Защо е толкова трудно да се печели от борсови спекулации

Когато става дума за финансови пазари, всеки решава, че дискутираните теми ще засягат областите икономика и финанси. Само въвлечените вече в борсовата търговия разбират, че има и още една област, която всъщност е силно подценявана от всички - психологията. Техническият анализ се е насочил към това да изучава поведението на графиките, отразяващи емоциите на всички участници. Днешната статия засяга не просто важността на индивидуалната психология при трейдинга, а обяснява и защо емоциите са враг номер едно на трейдъра. Като аргумент сме включили последните научни открития в областта на психологията, анатомията и физиологията.


В наши дни преобладава мнението, че съвременният човек е разумен, прагматичен, прикрил инстинктите от ранните етапи на човешката еволюция и пренебрегнал емоциите до голяма степен. В повечето случаи, когато някой аргументира свое решение, той твърди, че е взето въз основа на разумни доводи и претендира то да е лишено от емоционална ангажираност. Поне така се предполага, че трябва да протичат процесите в корпоративния свят на големите фирми. Един по-детайлен анализ обаче показва, че това не отговаря съвсем точно на действителността.


Идеята, че финансовите пазари се движат от разумни решения и натрупани знания от страна на рационално мислещи хора, категорично не работи.




Всъщност всесилният властелин над пазара са емоциите на масите. Всеки, който търгува на някой от финансовите пазари, е част от тази огромна маса. Тя се подчинява на инстинкта за самосъхранение, проявяващ се чрез страха, и на стремежа за власт, който на пазара се изразява като алчност.


Днес ще разгледаме частите на мозъка, които участват при вземането на решения. Мозъчната кора участва при формирането на мисълта, идеите и разсъжденията. Логическата мисъл е функция от процесите, протичащи там. Външният свят се отразява в тази част на мозъка и именно там се зараждат концепциите, представите и теориите за причинно-следствените връзки в света, който ни заобикаля.


Човешкият мозък обаче включва и други части, за които мисловният процес е невъзможен. Там се зараждат обаче една голяма част от поведенческите реакции, характеризиращи се с импулсивност и неадекватност спрямо ситуацията, в която сме попаднали.


Мозъчният ствол контролира всички мозъчни функции. Това означава, че именно там са програмирани инстинктите. Стремежите към сигурност, удоволствие, към придобиване на собственост, страхът, борбата за територия, стадният инстинкт, установяването на социална йерархия и изборът на лидер са прояви именно на тази част от човешкия мозък.   


Лимбичната система от своя страна контролира емоциите, които имат функцията да подсилват индивидуалното поведение за изпълнението на всеки от гореспоменатите инстинкти. Емоциите имат мотивиращ характер и спомагат инстинктите, програмирани в мозъчния ствол, да се проявяват неотклонно.


Двете части, мозъчният ствол и лимбичната система, нямат свойството да се учат от натрупания опит на индивида. Само мозъчната кора позволява да се научават нови неща и да се придобиват нови умения. Човешките емоции се активират от една структура в лимбичната система, наречена бадемовидно ядро. Ако това тяло долови и най-малкия симптом за опасност, реагира мигновено като алармена система.


През 1989 г. д-р Джосеф льо Ду, психолог от Center for Neural Science at New York University, провежда експерименти, показващи, че някои емоционални реакции изобщо не преминават през мозъчната кора, а други изпреварват отговора й. Казано по друг начин, когато получим външен сигнал, той първо достига до лимбичната система, преди мозъчната кора да получи информация, която да обработи. Причината за тази изпреварваща роля на лимбичната система е чисто анатомична, защото пътят към емоционалния мозък е по-кратък в сравнение с този до разумния мозък. Тази физическа разлика предизвиква 40 милисекунди разлика в получаването на информацията в полза на бадемовидното ядро.


Този експеримент доказва независимия и изпреварващия характер на емоционалните реакции спрямо външните сигнали.


Харвардският психолог Даниел Голман, автор на книгата „Емоционална интелигентност”, също потвърждава: „Някои емоционални реакции протичат още преди мозъчната кора да е имала време да регистрира външния сигнал и да го анализира.” Това означава, че емоциите изпреварват мислите. Резултатът е мигновена реакция още преди разумът ни да е успял да осмисли какво сме видели и чули. Веднъж изплашени, ние не се опитваме да размишляваме за причинителя на дразнението. Първо си плюем на петите и едва когато преодолеем емоционалния стрес, започваме да търсим рационални отговори на това, което сме видели.


В лимбичната система са локализирани и центровете на желанията. От друга страна, тази част на мозъка е напълно лишена от критерии за фактора „време”. Получава се така, че всяко нещо, което пожелаваме, го искаме на момента.


В еволюционен аспект мозъчният ствол е най-стар. Той се намира при влечугите, които са лишени от другите две части на мозъка, за които стана дума. Лимбичната система се развива милиони години по-късно с появата на бозайниците. Мозъчната кора е най-развита при човека и той единствен е способен да се ползва от нейните функции на разум.


Бедата на повечето хора е, че именно онези центрове, които отговарят за инстинктите и емоциите, имат много силно, а понякога и задължително въздействие върху поведението на индивида. Това налага реакции, които често от дистанция на времето ние разглеждаме като абсурдни, неадекватни и нерационални.


Добрата новина е, че този, който осъзнае този проблем навреме, е в състояние не само да признае своята зависимост от емоциите, но и чрез психотренинг да се научи да преодолява вредните емоции в критични ситуации. Проблемът за масата обаче е, че повечето хора отказват, на първо място, да приемат, че техните решения са повече емоционални, отколкото рационални. Второ, малцина са тези, които са готови да подложат себе си на различни програми, които да променят техните навици и психологически нагласи.


Хипотезата, че ние сме заслужили името на своя биологичен вид homo sapiens (разумен човек), е напълно погрешна. Може би след няколко милиона години, когато разумът ще е натрупал достатъчно много опит да преодолява емоциите, ще можем да се наречем разумни и рационални същества. Дотогава съдбата на човечеството ще продължи да бъде предопределена - мнозинството ще попада в категорията „стадо”, а само малцина ще успяват да избегнат тази участ. Ако беше обратно, борсата не би могла да съществува - много хора да печелят, а само малък брой от тях да губят.

Ключови думи към статията:

Още от Финанси

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK