Идва ли 5G в България и кога?

Идва ли 5G в България и кога?

© Shutterstock



Маркетинг публикация по проект на Комисия за регулиране на съобщенията. Отговорността за съдържанието носи рекламодателя и съдържанието отговаря на правилата на Икономедиа АД за нейтив пакет.


Петото поколение мобилни мрежи (5G) е важна и гореща напоследък тема, тъй като те се очаква да преобразят напълно ежедневието ни и икономиката на държавите през следващото десетилетие. По плана за въвеждане на мрежи от пето поколение на Европейския съюз всяка държава-членка трябва да има поне един град с покритие на 5G през 2020 г. Какво прави България по въпроса с новата технология? Правителството, регулатора и операторите вече работят по отделните направления от процеса на въвеждане на технологията, включително и препятствията, които биха забавили или спрели процеса на приемането на 5G.


През есента на 2019 г., трите страни вече гледат в една посока – развитие на мрежите от пето поколение. Подобно единодушие е рядкосрещано явление в силно регулиран сектор, какъвто е този за телекомуникации. Но, явно е постигнат, защото от основните действащи лица вече има достатъчно явни сигнали, че различията вече са почти преодолени. Което означава, че може да очакваме скоростни мерки, за да могат трите основни мобилни оператора в България да пуснат търговски 5G услуги през 2020 г.




Основните препятствия пред бързото навлизане на технологията в България няколко. На първо място това са наличните за телекомите радиочестоти. Без достатъчно такъв ресурс, операторите не могат да предложат качествени услуги, а 5G ще изисква допълнителен капацитет от радиоефира, за да може да се разгърне новата технология. При тях има два проблема – единият е, че някои от най-необходимите спектри не са освободени за гражданско ползване, а вторият е, че лицензните такси са високи за операторите.


Второто основно препятствие е режимът при който телекомите модернизират наличната си мрежа или изграждат нови базови станции и антени. Процеса, през който и днес преминават операторите отнема месеци до една година за всяка базова станция, която се налага да бъде преоборудвана дали заради проблем с техниката или за обновяване. Всяко подобно действие се третира като изграждане на нова базова станция независимо от това, че конструктивни промени няма.


Освобождаване на ефира


За развиване на 5G на телекомите в България ще са им необходими честоти в 3.5 GHz, поне в началото. Първите стъпки в тази посока вече са направени, след като през юли Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), предостави временни лицензи в този ефир на трите оператора. Те важат до края на годината, а целта е компаниите да могат да осъществят пълноценни тестове на новата технология, голяма част от резултатите бяха показани публично от тях през последните няколко месеца.


След решение на Министерски съвет, държавата реши да освободи за граждански цели спектърът в 700 MHz и в милиметровия 25 GHz. Първият е по-важен, защото с него, операторите ще могат да осигурят национално покритие на услугата. Плановете на КРС са честотите в него, както и тези от 3.5 GHz да бъдат предложени на търгове на операторите до средата на 2020 г. Към тях, ще може да бъдат добавени и свободните в 2 GHz и 2.6 GHz. Ако това се осъществи, трите телекома ще разполагат с достатъчно радио ресурс, за да могат да развият пълноценни 5G мрежи.


Освен чисто административните въпроси, се очаква Министерството на отбраната да освободи напълно честотите в 700 MHz, тъй като те все още държат малка част от него.
Промяна в тарифите


Идва ли 5G в България и кога?

© Shutterstock


Вторият голям въпрос, който е на път да получи разрешение е дългогодишното разминаване между КРС и телекомите относно цените на лицензите за честоти. Трите компании са на мнение, че инвестициите в толкова много нови честотни ленти много трудно ще могат да бъдат възстановени на българския пазар и съответно таксите трябва да бъдат намалени. През последните две години се водиха интензивни преговори между КРС и операторите по въпроса.


Липсата на консенсус между тях, остави честотите в 2.6 GHz и 3.6 GHz да стоят неизползвани вече няколко години. Необходимостта за развитие на 5G мрежите накара двете страни да отново да започнат разговори по въпроса. В резултат КРС предложи намаляване на таксите, средно с 50% таксите, включително за новите спектри, които ще бъдат разпределени, като 700 MHz например. Всички тези действия, както и някои други елементи в преговорите, доведоха до така чаканото съгласие между регулатора и операторите.


В резултат на това действие се очаква, реално да бъдат събирани повече пари от такси, отколкото в момента. Според изчисления на КРС, при запазване на старите цени, приходите в бюджета ще бъдат около 264 млн. лева в рамките на четири години. В тях обаче няма да се включват нови честотни ленти, към които операторите в момента нямат интерес заради високите такси. След евентуалното намаление отстъпката, постъпленията в хазната ще се повишат в следващите четири години, защото ще бъдат включени новите спектри. Очакват се и непреки ползи и приходи от друг вид услуги, които ще се предоставят благодарение на 5G мрежите.
Модернизацията като строеж


Последният проблем е свързан с намаляването на административната тежест при изграждането на самите мобилни мрежи. В момента, за да може един оператор да пусне в експлоатация една базова станция или клетки, той трябва да премине през пълната процедура за издаване на строителни разрешителни, като за монолитна сграда. Така е записано в Закона за устройство на територията (ЗУТ).


Целият процес отнема между няколко месеца до една година. През него се минава дори ако операторът иска само да модернизира станцията или клетката, тоест да подмени част от оборудването, без да изменя конструкцията или предназначението на обекта. Това забавя и оскъпява целия процес на преминаване към нова технология дори на изградени и одобрени вече обекти.


Техническите характеристики на 5G мрежите, за разлика от предишните поколения, ще изискват по-гъсто разполагане на елементите на 5G инфраструктурата, за да се осигури качествено покритие. Съществуващият процес по ЗУТ неминуемо ще завиши разходите по преоборудването и строежа на нови базови станции и ще забави мобилните оператори при разгръщането на мрежите. Това в крайна сметка както за новото поколение мрежи така за използваните в момента технологии не работи в полза на крайните потребителите, които в същото време имат все по-високи очаквания и изисквания към услугите, които получават. В допълнение ще се наложи и синхронизация европейските директиви касаещи разполагането на т.нар. малки клетки, които са важен елемент при разгръщането на 5G мрежите.


Работи се усилено и по преразглеждане на режима за смяната на съоръженията. В България той е рестриктивен и изисква цялостна процедура за разрешение на строеж по ново изграждане на мрежа. Реално това не е необходимо, защото съществуващите площадки за мобилни станции могат да бъдат използвани при инсталирането на следващо поколение мобилни мрежи. Този въпрос попада в компетенциите Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където също се работи върху варианти за облекчаване тежимите за този вид дейности.


5G мрежите вече навлизат в реална употреба в много страни в света. Предвид действията, които е предприела държавата и ангажираността на мобилните оператори през 2020 г. ще можем да станем свидетели на старта и първите стъпки по изграждане на 5G и в България.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK