Цветан Алексиев: Тестваме процедурата за наемане на програмисти отвън

Липсата на хора спира развитието на бизнеса, казва изпълнителният директор на софтуерната компания "Сирма груп" АД

Цветан Алексиев

© Георги Кожухаров

Цветан Алексиев



От пет души в началото в момента в софтуерната компания "Сирма груп" АД работят 220 в България и още двайсетина по света. От един пазар в началото - Канада, сега компанията има продажби в около 50 държави по света, дистрибутори в над 40 страни, собствени компании в САЩ, Канада и Бразилия. Планира да отвори офис в далекоизточна държава. "Сирма" винаги е била група, казва Алексиев и допълва, че в нея има 29 акционера. Наскоро Цветан Алексиев е избран в управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БААСКОМ).


"Сирма" е на българския пазар вече петнайсет години. Как се разви бизнесът ви през това време?


- Извървяхме дълъг път и компанията ни доста се промени. Тръгвайки от малка фирмичка, направена от приятели от студентските години, днес тя е софтуерна група от десет бизнес звена, компании, смесени дружества не само в България, но и на доста места по света. Промени се и като организация. През първите си години всички софтуерни фирми минават едни и същи стадии на развитие. Първият е т.нар. героична фаза, в която не се спи през нощта, няма много планиране, всичко се прави с ентусиазъм. През годините, работейки с много клиенти, една компания се учи от тях. Учили сме се най-много от американските си клиенти и партньори и цялата фирмена организация е заимствана от онова, което сме виждали в САЩ. Там ИТ индустрията е най-силна, а компаниите са на върха на пазара като големина и технологии.




Каква е "американската връзка" на "Сирма"?


- Един от основателите на "Сирма" отиде да работи в Канада и така започнахме с канадски проекти за държавни институции. После още един от създателите замина за Канада. Преди няколко години и двамата се върнаха в България, защото решиха, че е по-добро място за живеене. Но това е друга история... Лека-полека намерихме клиенти и в САЩ. Що се отнася до разработката на софтуер по поръчка, най-големият ни бизнес винаги е бил в Щатите. Най-голямото звено в групата – "Сирма солюшънс", се занимава само с ИТ консултации и услуги и половината от приходите му идват от проекти извън България, а три четвърти от тях – от Щатите. Бизнесът ни с Европа е по-малък.


На какво се дължи това? По-малко интересен или по-труден е европейският пазар за българските софтуерни компании?


- В САЩ отдавна имат традиции в аутсорсинга, т.е. да изнасят работа навън. Имиджът на България като ИТ държава там е по-висок, отколкото в Европа. Не мога да кажа защо е така. Може би защото никой не е пророк в собствената си страна. Но наистина в Щатите мнението за българските ИТ специалисти е много високо. Говорили сме с шефове на американски компании, чел съм какво пишат американските вестници. Има много български студенти там, които се представят много добре и това също има значение. Преди 5-6 години засичах в тяхната преса изследване как се представят чуждестранните студенти в американските университети и българите бяхме на второ място като потенциал и успех.


Вече четири месеца сме членове на ЕС. Очаквате ли промени и повече работа на общия европейски пазар?


- Предполагам, че нещата ще вървят натам, т.е. след като вече сме част от тази голяма мегадържава, нещата стават по-лесни, по-лесен е и достъпът до рамковите програми. Фирмите от Западна Европа се чувстват по-комфортно, когато работят с компании от ЕС, защото законодателството ги пази. Бавно и постепенно промените ще вървят натам, но засега за тях все още сме евтиното място и това най-вече ги съблазнява. На второ място е митът, че тук все още има свободни ресурси, т.е. хора.


Какво показва вашият поглед отвътре?


- Картината е трагична. Всички по-стари български фирми опитват в момента да се разширяват. Има бизнес, има потенциал за развитие, но това, което спира всички, е липсата на подготвени кадри. Затова фирмите си крадат хората, защото няма нови попълнения. Влязоха доста чужди компании, които опитват да направят развойни офиси тук. Трудно ще намериш хора, които знаят Java и Oracle. Критериите на всички компании доста са паднали и започваме безумно съревнование на тема заплати. Въпреки това хора не се намират. Някои фирми мислят да аусорсват в страни като Украйна, Беларус, други направиха офиси във Виетнам. "Сирма" пък опитва да си докара хора от Индия.


Имате ли индиец в екипа?


- Имаме индиец, който не работи на трудов договор, но ползваме индийски ресурси като подизпълнители по наши проекти. Едно от нещата, които може да се направят, е да се мине по американския път – да се издават зелени карти и да се улесни вносът на специалисти. Може би знаете каква е процедурата в САЩ? – фирмите дават заявки за нужните им хора и се обосновават, че не могат да ги намерят на местния пазар. Доколкото знам, в България обявите трябва да стоят в бюрото по труда определено време и ако никой не се обади, нещата се задвижват. Но едва ли има програмисти, които търсят работа през бюрата по труда. Ако е изпаднал толкова да отиде там, абсурд е някой да го наеме. Сега има излишна бюрокрация.


Говори ли ИТ секторът за този проблем?


- Говорим и в "Сирма" вече експериментираме с процедурата как да вземем чужденци на работа. Засега е бавно и мъчително, въпреки че законодателно е възможно. Това ще даде потенциал за растеж на българските фирми. Става дума за пари, които ще остават в България. Защо, когато няма хора тук, трябва да спираме фирмите да нарастват? Като се замисля колко много пари плащаме като данъци в България, а те биха могли да станат още повече.


Липсата на хора в момента е най-голямата спирачка за развитие. Но това е въпрос на стратегия на държавата. Очевидно е, че секторът се разраства, ясна е бариерата – хората свършиха, и това е така не само в ИТ сектора. Свършиха в банковата сфера, няма компетентни маркетинг специалисти. Както имаше безработица, изведнъж дойде недостиг на квалифицирана работна ръка.


"Сирма" отвори офиси и в страната. Как намирате хора за тях?


- В момента имаме офиси във Варна, Пловдив и Казанлък. Това не са търговски, а офиси за разработка. В Пловдив са над двайсет души и те са част от звеното "Сирма бизнес консултинг", което работи в областта на финансовата сфера. То е създадено в края на миналата година, а в момента има над 50 души. Имаме стратегически договори с i-flex – най-продаваната банкова система в света. Основната част от тази компания беше купена от "Оракъл" и заедно с индийците участваме в проекти по внедряване на i-flex. Там също ни трябват много програмисти, но с опит във финансовата сфера. Открихме, че в Пловдив се намират такива хора, и отворихме офис. Когато една софийска фирма направи офис, местните веднага вдигат заплатите. Странна ситуация – надпреварваме се във въоръжението... Офисът в Казанлък е малък, оказа се по-трудно да намерим хора.


Как се променя аутсорсингът и каква е цената му днес?


- Аутсорсингът дава на компаниите стабилен месечен доход. Ако говорим за него като за тип бизнес, той е страшно екстензивен, т.е. разширяването му означава да можеш да събираш неограничено количество, и то по-евтини хора. На световните аутсорсинг пазари борбата е главно ценова. Гледа се, разбира се, и компетентността. Когато се състезават българска с индийска компания, ние имаме голям шанс, защото се гледат и квалификация, опит в проекти, по-малки културни разлики. Българските компании са във все по-губеща позиция в ценовата игра. С присъединяването ни към ЕС разходите за труд и работна заплата в нашата сфера се вдигнаха страхотно, а, от друга страна, няма хора. Единственият шанс за оцеляване на компании е да събират специфично ноу-хау и да не правят чист аутсорсинг. Това е свързано със значителни инвестиции. Другата възможност е да се разработват продукти. Продуктовият бизнес не е толкова екстензивен, можеш да правиш един продукт с по-малко, но квалифицирани хора, там усилията са в маркетинг и продажби.


"Сирма" винаги е била много диверсифицирана компания, т.е . не сме се отказали от аутсорсинг, но го използваме за привличане на средства, които влагаме за развитие на по-интересни бизнеси и продукти. Звеното ни за услуги – "Сирма солюшънс", прави това от няколко години, работейки по чужди проекти, като използваме приходите и експертизата, за да отделяме нови бизнеси. Това е нашият начин да диверсифицираме нещата. Като резултат в компанията се образуваха доста интересни компании и звена в различни области.


Това ли е най-необичайната посока на развитие на "Сирма"?


- Тя е логична, макар че е единственото, което правим и което не е софтуер. Но в него има много софтуер. Много интересна компания в групата е "Онтотекст". Започнахме я като изследователска лаборатория за технологии в областта на извличане на информация и обработка на естествен език. През първите години това беше чисто академичен софтуер, за който се говореше само по конференции и никой не се престрашаваше да използва, защото клони към областта на изкуствения интелект, а той пък нямал място в нашата действителност. Напоследък обаче "Онтотекст" е най-големият участник в европейските проекти по рамковите програми. Интересно звено е "Сирма медия", което започна със създаването на първата българска електронна енциклопедия, а после направихме и други продукти за масовия пазар. Не знам защо българските компании нямат интерес да правят продукти за нашия пазар на български език. Очевидно е, че продуктите ни се разпространяват повече нелегално, отколкото успяваме да продаваме, но все пак сме продали доста копия и очакванията ни бяха надминати. Компаниите трябва да си сътрудничат с образованието, защото е ясно, че без компютърна грамотност хората са почти инвалиди на пазара на труда. Дали ни се иска или не, децата трябва да овладяват такива умения отрано.


Как ще коментирате поскъпването на софтуера, което големите софтуерни производители наричат "хармонизиране" с европейските цени след влизането ни в ЕС?


- Доколкото познавам манталитета на големите компании, те не се съобразяват много с покупателната способност на даден пазар, когато разпространяват продуктите си. Съмнявам се някой голям доставчик да мисли преференциални цени за България. Поне не съм го забелязал. Оттам нататък ценовата политика се прави от дистрибуторските фирми. Но действително софтуерът е скъп в сравнение с покупателната способност на българите. Затова все още пиратството е доста разпространено. В България има закони, които пазят авторските права, има наредби, но никой не ги спазва. Няма механизъм за прилагането им. Това е на целия български пазар. Едно от големите предимства на присъединяването ни е, че ще ни накарат да спазваме собствените си закони.

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Аs God it Gest
    *****
    Неутрално

    Искате програмисти и ако може да им плащате по 1/10 от заплатите в Европа, да ама визите паднаха. Къде изчезна великия потенциал от програмисти който България имаше преди 10 години. Програмистите бяха недоволни и пишеха вируси (80% от вирусите бяха български) сега са недоволни и заминават. Ако искате внасяйте индиици, но за толкова пари най-много да внесете малко сумалийци поне заплатите ще им стигнат за ядене.

  2. 2 Профил на до As God it Gest
    *****
    Неутрално

    Не знам, г-н Разбирачо, дали знаеш какви заплати се плащат в Сирма, но там заплати от по 3000-4000 евро не са "чудо-невиждано", а това е една доста прилична заплата за developer и в Европа. Преди да коментирате е хубаво поне малко да сте наясно със ситуацията.

  3. 3 Профил на Оууууу
    *****
    Неутрално

    "...какви заплати плащат в Сирма, но там заплати от по 3000-4000 евро" - това реклама на фирмата ли е или какво? Аз не съм чувал такива неща и вероятно не са и истина, но щом искаш да се похвалиш...

  4. 4 Профил на Surviver
    *****
    Весело

    Факт е, че Сирма е една от най-стабилните и добри български софтуерни фирми. Ако не прекаляваха с националното самочуствие и изкоренят милиционерските/военни похвати на управление нищо чудно да станат наистина сериозна международна компания. Пожелавам им го, защото заслужават, а и другите фирми имат нужда от пример за подражание (не че няма и някой друг положителен пример, ама повечето тънат или в счетоводни бакии по 30 лв парчето или са си продали задника на немски/американски разбойници, дето само cost-cutting exercise им е в главата)

  5. 5 Профил на divedi.blogspot.com
    *****
    Неутрално

    Какво е нужно на България, за да се превърне в Силициевата долина на Балканите?

    Why Startups Condense in America
    http://www.paulgraham.com/america.html

    How to Be Silicon Valley
    http://www.paulgraham.com/siliconvalley.html

  6. 6 Профил на inventor
    *****
    Неутрално

    Когато Европа ни научи да спазваме собствените си закони една от първите компании която ще изчезне поради невъзможност да плати авторски права ще е "Сирма груп" АД която започна битието си като компания от група състуденти и шеф мъдър полковник от ДС и се развиваше като параван на бивши от ДС, които характеризираха себе си преди 10-15 години като трансмисия между изтока и запада, а това означаваше в случая не пренос на крадени западни технологии в източния блок /предишната им специализация/, а точно обратното пренос на крадени български технологии на запад. Такива фирми като Сирма изиграха в ИТ индустрията ролята, която имаха мутрите за магазините и кафенетата. Сирма е една от компаниите родени от вечната дружба на ДС и Мусад с цел ореждане на останките от ДЗУ - характерна особеност за такива компании например през 1995 г. беше, че архивирараха всеки ден Oracle с базата от данни и с приложната програма - Защо ли? - малката тайна беше, че работеха с крадени DOS приложения в DOS прозорец на Unix, а Oracle - Oracle беше извинение също като Unix - не знаеха как се прави рапорт на Oracle, но всичко беше писано на Oracle.

  7. 7 Профил на Анонимен
    *****
    Разстроено

    Така, така... Като гледам този форум или не знам какво е ми става малко тъжно... Не познавам Сирма толкова добре колкото г-н Inventor, но пък ми прави впечатление супер прогреса им например в отношение на семантичния уеб. В момента, в който някой направи нещо първи или по-добре от другия и веднага става приятел на ДС или Мусад. Един подобен на този на г-н Invenor коментар чух преди известно време, когато на въпрос - защо шефът на еди коя си компания я направил толкова добра - отговорът беше почти толкова комичен - ми защото като бил ученик бъдещият шеф на тази фирма държал ключовете от компютъната стая. Айде не се излагайте, който го може го може.

  8. 8 Профил на чудо-невиждано
    *****
    Неутрално

    "но там заплати от по 3000-4000 евро не са "чудо-невиждано" ))
    Та колко % ядат свинско и колко % зеле ?
    8-)

  9. 9 Профил на Noble
    *****
    Неутрално

    Хахаха, смешка - логваш се ама трябва изрично да си напишеш името

  10. 10 Профил на Noble
    *****
    Неутрално

    " ... а това е една доста прилична заплата за developer и в Европа"
    Аха. За тия дето ядат зелето, не свинското LOL

  11. 11 Профил на brei
    *****
    Неутрално

    ama che zaplati, te slujitelite v EU v Brussel vzimat malko povechko ot 4 hil. v Euro ))
    dali ot NOI, NAP i Statistikata znaqt za tezi zaplati - ako da, to srednata zaplata v sectora shte skochi otnovo )))

  12. 12 Профил на JollyRoger
    *****
    Гневно

    Внасяйте си ги талибанците, индийците и боклуците. На тях може да им давате пари и да ги обучавате, а българите не. Типично българско мислене. Само че въпросните боклуци няма да може да ги третирате както българите, защото ще има цяла държава зад тях. Дано да фалирате скоро и всички такива като вас.

  13. 13 Профил на Димитър Димитров
    Димитър Димитров
    Рейтинг: 1373 Неутрално

    Имал съм "щастието" да работя с индийски програмисти... Единственото има качество е количеството...

  14. 14 Профил на Иван Евстатиев
    *****
    Гневно

    Защо в България винаги трябва само некомпетентни хора да се изказват?

  15. 15 Профил на Blum
    *****
    Любопитно

    Интересно дали ги осигуряват на пълната.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK