Спорът за приватизацията в Словения стигна и до властта

Разделение по проблема се усеща и в управляващата коалиция, Премиерът Миро Церар (на снимката) смята за необходимо да се гарантирамеждународното доверие в Словения и жизнеспособността на държавните финанси, като продължи продажбата на държавни предприятия. От своя страна Деян Жидан, лидер на малката партия Социалдемократи, участваща в управляващата коалиция, не вижда "каква е нуждата да се продават компании, които носят печалба".

© Reuters

Разделение по проблема се усеща и в управляващата коалиция, Премиерът Миро Церар (на снимката) смята за необходимо да се гарантирамеждународното доверие в Словения и жизнеспособността на държавните финанси, като продължи продажбата на държавни предприятия. От своя страна Деян Жидан, лидер на малката партия Социалдемократи, участваща в управляващата коалиция, не вижда "каква е нуждата да се продават компании, които носят печалба".



През 2013 г., когато беше заплашена от фалит, Словения прие мащабна програма за приватизация. След възстановяването на стабилността и растежа продажбата на държавни предприятия разделя населението в малката алпийска страна от еврозоната, пише БТА.


Защо да се продават предприятия, които работят и носят приходи на националната общност, питат едните, докато другите се обявяват за спазване на ангажиментите на държавата към международните институции, начело с ЕС и МВФ.


Тези настроения тръгнаха от синдикатите и от редица икономисти. Сега те обхващат управляващата центристка коалиция.




Предисторията


БТА припомня, че през март 2013 г. спекулации сочат Словения като следващия кандидат за европейска спасителна програма. Тогава Брюксел оказва помощ на Кипър, поставен в трудно положение заради банковата си система. Тогава новият словенски премиер Аленка Братушек засилва политиката на икономии и полага усилия да оздрави банките, обременени от несигурни вземания.


През декември правителството успява да събере 3.3 млрд. евро, за да рекапитализира банките и избягва на косъм европейска спасителна програма, най-вече като обещава да приватизира 15 държавни предприятия. Страната си възвръща доверието на чуждестранните инвеститори, лихвените проценти върху облигациите се връщат към поносими нива. Икономиката на бившия образцов ученик на еврозоната се възстановява по-бързо от предвиденото.


Три от 15-те избрани компании, сред които летището в Любляна, днес са продадени. Освен това държавата е в преговори, за да се раздели с националната авиокомпания "Адриа еъруейз", с втората по големина банка на страната NKBM и с "Телеком Словения". Останалите изглежда, че ще трябва да чакат.


Цялата програма би могла да донесе един милиард евро, които ще бъдат инжектирани в намаляване на държавния дълг, скочил от 46% от БВП през 2011 г. до 82% миналата година.


Факторът "Фактор"


Но след като очакваният растеж през 2015 г. ще бъде 2% след 2.5% през 2014 г., все повече гласове се надигат срещу един "несправедлив, принудителен и ненужен" процес, както го описва Йоже Менцингер, първият министър на финансите на страната след обявяване на независимостта й от бивша Югославия през 1991 г.


Според него "ние не продаваме само нашите предприятия, а и това, което ни остава като икономически суверенитет".


От своя страна Деян Жидан, лидер на малката партия Социалдемократи, участваща в управляващата коалиция, не вижда "каква е нуждата да се продават компании, които носят печалба".


"Трябва да се доведат докрай приватизациите и да се направи това бързо, защото причините, които дадоха импулс за плана преди две години, остават валидни", отговори пред парламента Моймир Мрак, професор по икономика в университета в Любляна.


Спиране на приватизациите "би накърнило доверието в Словения и би я представило като страна, неспособна да спазва своите ангажименти", изтъква икономистката Хермине Видович, работеща във Виена.


Наследството на комунизма


Общественото мнение не знае какво да мисли в една страна, в която като наследство от комунизма близо половината от предприятията все още са държавни. Според социологическо проучване, публикувано през януари във вестник "Дело", 44% от словенците са срещу приватизациите, а 36 на сто ги подкрепят.


Две конкуриращи се петиции, лансирани през декември, са получили всяка малко над 10 000 подписа - добър резултат в страна с два милиона жители.


Въпреки връщането към растеж, Словения ще трябва все още да взима заеми, за да финансира бюджета си тази година и несъмнено в продължение на още две-три години. В този контекст дебатът върху приватизациите безпокои МВФ, който иска от правителството да спази обещанията си.


"Рисковете, пред които е изправена Словения, остават и те не са хипотетични", написа миналата седмица Делия Велкулеску, представителка на институцията в Любляна: "Приватизацията на държавните компании и банките е от решаващо значение".


Премиерът Миро Церар й отговори косвено, като изтъкна пред бизнесмени необходимостта да се гарантира" международното доверие в Словения" и "жизнеспособността на държавните финанси", като продължи продажбата на държавни предприятия. Но правителството не е разкрило на този етап бъдещите етапи на плана.  

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 2357 Неутрално

    Тия явно не са си родили Костов, Божков, Овчаров. Лупи ...
    А да слушкаш ЕС и МВФ си е самоубийство.

  2. 2 Профил на naydenman
    naydenman
    Рейтинг: 649 Неутрално

    Трябва да внимават да не я направят като нас.

  3. 3 Профил на rkirov
    rkirov
    Рейтинг: 444 Неутрално

    "Защо да се продават предприятия, които работят и носят приходи на националната общност....." - Това е въпроса ?

    Все по-хубаво става :)
  4. 4 Профил на dr.st.danev
    dr.st.danev
    Рейтинг: 234 Неутрално

    Словенците са постъпили правилно. Вижда се от финансовите им резултати. Ако не им харесва прогнозираният растеж от 2% за 2015, нека го сравнят с нашия - 0.6%. При положение, че на нас ни трябва 20-30 години да имаме изпреварващо развитие, за да достигнем тяхното благосъстояние. Но явно и там има кой да печели политически дивидент, разпространявайки приказки от 1001 нощ. От друга страна определена доза недоволство е здравословна, помага им да си поставят още по-високи цели, както и да повишат изискванията си пред инвеститорите.

  5. 5 Профил на dr.st.danev
    dr.st.danev
    Рейтинг: 234 Неутрално

    Колкото до икономическият суверенитет. Много по-опасна е ситуацията, когато пробойните в публичните финанси водят до свръх задлъжнялост. Кредитора получава реално влияние. Докато в отношенията инвестирори-държава, държавата е в по-силна позиция и има всички възможности да защити интереса си. Стига да има политическа воля за това.

  6. 6 Профил на examiner
    examiner
    Рейтинг: 234 Неутрално

    Редакторът на "Дневник" не знае ли, че думата "приватизация" на български език няма множествено число? Ха сега си признайте от сръбски или от македонси превеждахте тази статия!

  7. 7 Профил на alabalko
    alabalko
    Рейтинг: 511 Неутрално

    "Цялата програма би могла да донесе един милиард евро, които ще бъдат инжектирани в намаляване на държавния дълг, скочил от 46% от БВП през 2011 г. до 82% миналата година."

    Словенците бързо показват как се влиза в дългова спирала. Нашите задължения са малко под 30% от БВП, но както се виждат могат главоломно да скочат. За разлика от словенците, ние не можем да разчитаме на ЕЦБ да ни налива пари по примера на Гърция.

  8. 8 Профил на Батков-вън
    Батков-вън
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Естествено че трябва да се приватизира. Изненадан съм, че в тази област сме пред Словения. Проблемът с държавната икономика, видно от техния случай, е че при криза държаваа поема изцяло негативите, вместо те да с поемат от инвеститорите. За 2 години дългът им скача от 40 на 80%!!! Ами ако има още две години криза утре? Ще скочат на 120 и ще са Гърция номер две.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  9. 9 Профил на adibo
    adibo
    Рейтинг: 388 Неутрално

    просто МВФ и тях ги застреля... съвсем нормална практика...нищо особено .... докато не си изберат и те орбан

  10. 10 Профил на stanislavdi
    stanislavdi
    Рейтинг: 1741 Неутрално

    [quote#3:"rkirov"]"Защо да се продават предприятия, които работят и носят приходи на националната общност....." - Това е въпроса ?[/quote]
    А защо са искали да ги продават през 2011г? Това е въпросът. Една година на печалба, три години на дотации. И като дръпнеш чертата се оказва, че не само, че не си икономически зависим, ами си зависим точно от такива предприятия.

  11. 11 Профил на stanislavdi
    stanislavdi
    Рейтинг: 1741 Неутрално

    [quote#10:"stanislavdi"]икономически зависим,[/quote]
    икономически независим

  12. 12 Профил на motochristo
    motochristo
    Рейтинг: 793 Неутрално

    До коментар [#5] от "dr.st.danev":

    Отлично казано! +++++
    Ама Ганьо не чете. Ако все пак чете, не разбира. Ако все пак разбира, забравя...

    Кажи ми, жалко ти творенье, как се покачи тъй високо? - С пълзенье! - извика рогатата гадинка.
  13. 13 Профил на dosetliv
    dosetliv
    Рейтинг: 1247 Неутрално

    [quote#3:"rkirov"]"Защо да се продават предприятия, които работят и носят приходи на националната общност....." - Това е въпроса ? [/quote]

    Ми това е същото като ако някой има да ти връща и няма пари, а пък има имот и ти го натискаш да го продаде и да ти ги върне. Обаче като го продаде, няма вече да има дълг, ама няма да има и доходи.

    В случая с държави, ако дългът е бил външен, за страната като цяло нищо не се променя. Държавният дълг се намалява и със същата сума се увеличава частният. Крайният плащател е матрялът, но в първия случай му събират кинтите чрез данъци, а във втория - чрез стоките където купува.

    Приватизацията често се извършва по прочутия принцип с "16-тях % държавногарантирана печалба" Така например продадохме ерепетата да върнем дълг на 3% лихва, като за платената сума се гарантира 16% печалба. На матряла се спестяват 3% през данъците и му се товарят 16% през тока.
    Ако приватизацията е вътрешна без да има външни заеми (матрялът има достатъчно кеш пара) , вече има някакъв смисъл, понеже общият външен дълг намалява, а матрялът може да получи по - голяма доходност за кинтите си (ако не го излъжат с цената)

  14. 14 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8658 Неутрално

    Сравнявам Словения и Гърция.Докато първата се старае да се стабилизира,да изпълни ангажиментите си,Гърция се чуди как да клинчи и да не плаща вересиите си.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK