Информационни технологии и клъстъри - формула за конкурентоспособност

Порталът www.clusterbg.net е част от проект по ФАР

© Дневник

Порталът www.clusterbg.net е част от проект по ФАР



Преди година темата "клъстър" се появи и остана няколко седмици на страниците на българската преса. Материали, които дават определения на това понятие, обясняват теориите на смятания за баща на подхода Майкъл Портър и информират за новосъздадени български клъстъри. Реших да припомня темата за клъстърите по няколко причини. Преди това поднасям извинения за това, че в този материал твърде често ще използвам не дотам звучната на български дума. Тя, както и много други напоследък, влезе без превод в езика ни, за да назове ново явление (но това е друга тема).


Две независими едно от друго събития, но все свързани с клъстърите и информационните технологии, ме провокираха да прегледам темата. Първо, миналата седмица в Билбао се проведе международният конгрес "Конкурентност в ИТ сектора чрез клъстъриране на малки и средни предприятия". Второ, наскоро завърши първата фаза на проекта "Въвеждане на клъстърен подход и създаване на пилотен клъстърен модел" по програма ФАР на Европейския съюз, изпълнен от Министерството на икономиката и енергетиката.


Специалистите не са напълно единодушни, когато дават определения на понятието клъстър. Все пак няма как да продължим, без да представим някои. Основното речниково значение на думата на английски език (cluster) е грозд, група еднородни неща, които се развиват заедно. В технически аспект Уикипедия казва, че клъстър е група компютри, свързани заедно, за да осигурят повече изчислителна мощ.




В икономически аспект най-разпространено е определението на харвардския професор Майкъл Портър: "Клъстър е географски близка група от компании, сдружени в определена сфера и обединени от сходства и взаимни допълнения." Негов е и приеманият за най-добър модел на описание на елементите на един клъстър, или т.нар."четиривърхов диамант". Съвсем накратко, четирите върха на диаманта - фирмената структура и конкуренцията, местното търсене, свързаните и подпомагащи индустрии, и факторните условия умения, инфраструктура, капитал. Всеки заинтересуван от темата може да намери всичко на уеб адреса на Института за стратегии и конкурентоспособност, ръководен от Портър -<http://www.isc.hbs.edu/>.


Международният конгрес "Конкурентност в ИТ сектора чрез клъстъриране на малки и средни предприятия" миналата седмица в Билбао на практика ми помогна да "видя" с очите си защо философията на клъстъра е толкова успешна в днешната икономика на плоския свят. При това нямам предвид само презентациите, които чух и видях. А трансформацията на града домакин. Преди двайсетина години Билбао е изостанал индустриално миньорски град в най-бедния регион на Испания Баския. Днес Билбао е иновационен и културен център. На базата на своебразен клъстърен подход градската управа взема четири ключови решения да изгради технологичен парк (иновации и конкуренция), метро (инфраструктура), музей на световно ниво ("Гугенхайм" определено оправдава очакванията) и нов оперен театър. Уверявам ви, резултатът си струва да бъде видян.


Първият модел на Портър отдавна е преминал през различни трансформации. Днес съществуват клъстъри (с вертикална и хоризонтална структура на управление), действащи в различни сфери на икономиката. Новият модел на Майкъл Портър (вижте www.competitiveness.org/article/articleview/70/1/9 е по-скоро ориентиран в посока качество. Структури от частни лица, основатели и представители на различни индустрии, обединени от обща цел постигане на по-висока конкурентоспособност. (Българският ИКТ клъстър www.ictalent.bg е добър пример.)


Форумът в Билбао, организиран от Европейския софтуерен институт (Испания), на практика представи добри практики от различни страни САЩ, Мексико, Бразилия, Перу, Австралия, Ирландия, България, Македония. Примери за висока конкурентоспособност на малки и средни фирми от ИТ сектора, обединени в клъстъри, работещи в посока качество, на ниво бранш и регион, чрез въвеждане на методологии за качество като CMMI и IT Mark (www.esicenter.bg). България беше представена от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, ЕСИ Център България и софтуерната компания "Немечек".


Няма съмнение, че подобни "хаотични" и на пръв поглед "неуправляеми" обединения не могат да съществуват без информационни технологии. От една страна, те трябва да бъдат управлявани, а за това са необходими информационни системи. От друга страна, едно от конкурентните предимства на клъстърния модел е, че осигурява достъп до иновации на своите членове. С други думи, клъстърът трябва да предоставя информационни услуги на своите членове и да използва събраната информация за оценка както на своята, така и на тяхната дейност. Информационните активности са ключови за успеха на един клъстър независимо в коя сфера на икономиката оперира. Най-общо тези дейности са структурирани в четири категории бизнес процеси и операции, подкрепа при вземане на решения, мониторинг на работата, комуникационна подкрепа.


Тези категории на практика дават представа за обхвата на колаборативната среда или информационната система за управление (management information system) на клъстъра. Както и при корпоративните структури, и тук един от основните компоненти е профилът - на отделните членове (частни, обществени организации) и на клъстъра като цяло. С тази разлика, че клъстърът е доброволно обединение и информационната му система е изградена на основата на консенсус, а не на корпоративна дисциплина. Друг важен компонент са уеб сайтът или порталът, който дава обща визия и представя клъстъра като общност. Обменът на информация (форуми, групи по интереси) и интеграцията с останалия свят (мрежи, b2b) са още два важни компонента на колаборативната среда.


Като пример може да бъде разгледан представеният тези дни портал www.clusterbg.net , разработен като част от първата фаза на проекта "Въвеждане на клъстърен подход и създаване на пилотен клъстърен модел" по програма ФАР в партньорство с германското дружество за техническо сътрудничество GTZ - България, и ГИС - Трансфер център. В портала са представени двата пилотни клъстъра в Троян и в Чепеларе, получили институционална, техническа и финансова помощ по проекта на ФАР. За да се регистрират на портала, клъстърите и техните членове трябва да имат основна ИТ готовност да събират и предоставят данни, да комуникират както добрите резултати, така и проблемите си. През втората фаза на проекта на Министерството на икономиката и енергетиката предвижданията са да бъдат насърчавани между 8 и 14 нови обединения.


Така че със сигурност отново ще имаме повод да говорим за клъстъри. Колко ли пъти употребих тази дума...

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на emacs
    *****
    Неутрално

    Няма и да има... Комунистите са хора които знаят само едно - да профукват националното богатство и да продават националните интереси. Газопроводи, нефтопроводи, оръжейни лицензи за неизвестно какво.... Тези хора не могат да създават. Те могат само лапат.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  3. 3 Профил на fkvhj buitfgm
    *****
    Неутрално

    niubo wgcjoqha cruldqs ugjixop ldoa wgaivu slnub





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK