Tаксата за битови отпадъци често e скрит данък

За разлика от данъците таксите представляват цена на реално предоставяни услуги. Порочната практика на общините, фискалният уклон на данъчната администрация и на някои съдебни състави, както и слабостите за самия Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) обаче създават редица предпоставки таксата за битови отпадъци да се превръща в скрита данъчна тежест. Често това е сериозен проблем за по-големите компании, което обяснява и множеството спорове пред съдилищата. Какви са причините за проблемите и възможностите за защита на бизнеса срещу произвола на общините и администрацията.

Размерът на таксата за битови отпадъци се определя ежегодно от общинските съвети. Поради същността на таксите на възмездни плащания законът изисква този размер да бъде обоснован с план-сметка за съответните разходи на общината по предоставянето на услуги. Практиката отдавна показа склонността на общините да игнорират или заобикалят това изискване чрез приемането на обобщени план-сметки (без разбивка на разходите по конкретни пера) или да залагат в тях произволни цифри, "оправдаващи" един вече предпоставен размер на таксата.


Именно тази порочна практика наложи със ЗМДТ да се въведе изискване за проверка на одобрените от общините план-сметки от Сметната палата, а с последните промени в закона - и за подробна разбивка на разходите на общината, обосноваваща определения размер на таксата.

За съжаление с това проблемите едва ли ще бъдат решени. Повечето общини са бедни и донякъде разбираемо привнасят в определяните от тях такси данъчни елементи, зад които не стои реално предоставяне на услуга и извършване на разход. Ето защо тенденциите за "затягане" на дисциплината на общините при определянето на такса смет чрез промени в ЗМДТ едва ли ще доведе до желаните резултати - до преодоляване на вредната за гражданите и бизнеса практика на скрито и незаконосъобразно данъчно облагане.

Най-адекватният начин за защита срещу подобни действия на общините е своевременното атакуване на техните решения, с които се определя размера на таксата за битови отпадъци, пред съответния окръжен съд. В случай че решението на общината е обявено публично (каквото е изискването на закона), жалбата следва да се подаде в 14-дневен срок от датата на обявлението. Ако решението на общинския съвет е нищожно (такива случаи вече има в практиката) жалба срещу него може да бъде подадена безсрочно. Подобен подход гарантира правилна защита и в отношенията с данъчната администрация, тъй като по необходимост нейните актове за определяне на конкретните задължения за такса смет се основават на решенията на общинските съвети.

Следващ сериозен проблем в практиката е свързан с факта, че в редица случаи общините не предоставят реално услуга по сметосъбиране, въпреки че са афиширали намеренията си да обслужват изцяло или частично съответното населено място. Стриктно погледнато (с оглед на същността на таксите), в тези случаи дължимата такса за битови отпадъци следва да бъде редуцирана и да покрива само разходите за останалите услуги по чл. 62 от ЗМДТ (за обезвреждане на битови отпадъци в депа и за чистота на обществените места). Въпреки това съдебната практика вече като че ли се ориентира към друго разбиране, като приема, че и в посочения случай се дължи пълният размер на таксата за битови отпадъци - въпреки че един от елементите на дължимата насрещна услуга не се предоставя.

Това разбиране на съдилищата и по-специално на Върховния административен съд (ВАС) привидно има своите основания в действащата редакция на чл.71, т.1 от ЗМДТ, според която такса за събиране на смет не се дължи само ако общината е уведомила данъчната администрация, че няма да предоставя услугата сметосъбиране в даден район. Ergo, ако общината не е извършила подобно уведомление, таксата е дължима, макар реална услуга по сметосъбиране да липсва. Ясно е обаче, че при подобно тълкуване на закона общините нямат интерес да уведомяват данъчните органи, че не обслужват даден район или имоти. Посоченият проблем вероятно ще бъде решен през 2004 г., когато ще влезе в сила нова, по-прецизна и справедлива редакция на чл.71, т.1 от ЗМДТ. През 2002 година обаче той стои и може да бъде туширан единствено чрез една по-разумна и нефискално ориентирана практика на съдилищата, която отчита основния факт, че зад всяка такса следва да стои реално предоставена, а не само планирана услуга.

Друг до голяма степен провокиран от Данъчния процесуален кодекс (ДПК) и практиката на ВАС проблем е свързан с трудностите по доказване на факта, че общината не е предоставяла услуги по събирането на битовите отпадъци. Стандартната практика на ВАС изисква самите фирми да доказват, че общината не е предоставяла съответната услуга, като в редица случай приема, че за подобно доказване не е достатъчно да се установи, че съответната компания сама е организирала извозването на битовите си отпадъци. Подобно разбиране поставя въпроса как засегнатите лица да докажат един отрицателен факт, а именно - бездействието на общината. Същевременно този въпрос разкрива и крайността на чл.108, ал.8 от ДПК, според който фактическите констатации на данъчните органи се считат за верни до доказване на противното. Защото този текст позволява данъчната администрация да прави абсолютно произволни констатации и да проявява откровен мързел при събирането на доказателства, като същевременно изправя засегнатите лица пред сизифовската задача да доказват, че нещо (предоставянето на реална услуга) не се е случило.

Изложеното едва ли изчерпва проблемите в областта на таксата за битови отпадъци. Решаването на тези проблеми по законодателен път и чрез една по-гъвкава и защитаваща стопанските субекти съдебна практика обаче е належащо, тъй като едва ли може да се очаква, че общините ще се лишат доброволно от един нерегламентиран и по същество (поне отчасти) данъчен приход.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK