Българската икономика - състояние и перспективи

Макроикономическо развитие

През второто тримесечие на 2005 г. българската икономика ускори своя растеж. Данните за брутния вътрешен продукт (БВП) показват, че достигнатият растеж за второто тримесечие на 2005 г. е 6.4%, което е най-високата стойност за последните седем години.

Сред основните фактори, обусловили динамичното развитие на икономиката през настоящата година, е високият темп на растеж на вътрешното търсене (9.4% за второто тримесечие на годината спрямо същия период на 2004 г.). Потреблението на домакинствата нараства с 5.3% (в постоянни цени), а инвестициите - с 16.8%. Правителственият сектор има относително висок принос за ръста на вътрешното търсене.


Динамичното развитие на икономиката доведе до подобряване на условията на пазара на труда в страната. Нарастването на общата заетост в страната се обуславя изцяло от развитието на частния сектор, където заетите са се увеличили с 4.4%. Равнището на безработица достигна 10% от икономически активното население и е с 2 процентни пункта по-ниско от стойността си за второто тримесечие на 2004 г.

Средната работна заплата през второто тримесечие на 2005 г. се е повишила с 4.3% в реално изражение. Растежът на производителността на труда (4.9%) изпреварва реалния растеж на средната работна заплата. Външното търсене на български стоки се увеличава с 12% в реално изражение и съответства на оживлението в европейската икономика. За първите осем месеца на годината текущата сметка достигна дефицит в размер 1.6 млрд. евро, като се влоши в сравнение със същия период на предходната година с 913.4 млн. евро. Нетните услуги са с традиционно положително салдо за първите осем месеца на годината, но то е със 130.7 млн. евро по-малко спрямо същия период на 2004 г. За осемте месеца на 2005 г. финансовата сметка е положителна в размер на 1726.2 млн. евро въпреки погасяването преди падежа на Брейди облигациите тип IAB и FLIRB. Преките чуждестранни инвестиции са 982.6 млн. евро и покриват около 60% от дефицита по текущата сметка.

Индустрията е най-динамично развиващият се сектор на българската икономика. Тя регистрира ръст на брутната добавена стойност (БДС) 9.3% за второто тримесечие на 2005 г. Запазва се тенденцията основен двигател на растежа на промишлеността да са продажбите за експорт (17.1% реален растеж за периода януари - август), но през юни и юли темповете на растеж на продажбите за вътрешния пазар и за износ започват постепенно да се изравняват. Брутната продукция на строителството нараства с около 25% през първите две тримесечия на 2005 г., което е най-високият темп на растеж за първата половина на годината от 1998 г. насам. Сектор услуги регистрира ръст на БДС 6.4%. Поради големия си дял в общата стойност на показателя той е и с най-висок принос за ръста на БВП на икономиката (3.4 процентни пункта). Единственият сектор, където изменението на добавената стойност е отрицателно, е селското стопанство (-5.2%).

Запазва се високата кредитна активност на търговските банки. Ограничителните мерки, предприети от БНБ в началото на годината, забавиха до известна степен темпа на растеж на кредитите в страната. В края на август 2005 г. годишното увеличение на кредитите беше 39.5%. Обемът на кредитите към граждани продължава да нараства, което продължава да бъде фактор, стимулиращ високото потребление в страната. Паричното предлагане регистрира сравнително висок темп на растеж (5.5%, или 1.2 млрд. лв.) през периода юни - август, който беше обусловен предимно от увеличението на най-бързоликвидния паричен агрегат М1 (с 8.5% или 922.4 млн. лв.).

Валутният борд остава стабилен, поддържайки високото доверие на икономическите агенти в икономиката.

Съществено активизиране се наблюдава на капиталовия пазар. От началото на годината както борсовите индекси, така и оборотът на БФБ преминаха през значителни флуктуации, но динамиката на оборота свидетелства за преобладаващо позитивна нагласа в участниците. Инфлацията е малко по-висока от очакваното, като това се дължи най-вече на динамиката на цените на петрола и хранителните стоки. Общото нарастване на потребителските цени до август 2005 г. е 1.90%, а средногодишното нарастване е 4.38%. За периода януари - август натрупаната инфлация при нерегулираните цени е 1.49%, докато административните цени са се увеличили с 3.40%.

В края на август излишъкът по касовото салдо на консолидирания бюджет беше 1.3 млрд. лв., което представлява 3.2% от очаквания БВП за годината. Повишаването на разходите на консолидирана база до голяма степен се дължи на общините и вероятно е свързано с щетите от наводненията през летните месеци. В резултат на правителствената политика в областта на държавния дълг през юли структурата на външния държавен дълг се промени и по-голям дял - 51.76%, вече има дългът с фиксиран лихвен процент.

БВП

В настоящата прогноза реалният растеж на БВП за 2005 г. е повишен с 0.4 процентни пункта до 5.6%. Като основна причина за тази промяна може да се изтъкнат правителствените разходи, които ще доведат до по-високо вътрешно търсене. Това рефлектира върху засилване на вноса и в настоящата прогноза растежът на вноса е повишен. От друга страна, реалните растежи на износа са леко понижени.

През 2006 г. ще се запази доброто развитие на икономиката, наблюдавано през последните години. Очакваният растеж на БВП за 2006 г. е около 5.5% в реално изражение. Основният фактор за запазване на високия растеж през 2006 г. е развитието на външния сектор.

Инфлация

Наводненията в страната и предположенията за запазване на възходящата тенденция на цените на суровия нефт до края на годината доведоха до увеличение на очакваните стойности на инфлацията за 2005 г. Ако се елиминира влиянието на горивата и на храните, нерегулираните цени ще нараснат с 4.51%. Увеличението на административните цени през 2005 г. се очаква да бъде 4.19%, като промяната спрямо предишната прогноза се дължи предимно на очакваното поскъпване на топлоенергията за бита. Общото нарастване на потребителските цени в края на 2005 г. се очаква да е 5.07%, а средногодишното - 4.71%.

Прогнозата за инфлацията през 2006 г. зависи в изключително голяма степен от данъчната политика на правителството и по-специално от възприетия график за увеличение на акцизните ставки на определени стоки, които имат значимо тегло в потребителската кошница като тютюневите изделия и горивата. Настоящата прогноза се основава на предположението, че през 2006 г. ще се въведат акцизните ставки върху тютюневите изделия в размер, първоначално предвиден за 2008 г. според договорения с ЕС план за промяна на акцизите. Освен това се предполага, че промяната на акциза върху спиртните напитки се изтегля от 2007 в 2006 г. Съобразно договореното с ЕС в областта на синхронизиране на минималните акцизни ставки върху бензините през 2006 г. е заложено увеличение на акцизите върху горивата. През 2006 г. се очаква нерегулираните цени да нараснат с 2.69%. Поради гореизложените допускания нарастването на административните цени през 2006 г. се очаква да бъде 14.47%. Най-значимо е заложеното нарастване на цените на тютюневите изделия с 65%. Очаква се общата инфлация в края на 2006 г. да бъде 5.20%, а спрямо 2005 г. цените да нараснат с 6.26%. В настоящото издание са разгледани по-подробно и източниците на инфлация, които ще оказват въздействие в средносрочен план (1997-1998 г.).

Заетост и безработица

В основата на по-бавните темпове на нарастване в броя на заетите и на намаление на безработицата през настоящата година стои намалението на приноса на правителствените програми за заетост. Дори и при обявените от правителството намерения за увеличение на броя на заетите в активните програми и мерки през 2006 г. техният принос за намаляването на безработицата ще бъде относително малък. Основно влияние ще оказва частният сектор.

Доходи и производителност на труда

Растежът на производителността през 2005 г. ще изпревари реалния ръст на средната работна заплата на годишна база. През 2006 г. производителността на труда ще запази високия си темп на растеж и се очаква показателят отново да изпревари растежа на реалната работна заплата, което ще се отрази благоприятно върху конкурентоспособността на българската икономика.

Платежен баланс

До края на 2005 г. се очаква темповете на растеж както на износа, така и на вноса на стоки да надхвърлят 20% и това да има негативен ефект върху текущата сметка на страната. Присъединяването на страната към ЕС и подобряването на конкурентоспособността на българските стоки заедно с очакваните добри темпове на растеж на световната икономика и в частност на ЕС през 2006 г. дават основания да се прогнозира значителен ръст на износа, който в реално изражение може да достигне около 12%. Заложеното реално увеличение на вноса на стоки за 2006 г. от около 11% се базира главно на предположенията за повишаване на потреблението и запазване на висок ръст на инвестициите в страната. В средносрочен период постъпленията на значителни средства от предприсъединителни и структурни фондове на ЕС в голяма степен ще подпомогнат ограничаването на дефицита по текущата сметка, въпреки че се очаква да генерират и допълнителен внос. И през 2005 г., и през 2006 г. излишъкът на финансовата сметка ще покрие изцяло дефицита на текущата сметка. Въпреки големия търговски дефицит в средносрочен период не очакваме салдото на платежния баланс на страната да окаже натиск върху валутните резерви на БНБ.

Бюджет

Прогнозата за приходите на консолидирания бюджет до края на годината остава почти непроменена спрямо тази в предходния доклад. За следващата година се очакват общо приходи от 19.2 млрд. лв., или 41.4% от БВП. Най-значителните фактори, които ще окажат влияние върху нивото на приходите през 2006 г., са планираните намаления на социалноосигурителните вноски и рязкото покачване на акцизните ставки на цигарите и алкохола. В прогнозата за публичния сектор е заложено балансиране на бюджета през следващата година в сравнение с излишък от 1.7-2% от БВП през настоящата година. Високият излишък през 2005 г. е определен от споразумението с МВФ, според което 50% от преизпълнението на бюджетните приходи ще бъде спестено.

Финансов сектор

Очакваният годишен ръст на паричното предлагане през 2005 г. е около 22% и е малко по-нисък от преди прогнозирания поради понижаващия се годишен ръст на кредитите за частния сектор. През 2006 г. очакваме забавяне на нарастването на паричното предлагане, допускайки, че продажбата на корпоративни кредити на чуждестранни банки ще продължи и през следващата година. Нарастването на кредитите до края на 2005 г. и през 2006 г. трудно може да бъде оценено по две основни причини. От една страна, се предвижда вземането на нови мерки за ограничаване на кредитирането, някои от които включват нови допълнения към регулациите и законодателството в тази насока. От друга страна, практиката на банките да продават части от кредитните си портфейли на нерезидентни банки изкуствено снижава реалния ръст на кредитите. Очакваният годишен ръст на кредитите за частния сектор на икономиката през 2005 г. е 37-38%. През 2006 г. той вероятно ще бъде още по-нисък (около 30%), като се имат предвид съществуващите в момента кредитни регулации.

Допускания за външната среда

Цени на петрола: 62-63 долара за барел през последното тримесечие на тази година, а след това - незначително поевтиняване.

Лихви: забавяне на темповете на повишаване.

Валутен курс: За 2006 г. е заложено леко поскъпване на долара.

Растеж на еврозоната: През 2006 г. се предполага растежът в еврозоната да се ускори до 2% годишно, което би трябвало да се отрази положително на износа на България.

Рискове, свързани с прогнозата

Евентуално отлагане на увеличението на ставките на акцизите.

В прогнозата не са включени ефекти от евентуални нови мерки на БНБ за ограничаване на кредитната активност.

Евентуално увеличение на данъчната оценка на недвижимата собственост ще доведе до по-висок номинален БВП по линия на увеличение на условната рента и по-висок дефлатор.

Динамиката на цената на петрола продължава да бъде рисков фактор за прогнозата.

* - резюме от редовния тримесечен доклад на АИАП

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK