Вреди ли 5G на здравето?

Вреди ли 5G на здравето?

© Shutterstock



Маркетинг публикация по проект на Комисия за регулиране на съобщенията. Отговорността за съдържанието носи рекламодателя и съдържанието отговаря на правилата на Икономедиа АД за нейтив пакет.


За мобилните мрежи от пето поколение, познати просто като 5G, в момента се говори много. От това, до какви космически скорости ще позволят през мобилните устройства, през пълната трансформация на икономиката на държавите, до потенциална заплаха за здравето на хората и дори на птиците, в частност (и никой не разбра защо) на гълъбите. Последното може да премине в графата "градски легенди", но вече предизвика доста голям шум в медиите докато разберем, че е измислица. С градски легенди или без, нормално е хората, които не са радиоинженери,физици или лекари, да започнат да се питат дали наистина е безвредна новата технология. Краткият отговор е: Да, 5Г не е опасна за здравето технология. По-дългият отговор е, че ефектите от електромагнитните излъчвания на радиовълните се изучват от десетилетия и няма доказателства за вреда от емисиите на базовите станции и мобилните телефони. Освен това, излъчванията на базовите станции на мобилните оператори са доста стриктно контролирани и регулирани от държавата. Това е практика по целия свят, включително и в България.


А ето и подробностите:




Негативните ефекти


Мобилните телефони не са нищо по-различно от малки радиостанции с ниска мощност, които комуникират помежду си чрез радиовълни. Тъй като мощността на телефоните е твърде малка, сигналът, който те излъчват не стига твърде далеч, затова е необходимо да бъде препредаден до съответния получател чрез междинни съоръжения, наречени базови станции. Системата от такива базови станции пък се нарича мобилна мрежа. Всички устройства в мобилната мрежа – телефони, базови станции и други, излъчват радиовълни, които пък притежават свойството да генерират електромагнитни полета (ЕМП). В зависимост от честотата и мощността си, тези ЕМП се делят на два вида: йонизиращи и нейонизращи. Сред йонизиращите са ултравиолетовите лъчи, рентгеновите лъчи и ядрената радиация и те, както е известно могат да са опасни. Излъчванята на мобилните телефони и базовите станции са нейониизращи и не могат да причинят директни поражения върху органичната материя, независимо дали е на човек или животно. Така че всякакви сравнения между излъчванията на мобилните мрежи и тези на микровълновите печки, ядрените ценрали и атомните бомби са повече от неудачни.
Единственият познат ефект от нейонизиращите излъчвания, който може да бъде наречен опасен е, че може да предизвикат загряване при продължително излагане на силно облъчване. Учените са стигнали до извода, че при нагряване на човешкото тяло над 1 градус по Целзий, това може да се предизвика проблем, затова, за нейонизиращите излъчвания са въведени


Лимити на излъчване


Международната комисия за предпазване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP), неправителствена организация съставена основно от учени и финансирана с публични средства и тя определя общите препоръчителни лимити за плътността на излъчване. Най-просто казано, учените от ICNIRP изчисляват мощностите на излъчванията при различните честоти, които могат да доведат до нагряване на човешкото тяло с 1 градус при продължително облъчване, След което занижават тази стойност около 50 пъти и получените стойности определят като "препоръчителни лимити на излъчване". Намаляването на получените стойности на опасни нива на излъчвания е важно, защото дори сега опредленият лимит да бъде надвишен, има повече от достатъчен "буфер", преди нивата на облъчване да станат потенциално опасни за човека.


В момента, ICNIRP определя плътността на излъчване да бъде максимално 450 микровата на квадратен сантиметър (µW/cm2) за честота 900 MHz, 900 µW/cm2 за 1800 MHz и 1 000 µW/cm2 за късите и милиметрови вълни (от 2 GHz до 300 GHz ). Тези лимити са са признати от Световната здравна организация и приети от повечето страни по света, включително в ЕС и са наложени за спазване от мобилните операторите.


Как е в България?


Може да прозвучи парадоксално, но в България прагът на плътността на излъчване е в пъти по-стриктен от стойностите, заложени от ICNIRP. В момента максималната разрешена плътност на излъчване е 10 µW/cm2 за всички честоти. Което означава, че в България лимитите, с които трябва да се съобразяват телекомите, са между 45 и 100 пъти по-строги от тези определени от ICNIRP.


Самите честоти отпуснати временно от Комисията за регулиране на съобщенията на трите мобилни оператора за тестване на 5G мрежи са 3.5-3.6GHz. Това са същите, в които в София преди десетина години работеше WiMax мобилна мрежа и са сходни с тези на домашните интернет рутери.


Вреди ли 5G на здравето?

© Shutterstock


Контролът върху спазването на тези прагове от базовите станции на мобилните оператори е възложен на Министерството на здравеопазването и е двустепенен, тоест, осъществява се на два етапа: първият етап е още на ниво проект за изграждане на базова станция. Експертите на МЗ дават своята оценка дали предложената базова станция е безопасна за живеещите в района, в който се предвижда да бъде изградена тя и ако това не е така, дават препоръки за корекции. Докато не бъдат отстранени всички нередности, не се издава разрешение за строителство на базова станция. Вторият етап е след изграждането на базовата станция и преди тя да бъде въведена в експлоатация. Експерти на МЗ извършват измервания на реалните излъчвания на базовата станция. И отново - ако има отклонения се отправят препоръки за корекции и едва след тяхното отстраняване се издава разрешение за позлване на базаовата станция. След тези два етапа, последващият контрол се извършва от РЗИ по места.


5G корекция


Някои особености на 5G мрежите все пак ще доведат до промени в регулациите. Те касаят най-вече използването на милиметрови вълни (от 25GHz или повече), като ICNIRP вече подготвят допълнителни условия за работата на мобилните устройства при тези честоти.


Другият елемент е свързан с разполагането на много по-гъста мрежа от микроклетки. Те са доста по-малки (съответно и по-маломощни) от традиционните базови станции и имат за цел да осигурят допълнителен капацитет на мобилното покритие. В момента на ниво ЕС се прецизират регулациите, така че тези микроклетки да могат едновременно да вършат работата си, така и да отговарят на общите лимити на излъчване. Крайната цел е да не се превишават установените прагове и съответно, да се осигури безопасното изграждане на 5G мрежи.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK