Васил ХРИСТОВИЧ: Правноинформационният пазар е наситен

Президент на "Апис"

Васил ХРИСТОВИЧ: Правноинформационният пазар е наситен

© Юлия Лазарова



През тази година "Апис" отбелязва 18-ата си годишнина. Васил Христович се занимава с правноинформационни технологии от 25 години. Завършил е математика в СУ "Св. Климент Охридски". Той е един от създателите на държавното предприятие "Норма", което през 1986 г. пуска на пазара първия комерсиален правноинформационен продукт. През 1989 г. регистрира своя фирма - "Апис".


Вие сте сред създателите на този бранш. Накъде се развиват правноинформационните системи?


- Те се развиват в посока на все по-голяма добавена стойност по иначе държавната информация, върху която няма авторски права. Законите, нормативните актове и съдебната практика са свободни за ползване и ние ги взимаме от парламента, Министерския съвет и други източници. Колкото повече добавена стойност се сложи към тази иначе безплатна информация, толкова повече клиенти може да се привлекат и да се задоволи потребителското търсене. С излизането на Държавен вестник нормативните актове стават общоизвестни, а и много сайтове предлагат безплатна нормативна информация. Базата е безплатна и общодостъпна, оттук нататък остават уменията и професионализмът на отделните фирми, които работят с тази информация, да обработят повече и по-добре и да прибавят добавена стойност, която е в много посоки.




Например при изменение и допълнение на нормативните актове да се направят поправки и в текста, така че той да бъде актуален. В някои държави това се прави и от парламентите, които публикуват обновения текст на някой нормативен акт, който е претърпял много промени. У нас това се прави от издателствата и фирмите, които обработват тази информация.


Какво искат и търсят потребителите?


- Това е една услуга и колкото е по-незабележимо доставена, толкова по-добре. Като всяка услуга тя трябва да носи само ползи и да занимава минимално нашия потребител. Търговските ни представители, като посещават крайните потребители, задават въпроси, които имат за цел да установят точно това - оценка на услугата, препоръки, мнения. Така че обратната връзка идва основно през търговските ни представители. Провеждане и семинари и срещи с наши потребители, за да чуем пряко от тях становищата им.


Промени ли влизането на България в ЕС изискванията към вашите продукти?


- Цялото европейско законодателство, което е огромно, става част от вътрешното право. Паралелът между българското и европейското право е сложен. Европейската комисия поддържа безплатни правноинформационни системи на всички езици на страните - членки на ЕС, включително и преводите на български език. Нашата амбиция, където виждаме и нишата за бъдещо развитие, е да свържем европейските с българските норми там, където те си кореспондират.


Приет регламент на ЕС действа пряко на територията на цялата общност. Когато има директива обаче, тя трябва да се имплементира в българското право. Нашата цел е посочим как тази директива е отразена в българското право и на кои български норми съответства. Това е нелека задача, която не може да се реши изведнъж. От една година на пазара сме с такъв продукт, наречен европраво, и се опитваме да свържем двете правни системи. Паралелно с това се правят и много други неща, които да облекчат работата на потребителите. Между нас и тези, които разработват безплатните европейски сайтове, ще има едно вечно състезание.


Когато става въпрос за правноинформационни системи, обикновено се прави асоциация със "Сиела" и "Апис". През последните години обаче в тази ниша се настаниха още компании. Пазарът ли расте, или традиционните участници губят дела си?


- Не мога да дам изчерпателен списък на играчите на пазара. Фирма ДАКСИ например е на пазара от десет години, предлага електронен Държавен вестник, има и добра търсачка. Имаше няколко фирми, които издаваха и книжки, например "Сонита", "Дъга". "Лекс" има безплатен портал и в началото предлагаше много правни продукти. Напоследък се яви един наш бивш служител - Горан Горанов, който успя да покаже някакви продукти, но ние смятаме, че те са заимствани от нас. Този протест върви в съда. Понеже се водят съдебни дела, не ми се иска да коментирам темата по-подробно.


Има ли според вас индикации за консолидация на българския пазар на правноинформационен софтуер?


- От време на време някои колеги участват заедно на различни конкурси. Ние също сме работили по този начин. Но засега няма индикации за нещо повече. Преди време холандска фирма, една от водещите в света в този бизнес, беше изкупила част от "Сиела", след това се отказа от дела си. Те имаха намерение да изкупят целия пазар. До сделка обаче не се стигна.


Какъв е според вас обемът на българския пазар на правен софтуер?


- Не мога да посоча точно. Например основният ни конкурент "Сиела" има и издателска дейност и по официалните им баланси не може да се разграничат ясно правните системи от книжната продукция. Числото, което се върти - около 12-15 млн. лв., е годишният оборот. Склонен съм да смятам, че тези данни са правдоподобни. Нашият оборот за миналата година е около 8 млн. лв.


Кои са основните потребители на правни продукти? Доскоро изглеждаше, че това е главно държавната администрация. Как се променя съотношението на типа потребители?


- Един потребител, който иска правна или фирмена информация, може да се сдобие с нея, без да плати нищо, само като чете Държавен вестник или безплатни сайтове. Има и достатъчно книжни издания. Не е задължително да се използват компютърни продукти. Оттук нататък е платеното потребление. Големи клиенти са държавната администрация, съдебната система, по-големите адвокатски фирми, нотариуси, юристи, банки. Забелязали сме, че някои големи потребители като Министерския съвет и големите банки купуват почти всичко, което е на пазара, за да го имат, и това е нормално.


Според мен пазарът е наситен, рядко се явява нов клас потребители, рядко отпада клас потребители. Пазарът не е много голям. За в бъдеще може да се очаква състезание с нови продукти, които да дават по-добра информация с повече добавена стойност. Отскоро това състезание е с европейското право и въпросът е кой ще го направи по-добро за ползване.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK