Усещането за богатство

Как можем да определим кой е по-богат? Докато имаме достатъчно средства за удобен живот, не би трябвало да има голямо значение. Много от нас обаче искат богатството да има определено значение. Понякога сравнението на богатството може дори да дразни.

В ерата на глобализацията, където едни региони на света се радват на висок икономически ръст, а други преживяват стагнация, медиите и интернет често ни показват как живеят хората "от другата страна на оградата". Тези сравнения на богатството се оказват важен фактор за хода на световната икономика.

Психологът Леон Фестингер поддържаше тезата, че сравненията на личния успех, независимо от неудобството, което могат да представляват, са основна и неотменна част от човешката мотивация. Този процес може да се открие във всяко общество и във всички социални групи. Фестингер смята, че при човешките постижения, независимо дали е забогатяване, придобиване на способност или просто личен чар, хората са най-загрижени да се сравнят с най-близкия си кръг от познанства, както и с тези, които имат близко до тях ниво на успех. Обикновено се чувстваме неудобно от хората, които имат много по-голям или много по-малък успех от нас. Смятаме ги за толкова различни и далечни, че не ни е грижа.


В книгата си "Моралните последствия на икономическия растеж" професорът от Харвард Бенджамин Фрийдман разглежда темата за ефекта на икономическите различия за социалната хармония.

Фрийдман смята, че сравненията на богатството са по-опасни в общества, където смятаните за богати могат да се причислят към определена етническа група. В този случай различията се разглеждат на политическо ниво и допринасят за възникването на социален конфликт. В резултат на това се намалява общият икономически успех на дадената страна.

За пример Фрийдман дава Южна Корея, където феноменалният ръст на икономиката според него се дължи на етническата хомогенност на страната. В този случай липсва социалната ненавист, която спира прогреса в обществото. Преди 40 години стандартът на живот в Шри Ланка беше подобен на този в Южна Корея. Там обаче тамилите прокарваха идеята, че възможностите им за развитие се ограбват от мнозинството. В резултат възникна етническа нетърпимост. Днес реалният доход на човек от населението е само една пета от този на Южна Корея.

Икономистът Албърт Хиршман пък сравнява етнически разнообразното общество с магистрала с много платна, където никой не може да се престрои. Ако попаднем в задръстване, скоро ще се примирим със ситуацията и никой няма да напредва. Ако някое от платната се освободи, ние може да се радваме за тези, които напредват, като смятаме това за знак, че и ние може да се придвижим. Но ако в другото платно колите продължат да профучават покрай нас, а ние не се движим, радостното очакване за прогрес скоро ще се замени с недоволство и яд.

Това е пример за много икономики, които навлизат във фаза на активен растеж. Хората задължително трябва да усещат, че и тяхната социална група ще има шанса да се задвижи напред.

Връщайки се отново към Фрийдман, трябва да подчертаем двата вида сравнения, които хората правят за своя успех. Едното е сравняване на миналия опит, който те или семейството им са имали. Второто е сравнение с хората около тях. Когато икономическият ръст е слаб и не се забелязва промяна в сравнение с миналото, първото сравнение става по-важно и милиони хора започват да разсъждават в тази насока.

Когато обаче лошите условия се забелязват само в определени групи от обществото, а други групи (правилно или неправилно) се смятат за по-проспериращи, второто сравнение придобива важност. Да погледнем само антисемитизма - който достигна до геноцид, появил се през Голямата депресия от 30-те години на миналия век.

Това е един много драстичен пример и Фрийдман не твърди, че един голям спад в икономическия ръст ще доведе задължително до социални сътресения. Има и много примери за икономически трудни периоди, които са преминали без подобни проблеми.

Историческите сили са сложни; често не се подчиняват на опростената икономическа теория. Фрийдман може да е прав, че социалното сравнение предизвиква неудобство, ако не и конфликти. Това обаче може да се случи и в периоди на икономически растеж. В някои части на света при изпълнението на очакванията за постигане за богатство се случват същите социални процеси, за които говори Фрийдман.

Много китайци днес усещат натиск да живеят според очакванията, създадени от идеята за икономическото чудо в страната им. При вида на свои сънародници, постигнали завиден финансов успех, много от тях започват да се притесняват за собствените си постижения.

С продължаването на ръста на развиващите се икономики все повече хора по подобен начин ще се сравняват с преуспялото градско население в страните си. Успелите от тези страни пък ще намерят пример за по-високи постижения от други държави.

Ако Фестингер и Фрийдман са прави, не можем да направим много, за да спрем сравняването на богатството, понеже то е неделима част от човешката природа. Независимо обаче дали тези различия се случват в растяща или свиваща се икономика, страхът, който те предизвикват, е заплаха и потенциален източник на социална нестабилност. Остава въпросът какво може да се направи, за да се намали рискът от подобен изход.

Очевидно постигането на умереност в световния икономически ръст е един отговор. Има нужда от установяване на развитие, което да не е прекалено и да не предизвика един бъдещ колапс на икономиката, но не и толкова незначително, че да обезвери обществото към идеята за по-добро икономическо бъдеще. По този начин до голяма степен може да се осигури социална  и политическа стабилност, която пък от своя страна ще помогне за увеличаването на богатството. Най-важното е хората да вярват, че живеят в общество, което им помага да се престроят в платното на по-добрия прогрес.

Робърт Шилер е преподавател по икономикс в Йейлския университет, директор на центъра за макроикономически изследвания; автор е на книгите "Неразумното изобилие" (Irrational Exuberance) и "Новият финансов ред: рискът през ХХІ век" (The new Financial Order: Risk in the 21st Century)

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK