
© Юлия Лазарова
Самият Дянков коментира пред медиите в Народното събрание, че идеята не е негова, а е заимствана от Националния съвет за тристранно сътрудничество, където членуват представителните работодателски и синдикални съюзи.
Часове след като вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков обяви чрез интервю в "Стандарт" идеята за въвеждане на минимална заплата, която да бъде различна в отделните региони и да зависи от развитието им, работодателски и синдикални организации изказаха противоположни становища по нея.
Българската стопанска камара обяви, че "приветства намерението на финансовия министър" и дори предложи още "по-смело икономическо решение – минимална работна заплата да съществува там, където държавата е работодател".
Мотивът на камарата е, че "диференцираната минимална работна заплата е стъпка за предпазване на бизнеса от закриване на работни места и самоликвидиране", защото "регионалните различия водят до сериозното преливане на кадрови ресурс към големите центрове".
Неприемлива нарече идеята за регионални заплати КНСБ. Според синдиката минималната работна заплата има защитна функция за всички и нейният размер не бива да е под официалната линия на бедност. От друга страна синдикатът допуска да има договаряне на минималните възнаграждения по браншове или предприятия, които да са над определеното нормативно ниво - практика, която е прилагана и досега.
Самият Дянков коментира пред медиите в Народното събрание, че идеята не е негова, а е заимствана от Националния съвет за тристранно сътрудничество, където членуват представителните работодателски и синдикални съюзи. Той нарече идеята разумна, защото два възможност за гъвкавост заради икономическите различия по региони, но остави на тристранния съвет да обсъди идната седмица юридическите й аспекти.
В проектобюджета за догодина се предлага минималната заплата да се увеличи от 290 лв. на 310 лв.