм или оптимизъм. Вярно е, че конюнктурата в момента в Германия се развива положително в сравнение с миналите години. Но в сравнение с постижимото в международен аспект тя е в застой. Хубаво би било бюрокрацията да се раздвижи.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на alex16
    alex16
    Рейтинг: Неутрално

    Абе чичко, ако работите като в България не пърни, а последни няма да бъдете. Нахалник.

  2. 2 Профил на Proxima
    *****
    Гневно

    Дневник за пореден път ме изненадва със странното си отношение към евтиния PR. Не е редно един журналист да вземе подобно интервю. Просто е очебийно. Къде са неудобните въпроси за просрочките, некачественото изпълениение, исканията за още пари и т.н. НЕ САМО по отношение на летище София, но и по отношение на пътя който Щрабаг "ремонтира" в Северна България?

  3. 3 Профил на 2007
    *****
    Неутрално

    Edin umen 4ovek, a i 3nae kak se praviat €URO.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK