Зорница Русинова: Инвестициите в иновации осигуряват успех в бъдеще

Ръководител бизнес стратегии в рибопреработвателната компания "Атлантик" АД

Зорница Русинова

Зорница Русинова



Зорница Русинова е родена в Бургас. Завършила е средното си образование в Лондон. Тя е бакалавър по "Международна търговия". Работи в "Атлантик" АД от 2001 г. и ръководи бизнес стратегиите във фирмата. Занимава се с реализацията на проекти в областта на аквакултурите и иновационните технологии. "Атлантик" е създадена през 1991 г. с първоначална дейност търговия с риба и рибни продукти. Впоследствие изгражда хладилни бази и преработвателни предприятия в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас, Созопол). Част от проектите са финансирани от САПАРД, друга част от холандската програма за финансиране PSO. Дейността на фирмата се разраства през 2002 г., когато закупува риболовен кораб. На този етап "Атлантик" е една от най-големите български фирми в областта на рибопреработката, хладилно съхранение, търговия и дистрибуция на рибни продукти. 


Г-це Русинова, в какво се изразява проектът в сферата на аквакултурите и инвестиционните технологии, който вие ръководите?


- Проектът предвижда изкуствено отглеждане на тихоокеански лаврак или, както е по-популярно, отглеждане на риба на сушата. Това е пилотен проект за страната. Рециркулационните системи за изкуствено отглеждане на риба не се прилагат у нас и това е първият по рода си подобен проект в България. 




Какви инвестиции ще бъдат направени за реализирането му?


- Инвестицията е за приблизително 500 хил. евро и е от собствено финансиране. Тя включва обновяване на сграден фонд, закупуване на оборудването за изкуствено отглеждане на риби, инсталиране на оборудването и обучение на кадри за сигурно и правилно използване на съоръженията. В следващите от пет до седем години ще се опитаме да вложим общо 10 млн. евро в проекти, свързани с аквакултурите. Ще разчитаме много на финансова подкрепа от програмите на ЕС. Общността дава възможност за разработване на модерни проекти и технологии в областта на аквакултурите и аз искрено се надявам да успеем да се справим с очакванията и да изпълним изискванията, за да получим помощта в нашата област.


А за сегашния ни проект казваме, че е пилотен, тъй като на първо място имаме за цел да се запознаем със същността на системата, да обучим необходимия персонал и да придобием опит в аквакултурите.


Какъв ще бъде икономическият ефект за фирмата от неговото въвеждане?


- Ако цялата тази идея се окаже успешна, ние се надяваме да разширим производството до 5 пъти. Освен това рибата, отглеждана по изкуствен начин, е с по-добри хранително-вкусови качества в сравнение с уловената в естествена среда риба. Но тя се продава и на по-висока цена. На европейския пазар в момента за килограм тихоокеански лаврак се плащат около 10 евро. Цената му обаче ще расте с популяризирането на вкусовите качества. Да не говорим, че в Европа ние сме втората страна след Холандия, която ще отглежда тази риба. Тя е наистина рядка и деликатесна риба.


Чрез рециркулиращата система ние ще можем да контролираме всички условия, при които рибата се отглежда. Например при качеството на водата - в случай че има нарушения в този параметър, се взимат незабавни мерки за подобряването му. През финалната фаза от отглеждане рибата тя се оставя без храна с цел прочистване от това, което е консумирала. По този начин тя излиза на пазара като продукт с изключително високо качество. Съответно и цената на тихоокеанския лаврак ще е сравнително висока.


Освен очевидната финансова причина за въвеждане на проекта той ще ни помогне и да придобием опит, който е крайно ценен за осъществяването на бъдещи такива проекти.


Проучвали ли сте опита на Холандия, какво от него е заимствано?


- Холандия е страна с дългогодишен опит в риболова и всичко, свързано с рибата. С колегите от Холандия сме в тесни работни отношения. Имаме възможността да научим много от тях в областта на изкуственото отглеждане на риба - както и за положителните, така и за отрицателните страни, свързани с недостатъчния опит на персонала. За да се избегнат всички проблеми в тази насока, специалистите са обучени да подхождат с отговорност във всяка една стъпка от процеса на отглеждане.


Колко и какви специалисти  ще бъдат ангажирани с реализирането на проекта и след това - с производството?


- Това са  нашите партньори от Австралия, които разполагат с много професионален опит в областта. Именно те ще ни помагат в инсталирането на оборудването и впоследствие с отглеждането на тихоокеанския лаврак. Разбира се, обучаваме и наш екип, който ще следи целия процес. Вече имаме добре информирани хора за този вид отглеждане на риба.


Предвиждате ли и други проекти, заимствани от европейския опит или от друга международна практика?


- Това е идеята ни! България ще получава субсидии от ЕС за развитие на повечето сектори, в това число и за рибарството и аквакултурите. За нас, българските компании, е важно да се възползваме правилно от тези субсидии, като тези средства се инвестират във високи технологии. Не е разумно да се инвестира в технологии, които са вече крайно известни в страните от общността.


Всеки, който инвестира в иновационни технологии сега, си осигурява успех в бъдеще. В нашата сфера тези технологии включват именно рециркулиращите системи или системите за отглеждане на риба на сушата, като всички параметри се контролират стриктно и резултатът е висококачествен краен продукт на пазара.


Както вече споменах, това е пилотен проект и очаквам да реализираме други такива чрез финансиране от ЕС.


Какво място отделя фирмата на научната мисъл в производството на риба и рибни продукти?


- Подсещате ме за липсата на кадри в страната ни в тази сфера. В България няма обучени кадри за висшите технологии в аквакултурите, а човешкият фактор е важна част от тях. За това в момента инвестицията в пилотния проект ще ни гарантира опит в изкуственото отглеждане на рибата по съвременните технологии, както и ще ни даде възможност да обучим кадри в тази сфера.


До момента в страната всичко е било свързано с изкуственото отглеждане на риби в естествената им среда. Това в никакъв случай не означава, че този вид риба не е качествена. Напротив, точно обратното. Но аквакултурите са бъдещето!


Освен това не  само ЕС, а и в световен мащаб се инвестира в съкращаването на риболовния флот. Това изцяло е свързано с намалените количествата на риба в световните океани. Затова, трябва по друг начин да отглеждаме и добиваме храната, която сме свикнали да консумираме - аквакултурите. Трябва да се обучават и кадри за тази сравнително нова наука.


С това бих искала да кажа, че фирмата инвестира и ще продължи да инвестира в обучението и усъвършенстването на кадрите. И че екипът ни от обучени специалисти се отнася към всяка дейност с голям професионализъм и отговорност.


Каква е търговската ви политика - какво и откъде се внася и изнася, какъв е търговският товарооборот?


- Имаме позиции и на националния, и на международните пазари. "Атлантик" е предимно свързана с реализацията на рибни продукти за и от Европейския съюз. Годишно продаваме между 11 000 - 15 000 т риба в България и чужбина. Основните ни партньори са страните от евросъюза. Рибни продукти внасяме и от САЩ, Канада и Китай.  В България "Атлантик" присъства във вериги като  "Метро", "Била", "Кауфланд", "Пикадили", СВА. Продукцията за чужбина се реализира в Украйна, Молдова, Грузия, Румъния, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония, Турция и Испания.


Какво внимание отделя фирмата на производството на риба и рибни продукти и как в това производство са покрити изискванията на ЕС? 


- "Атлантик" има предприятия за преработка, производство и замразяване на риби  в Пловдив, Варна, Балчик, Бургас и Созопол. Хладилните ни бази са в София, Пловдив, Варна, Бургас, Созопол и Велико Търново.


Благодарение на предсъединителни програми като PSO и САПАРД имахме възможността да изградим и обновим предприятията и базите си. Всички предприятия и хладилни бази притежават Система за анализ и контрол на опасностите НАССР и Система за управление на качеството ISO 9001:2000. Базите в Бургас (предприятие и хладилна база) притежават и евро номер, с който преди още официалното влизане на страната ни в ЕС ние имахме възможност да търгуваме без ограничения на пазара на ЕС.


Кога България отново ще стане сериозен консуматор на риба и рибни продукти?


- България е традиционен консуматор на риба, но за съжаление не мога да твърдя, че е сериозен консуматор. Трудно ми е да предположа, че можем да достигнем консумацията на риба на човек от население на държави като Япония (90 кг на година), Норвегия (80 кг), Испания (40 кг), след като тази цифра при нас е 3-4 кг, но съм убедена, че с повишаването на материалното благосъстояние на население на България, ще се повиши и консумацията на риба и рибни продукти. В последните няколко години вече се наблюдава тенденция в повишаването консумацията на деликатесни риби и рибни продукти, което е обнадеждаващ фактор.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK