Дилян Енкин: Децентрализацията се бави от експертите, а не от министрите

Имаме недостиг на кадри в строителството и туризма, казва кметът на Троян

Дилян Енкин

© Дневник

Дилян Енкин



Дилян Енкин е кмет на Троян трети мандат. Казва, че е преживял много и по думите му посоката, в която вървим е правилната. Оптимист е за децентрализацията и за развитието на по-малките градове. Казва, че частният бизнес дърпа прекалено бързо напред, а публичният сектор не може да му смогне. За това обаче бизнесът не може да се сърди на управляващите, а по-скоро трябва да спре да укрива данъци, за да се постигне необходимия баланс. Енкин смята, че прекият контакт с хората в малкия град допринася за обществения контрол от страна на обществото към местната власт.


Тунел под Стара планина ще има ли някога?



- Това бъдещето ще покаже, иначе идеята се е родила още в средата на миналия век. Тогава Вълко Червенков при откриването на жп гарата в града казва: "Таз година до Троян, догодина през гордия Балкан." В момента разполагаме с две проучени трасета. По-рентабилното е с преминаване през Троян, а другото, по-дългото и по-скъпото, е малко встрани от града. В първия вариант тунелът е 17 км, а при втория - 13.5 км, докато в момента проходът е 48 км. Мисля, че не е логично трафикът да минава през града, защото става дума за огромен поток, но е въпрос на икономическа обосновка кой вариант ще бъде избран.





Икономически целесъобразен ли ще е тунелът?



- На този етап трафик, който да докаже икономическата целесъобразност на тунела, няма. Веднага си задаваме въпроса защо няма трафик между централната част на Северна и Южна България. И отговорът е, защото няма нормална транспортна връзка. И се получава като въпроса за яйцето и кокошката. Аз съм убеден, че ако се направи такава транспортна връзка, икономическите контакти ще бъдат на съвсем друго ниво. Но най-напред трябва да се вземе политическото решение. Т.е. този обект да намери място като национален инфраструктурен приоритет. Никой външен инвеститор няма да тръгне на такава сериозна инвестиция, ако държавата не е застанала зад него. Особено след като Полша, Румъния България и Гърция са страни - членки на ЕС, по тази ос ще има много интензивно движение.



Поредният мит за българина ли ще се окаже туризмът или това е перспективата за развитие пред троянци?



- Основният приоритет в икономическото развитие на града след 1995 г. стана развитието на туризма. Хубавото е, че голяма част от инвестициите са на български компании и предприемачи. С всяка изминала година влизат в експлоатация нови или реновирани хотелски комплекси. Развиват се и селата Чифлик, Черни Осъм, Орешак, Беклемето. В последните три-четири години легловата база се е увеличила с около 1600 места с тенденция да се увеличава още. Целогодишно идват туристи, а особено по празниците няма нито едно свободно легло, защото са резервирани още през септември. Имаме обаче следния проблем - строителството на хотели и туристически обекти е по-бързо, а обновяването на инфраструктурата изостава. Винаги частният сектор е дърпал напред, а публичния сектор е вървял след него. Друг сериозен проблем в развитието на туризма е липсата на достатъчно добре подготвени и достатъчен брой специалисти.



Чужденци купуват ли имоти в региона?



- Да, особено през последните две години страшно много български агенции купуват имоти за чужденци. Има една такава тенденция, около нашите населени места се изкупуват терени и се създават тези ваканционни селища. Става дума за 50-60 къщи в дадена местност. Това са селища, в които една трета остава за менажиране от самия собственик, а другите две трети се продават. Мисля, че този тип селища ще създадат една нова посока в урбанизирането на територията.



Какви са тенденциите в развитието на бизнеса?



- Малкият и средният бизнес се развиха много интензивно. На територията на общината има 3600 данъчно обслужвани фирми. Особено в мебелното производство развитието е направо стихийно. Традиционните производства като фармацията, машиностроенето, текстила, дървообработването също се развиват. Освен това се наблюдава висока платежоспособност на населението, която е над средната за страната. Нивото на безработица се движи около 6% и който не иска да работи, той няма да си намери работа. В строителството например вкарваме толкова много работници отвън, защото не можем да смогнем. Дори имаме фирми, които изнасят производството си в други населени райони поради липсата работна ръка. За произведената продукция може да се каже, че е наполовина за износ, наполовина за вътрешния пазар.



Защо изоставате в развитието на инфраструктурата?



- На всяка фирма слагам средно по 1000 лв. укрити данъци, т.е. това прави 3.6 млн. лв. Ако половината бъдат инвестирани в инфраструктурата, за пет години ще направим града европейски. За сравнение, в момента за инфраструктура се влагат средно по 300 хил. лв. годишно. Бизнесът ни атакува, че инфраструктурата е лоша, но все още културата на инвеститора е такава, че не осъзнава казаното дотук.



Как да се преодолее недостигът на подготвени кадри?



- Сега със стратегията за развитие на образованието например наблегнахме на професионалното образование. Бизнесът откликна на нашия план да създаваме хора със средно образование, които, като завършват да започват веднага работа, а не да бъдат обучавани няколко месеца. Т.е. като застане работникът пред дърводелската машина, да знае откъде се вкарва и изкарва дървото. Затова възстановихме учебните практики, за да има стимул човек да знае, че трябва да се научи да работи на определена работа, защото му предстои да работи пет години в дадена фирма.



Младите бягат ли в големия град?



- Населението ни е 26 хил. души. Има добър баланс между млади и стари. Но бягството на младите в големия град е сериозен проблем. Хората с висше образование търсят първо реализацията в София. Малка част от тях се връщат тук. Но има и такива, които, след като се поблъскат няколко години в големия град, като видят колко е трудно, се досещат, че могат да дойдат да живеят в бащината си къща, да работят за нормална заплата, да имат по-малки разходи и да живеят много по-спокойно. Нашата цел е да предложим по-добри условия за младите тук, за да се реализират тук.



Как ще посъветвате Бойко Борисов да се справи с боклука на София, вие казахте, че сте се справили и дори събирате разделно?



- За него ще е много трудно, защото наследството е много тежко. Там имаме механично струпване на много хора в кратък период от време и самата инфраструктура не може да откликне. Аз бях много упрекван, че идеята за разделно събиране на отпадъци в Троян е налудничава, още когато проектирахме депото през 1993 г. Доказано е, че 50% от отпадъците са пластмаса, затова решихме да ги извличаме не заради икономическата страна на въпроса, защото тогава нямаше кой да я изкупува. Направихме инсталация за 700 хил. лв., която разделя пластмасата на четири вида и "Екобулпак" изкупува месечно по един тон. Казах ви, че не търсим икономическия ефект, а по-скоро удължаване срока на ползване на депото, като извадихме пластмасата и автомобилните гуми, които създават обема на сметището. Цялото депо ни струва 4.6 млн. лв. до момента, а фирмата, която се грижи за боклука, е общинска. Стремим се да атакуваме децата още в училищата и детските градини, защото на 40 години да мислим, че можем да възпитаме човек на разделно събиране, не става. Тогава той се възпитава с принуда. Освен това сега проучваме една канадска технология за изгаряне на отпадъците и превръщането им в гориво, което може да се продава.



Кмет сте трети мандат, какво се промени в местната власт към по-добро и какво й куца най-много?



- Безспорно сред положителните неща е подобряването на финансовата стабилност. Всяко правителство донадграждаше децентрализацията. Наистина темпът й е бавен, но важното е, че посоката е вярна и все повече има нагласа в управляващите, че няма алтернатива. Осъществяването на контрол от гражданите върху всички власти е това, което все още куца в България. Например в Троян започнахме да правим обществени форуми. Обявявахме на гражданите, че в бюджета са заделени определени средства за определени проекти. Различните прослойки се опитват да убедят останалите, че техният проект е с най-голяма обществена значимост. Впоследствие ангажимент на вносителите на одобрения проект е да осигурят 25% съфинансиране. Останалите пари са от общинския бюджет. Това води до сериозна активност на населението и повишава неговата отговорност.



Защо се бави децентрализацията?



- Безспорно най-голяма съпротива срещу децентрализацията оказват не самите министри, а това се случва на следващото управленско ниво. Т.е. на експертно ниво има страшен откат. Самите министри като политически лица го възприемат процеса. Знаете, че една от мерките е консолидиране на инвестиционните ресурси. Как сега от Министерството на образованието да ни дадат да управляваме ние парите, които ще се влагат в общинските училища. Няма да ги дадат никога, защото нямат такава нагласа. А аз съм убеден, че много по-ефективно ще се изразходва този ресурс, ако се контролира от общините. Ако министъра никой не може да го види на площада, мен ме срещат всеки ден по няколко пъти.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dinamicks
    *****
    Неутрално

    наистина какво е това чудо в образованието директора да се назначава от мон и той да си кадрува в учелището и да казва на кмета дай пари

  2. 2 Профил на виладжия
    *****
    Неутрално

    Често ходя в Троянско.Действително местният бизнес се развива ,хората са предприемчиви и трудолюбиви.Всеки е взел съдбата си в собствени ръце и не чака от държавата нещо-живеят според западните разбирания за пазарна икономика.И тук е парадокса-вече трети мандат имат кмет-комунист!?Някой може ли да обясни смислено,защо хората по житие-битие се стремят към капитализма,а по душа-към социализма!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK