Иван Ангелов: Изключено е да има съгласувани цени

Председател на Националния борд яйца и птици и собственик на компанията "Градус"

Иван Ангелов

© Дневник

Иван Ангелов



Преди месец Комисията за защита на конкуренцията се самосезира по публикации в пресата и започна разследване за наличие на евентуални картелни споразумения при определянето на цените на основните храни. Антимонополистите иззеха пълната информация от регистрите на четири браншови организации, сред които и на птицевъдите, чиято продукция през лятото се повиши с около 60 на сто. Как бизнесът реагира на тези проверки и дали съмненията за съглашения са основателни. На тези въпроси отговаря бизнесменът Иван Ангелов, който е в бизнеса повече от 15 години.


Смятате ли, че проверките на комисията ще докажат картелиране при определянето на цените на хранителните стоки?


- Няма как да го докажат, защото той не съществува. В ситуацията на толкова динамичен и открит пазар като европейския да се наложи подобен монопол е абсурдно и това е известно за всеки икономист. Много лесно би било за нас, ако петима колеги примерно се чуем по телефона и се договорим на какви цени да продаваме, но това е невъзможно, защото пазарът автоматично ще ни изхвърли. Освен това все още се подценява фактът, че България е част от европейския и световен пазар и е нормално да следва тези цени. В момента цялата преработвателна промишленост зависи от цените на зърното и фуражите, затова и стоките по веригата, свързани с прехраната на животните, неизбежно поскъпват. Знаете, че от миналата година досега цените на зърнените култури, соевия шрот и слънчогледовото масло поскъпнаха почти три пъти.




Как искате при тази ситуация животновъдството да държи ниска себестойност, невъзможно е. Когато през лятото вдигнахме цените, ние се мотивирахме много ясно и направихме точни калкулации. Защо комисията се самосезира за тези увеличения, а не реагира на понижението на цените на птичето месо през последните 20 дни. След като реализирахме по-евтин внос на фуражи, цените от производител паднаха с 10-12%. В средата на септември цената от птицекланиците беше 3.80- 3.90 лв. за кг охладено пиле с ДДС. Офертите ни към момента вече са 3.30- 3.40 лв. На фона на общите поскъпвания това си е направо куриоз, но не се коментира в общественото пространство. Въпреки че за много производители тези цени са под себестойността им, те се опитват да постигнат баланс с по-големите обороти.


Защо пилешкото в магазините държи старите по-високи цени?


- Очаквам крайните цени също да бъдат коригирани, но знаете, че пазарът е инерционен и не може да реагира веднага. В близките дни очаквам хипермаркетите и магазините да намалят цените.


Откъде успяхте да доставите по-евтиното зърно?


- В момента внасяме руска пшеница и бразилска царевица, но не на много по-ниски цени от вътрешните. Разликата е с около 10-15 на сто, но трябва да знаете, че качеството на руската пшеница е изключително добро - глутеновото число е 25, а хектолитровото достига 85 процента. Курсът на долара работи в наша полза, но въпреки това сме далеч от миналогодишните цени на зърното, когато тон пшеница се предлагаше за 200 лв. Преговорите на министерството на земеделието с украинското правителство също дават резултати, защото и оттам може да се внесат определени количества, така е да се попълнят вътрешните дефицити. Но при нарастващите дефицити на зърно в световен мащаб не трябва да си правим илюзии, че цените на фуражите ще се понижат. Подобна тенденция не се очаква.


Според вас ще се нормализират ли пазарните отношения, така че хаосът с цените да не се повтаря?


- Много бързо цените на консумативите в България се изравниха със световните цени и това изненада всички. След като бяхме принудени да коригираме ценоразписите си, неизбежно последваха упреците за спекулативни игри, но сметките за изчисление на себестойността са много прости и е лесно да се докаже. Ще ви дам един пример - последните увеличения на цените на тока ние почти не ги броим и това е така, защото цената на фуража заема около 70 на сто при формирането на крайната цена, докато ел. енергията съставлява около десетина процента. Това е символично на фона на поскъпванията на фуража и соевия шрот, чиито цени се покачиха с 300%. Вече минаваме почти транзит покрай подобни поскъпвания като тези на тока.


Миналата година реализирахте рекорден износ, какви са прогнозите ви за тази година?


- Това, което крепи българските компании да не фалират при така създалата се ситуация на вътрешния пазар, са точно износът и продажбите в рамките на Европейския съюз. Българската продукция е търсена извън страната и благодарение на тези сделки ние компенсираме ниските вътрешни цени на пилешкото месо. От 4-5 месеца поддържаме постоянен ръст в продажбите и то е задоволително да поддържаме баланса на производството. Ако тази тенденция се запази, със сигурност тази година ще достигнем рекордните количества износ, реализирани преди 1990 г. Очакваме над 25% увеличение на експорта в сравнение с миналата година. Основно се изнасят непреработени меса, като все повече разширяваме пазарите. Германия и Франция са най-големите потребители на пилешки филета и бели меса. Значително е търсенето още в Англия и Румъния, като цените във всички изброени държави са в пъти по-високи от тези в България. Добър пазар е и Гърция, където също се търсят наши продукти. Интересното е, че различните потребители търсят различна част от пилето и това ни позволява да пласираме с печалба различните разфасовки. Примерно във Франция се търси определена част от крилото на пилето, като цените са много добри. Пазарът на гъши дроб също е изгоден за нашите производители и те увеличават продажбите си.


Ще могат ли българските компании да станат конкурентни не само с износа на сурова, но и на преработена продукция?


- Факт е, че преобладаващата част от експорта все още се пада на непреработените пилешки меса, и ние трябва да променим тази тенденция. В България няма предприятия за така наречената дълбочинна преработка, които да предлагат полуфабрикати - печени, панирани и пържени меса. Пушените меса в Европа изобщо не се търсят поради тяхната канцерогенност и затова тези мощности според мен са на изживяване. За да пробием и в износа на полуфабрикати, нашите предприятия трябва да инвестират в съответните поточни линии, които са изключително скъпи. Една поточна линия струва милиони евро и на този етап малко производители могат да си го позволят. В областта на дълбочинната преработка най-голяма конкуренция за нас са бразилските, тайландските и тайванските производители, които предлагат голямо разнообразие от преработени меса. Те ни бият сериозно в дълбочинната преработка и като цени, и като качество, но това е предизвикателство за нас, ако искаме да навлизаме сериозно на европейските пазари.


Какви са перспективите пред бранша в близките две-три години?


- Конкуренцията ще нараства и това неизбежно ще доведе до окрупняването на производството. Това е естественият ход на нещата, защото при подобни тежки години като 2007 г. само големите обединения могат да издържат на конкуренцията. Вярно е, че напоследък се нароиха малки фирмички, но това е благодарение на договорения с Брюксел преходен период, който ще изтече през 2009 г. и те ще отпаднат. Засега на пазара има място за всички, но преразпределението е неизбежно.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на АсБА
    *****
    Неутрално

    Официално в България няма картели. Но има телефони и GSM-ил А бе, чичо, може да сме наивни, но не сме глупави

  2. 2 Профил на dimilov
    dimilov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Само като го гледам на снимката,че а-ха-а и да заспи,ми е ясен,че от него един послушко,дето като има да се явава пред медии,тромаво чете от листа,даден му преди малко.Такива спокойно могат да ти кажат:"Мама е девствена."и като го питат"Как така?",отговорът е "Така пише."А хората не са луди и е от ясно по-ясно,че основните играчи диктуват условията и през деня са конкуренция,вечер са първи приятели.

    Марчинко




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK