Доклад: Енергетиката на България е най-уязвима сред 75 държави - големи потребители

Да се обвържат казусите "Белене" и "Южен поток" – за това призова Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. в интервю за БНР преди представянето на доклада.

© Красимир Юскеселиев

Да се обвържат казусите "Белене" и "Южен поток" – за това призова Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. в интервю за БНР преди представянето на доклада.



Избори 2022

Налице са всички признаци  за проникване на местни частни и  чужди, включително  държавни интереси в енергийната политика на България. Това е основният извод в доклад за управлението на енергийния сектор, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).


Загубата на управленска независимост се улеснява от системни корупционни практики на всички равнища в  българската  енергетика, лошо управление на държавните енергийни компании, както и  от  нарушаването на всички правила на свободната конкуренция в реализацията на големи енергийни инфраструктурни проекти. Тези фактори закрепостяват България като най-енергийно бедната и несигурна страна в Европейския съюз, се посочва в доклада. 


Той беше представен на кръгла маса днес, а бившият енергиен министър Трайчо Трайков, цитиран от БТА,  го коментира с думите: "Докладът е интересен, чете се лесно като политически трилър или като криминален роман". 




Енергийна (не)сигурност и завладяване на държавната енергийна политика


Международният индекс на рисковете пред енергийната сигурност на Института за енергията на 21-ви век към Търговската камара на САЩ поставя България на последното - 75-то място сред държавите - големи потребители на енергия, информира ЦИД. Индексът, който е най-добрият разработен досега инструмент за измерване и управление на рисковете пред енергийната сигурност, разглежда държавите на базата на осем групи от показатели.


През 2014 г.  България е най-уязвимата страна от гледна точка на енергийна сигурност сред всички 
изследвани икономики. Основните рискове за България според доклада са: 


- равнището на енергийната бедност;
- прекомерната зависимост от един източник и един маршрут на доставки на природен газ и петрол;
- високата енергийната интензивност на икономиката.


Негативното въздействие на тези традиционни рискове пред енергийната сигурност се усилва от лошото управление и завладяването на българската енергетика от частни местни и чуждестранни, включително държавни интереси, предупреждават изследователите.


Докладът констатира съществуващата системна неспособност на  публичната власт да  формира прозрачна и ефективна енергийна политика. Най-видимите примери за това според авторите му са планирането и реализацията на големи инфраструктурни проекти като  "Цанков Камък",  АЕЦ "Белене", газопровода "Южен поток" и изграждането на 7-ми реактор на АЕЦ "Козлодуй". 


Лошо управление на държавните енергийни дружества

Текущото финансово  състояние  и управлението  на  енергийните дружества, част от Българския енергиен холдинг (БЕХ), се влошава, е друга констатация в доклада.  Основните финансови показатели на НЕК сочат, че дълговата спирала рано или късно ще доведе до натиск върху активите на компанията или до необходимостта държавата да гарантира задълженията й, които към средата на 2014 г. са близо 3 млрд. лева, предупреждават авторите му.


Те извежда три основни рискови фактора за развитието на държавните дружества:


- общата регулаторна несигурност в сектора;
- въвличането им в  дългосрочни, капиталоемки инвестиционни проекти с недоказани  икономически и стратегически ползи;
- политизирането на мениджмънта на предприятията и  липсата на  отчетност и контрол над тяхното управление.


Препоръки за по-добро управление на българската енергетика

Някои от мерките за подобряване на държавната енергийна политика, които  докладът набелязва, включват: 


- Въвеждане на годишен преглед на енергийната политика и енергийната сигурност от Народното събрание,  както и периодични оценки от отговорните служби за рисковете пред енергийната сигурност и за влиянието на чуждестранните интереси в българската енергетика. 


- Изтегляне на политическото ръководство от текущото управление на държавните дружества с цел осигуряване на независимост и прозрачност при взимането на корпоративни решения според техните икономически ползи.


- Въвеждане на задължителни минимални стандарти на корпоративно управление на държавните 
дружества.


- Преразглеждане на всички възможности за разрешаването на проучванията за местен добив на газ при прилагане на стриктни екологични стандарти. 


- Развитие на административният капацитет на националния регулатор (ДКЕВР), като се осигури неговата независимост от политически и икономически интереси.


- Подобряването на енергийната ефективност и разширяване обхвата на газификацията на домакинствата, в условия на диверсификация на газовите доставки с цел намаляване на крайните цени и на процента неефективно преобразуване на електроенергия за отопление. 


- Публичен  предварителен анализ на  разходите и ползите при подбора на приоритетните енергийни инфраструктурни проекти, основаващ се на факти и в съответствие с националните и европейските процедури и цели. 

Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK