Как светът се изправи срещу кризата

Как светът се изправи срещу кризата

© Reuters



Световната финансова криза и нейното прерастване до глобална рецесия отново наля огън в тлеещия дебат как правителствата и централните банки трябва да действат при икономически спад. Завръщането към теориите на Джон Мейнард Кейнс отново излезе на дневен ред, след като в продължение на няколко години икономическият растеж позволи на либерално настроените икономисти да вземат превес в глобален мащаб, и особено в правителствата на нововъзникващите пазари. В демократичната част на Източна Европа конкуренцията за привличане на чуждестранни инвеститори се пренесе и в полето на данъчното облагане.


Схващането на съплай сайдърите е, че оптималният икономически растеж може да се постигне чрез понижаване на данъчната тежест до ниво, в което има качествени обществени услуги и в същото време максимална част от богатството остава в частния сектор. Идеята е, че така парите са в тези, които ги правят, те най-добре усещат движението на пазара и икономическия цикъл, а водени от собствения си интерес в крайна сметка фирмите и гражданите взаимно постигат баланс.


Схващанията на Кейнс пък твърдят практически обратното - държавата трябва да играе важна роля в икономиката, особено в условия на криза, и че тя трябва да преразпределя повече, като по този начин стимулира търсенето чрез държавни инвестиции в строителството или обществените услуги.




От самото им споделяне тези възгледи са приемани с притеснение, като опит на държавата да влезе в ролята на основен играч на пазара и да изземе функции, присъщи на частния сектор.


Опасенията, че кейнсианството прокарва социализма в западния свят, беше допълнено и от нов дебат за необходимостта от регулации. В крайна сметка, след като миналата година финансовият свят се промени до неузнаваемост, либерално настроените икономисти обвиниха тежките регулации, че са създали предпоставки за раздуването на балони. В същото време правителствата навсякъде по света обвиниха именно финансовия сектор, че в алчността си е търсил всякакви пропуски на регулаторните ограничения да увеличи печалбите си и това се е доказало като нездравословно.


Ситуацията се промени


Световната финансова криза се усети в началото на 2007-ма година в САЩ и Англия. За 18 месеца тя прескочи границите на ипотечния пазар и обхвана цялата финансова система на англосаксонския свят. Някои от най-големите банки бяха спасени от фалит чрез поглъщане, но на 14 септември "Леман брадърс" не устоя на натиска. За целия свят стана ясно, че партито е свършило и е време да се плати сметката за инвестициите, финансирани с евтини пари и фискални стимули, а не с реинвестиране на печалбите от устойчиви бизнеси.


Но откъде да се намерят пари


Инвестициите в акции се обезценяваха. Още повече падаше цената на дериватите, страхът от фалити накара и сигурните облигации да поевтинеят. За някои банки не беше сигурно дали имат пари да изплатят депозитите на своите клиенти.


Подновяване на спора

Страхът и недоверието се пренесоха в реалната икономика и в крайна сметка правителствата трябваше да се борят не само с финансова криза, но с глобална рецесия, която заплашваше да повтори депресията от 30-те години на ХХ век. В Централна и Източна Европа, Азия, Русия, Китай и правителствата на всички развиващи се държави се питаха не дали заразата ще се пренесе, а кога.


В крайна сметка въпросът се пренесе от това как да увеличим растежа към това как да противодействаме на проблемите. Кенсианците и съплай сайдърите отново заеха позициите, подкрепени съответно от левите партии и либерално настроените сили, спадащи към десницата.


САЩ


В Съединените щати най-критикуваният председател на федералния резерв - Бен Бернанке, инициира спешни мерки за спасяване на най-засегнатите банки в пакет с понижаване на лихвите за стимулиране на икономиката. Междувременно в Белия дом влезе Барак Обама и почти незабавно се зае да изпълнява и набелязания план за съживяване на икономиката. Той включва едновременно държавни инвестиции и данъчни облекчения, като общата цена, която държавата трябва да плати за неговото прилагане, се оценява на около 930 млрд. долара с очакване през тази година да надхвърли 1 трилион. Оценката е 65% от тези пари да се похарчат от държавата, а другите 35% под някаква форма просто няма да се изземат от данъкоплатците.


Републиканците, които излъчиха предишния президент Джордж Буш и сега са в опозиция, твърдят, че антикризисната политика ще даде ефект със закъснение и на проблемите няма да се отговори своевременно.


Аргументите в подкрепа на програмата са, че инвестициите и фискалните мерки съчетават незабавни ефекти и дългосрочна устойчивост.


Така например инвестициите са не само в инфраструктура, но още в областта на възобновяемите енергийни източници и чистата енергия. Дългосрочната визия това да стане рупор в американската енергетика до 2050 г., а в същото време затруднените финансово домакинства да получат подкрепа в изплащането на ипотеките си.


Институционалната рамка също не беше подмината и всички доставчици на кредити - банкови заеми, кредитни карти и ипотеки, ще трябва много по-подробно да информират клиентите си какво всъщност получават. Целта е поне занапред да не се теглят лесни кредити, които след това да се окажат невъзможни за изплащане.


Реакцията на ЕС


В Европейския съюз държавите отново се оказаха неспособни да заемат общ фронт срещу кризата. Заговори се дори за протекционизъм и в крайна сметка под натиска на своите избиратели всяко правителство трябваше да намери своя формула. В много държави, включително и в Англия, имаше инициативи за понижаване на данъчното бреме чрез по-нисък ДДС, но това беше съчетано с повишаване на ставката за най-високите доходи.


От дисекцията на антикризисните мерки като най-работеща обаче може да се посочи политиката за стимулиране на автомобилопроизводството в Германия. Там държавата предложи на всеки гражданин със стар автомобил 5000 евро, ако го върне и купи нова кола. Ефектът се оказа толкова голям, че в крайна сметка стимулира и чешката автоиндустрия, защото много германци си купиха и "Шкода".


В момента съветът на икономическите и финансови министри в ЕС, наричан за кратко ЕКОФИН, отчита положителните сигнали и с предпазлив оптимизъм заявява, че ако това не е само проблясък, догодина ще може да се очаква и възстановяване.


Реалността е, че нито една държава не приложи чистата форма на двете теории. Почти навсякъде различни кръгове от населението получиха данъчни облекчения, но те далеч не са в желания мащаб от икономистите либерали. В същото време правителствените разходи доведоха до огромни дефицити и нови държавни задължения в най-големите икономики и за тях се очаква да тежат, когато възстановяването започне.


Коментарите на Световната банка


През май Кристалина Георгиева, вицепрезидент на Световната банка, представи в България едно от последните проучвания на институцията за ефективността на антикризисните политики. Презентацията показа, че най-голям ефект оказват инфраструктурните инвестиции, следвани от трансфери, целящи повишаване на квалификацията и подобряване на образованието. Фискалният мултипликатор (ефектът от политиката) за понижението данъчни ставки се посочи като трети в подреждането по ефективност.


Кристалина Георгиева обаче веднага направи уточнението, че този модел е валиден, когато няма злоупотреби с бюджетните средства, а поръчките се възлагат след пълно спазване на процедурите.


Противоречивият кенсианец


Нобеловият лауреат Пол Кругман се самоопределя като кейнсианец, но с някои условности. "Винаги съм бил кейнсианец и поддръжник на свободните пазари. Харесвам свободните пазари, но според мен има нужда от държавна намеса, за да се гарантира тяхната стабилност и да се предотврати криза", казва Кругман. През годините той често се е обявявал в подкрепа на агресивната фискална политика и намесата на държавата на пазара. Някои анализатори посочват, че до известна степен възгледите му са противоречиви, тъй като в материалите си понякога отхвърля определена фискална политика.


Кругман не е сред застъпниците на различни идеи, като например евтиния или дори безплатен достъп до обществени услуги. Той беше част от администрацията на Роналд Рейгън, което е в разрез с икономическите му възгледи (икономическите реформи от това време, известни като рейгъномика, са много близки до идеите на съплай сайдърите). Самият той споделя, че заемането на тази длъжност е станало изненадващо, както и че не е очаквал да се чувства на мястото си като съветник на президента.


Един от първите съплай сайдъри


Робърт Мъндел е един от критиците на по-високите данъци и протекционистичната политика на правителствата - две явления, които набраха скорост с избухването на икономическата криза. Той изрази притесненията си от фискаланата политика на новоизбрания президент на САЩ Барак Обама, както и протекционистичните настроения в големите европейски икономики. Мъндел се счита за един от основателите на движението на съплай сайдърите, или поне една от ключовите фигури, които помагат за създаването му.


Сред икономистите обаче Мъндел е по-популярен с изследванията си върху валутите и влиянието, което оказват върху икономиката на една страна. Работата му се посочва като знакова за въвеждането на еврото. Заради теоретичните си разработки в областта на валутите Мъндел получава Нобелова награда. Заедно с журналиста на "Уолстрийт джърнъл" Джуд Уаниски (определян като създател на термина supply-side economics) Мъндел започва да развива идеите на икономическото движение в края на 60-те години. В основата му стои твърдението, че най-добрият начин да се стимулира икономиката е ограничаването на регулациите, намаляването на данъците и либералния пазар. Това ще осигури повече производство, съответно печалби и разширение на пазара. Съплай сайдърите често се позовават на закона на Сей. Според него предлагането си създава собствено търсене - ако някои произвежда, той ще намери купувач за продукцията си.


Държавната подкрепа в числа:


2.2 трлн. долара е размерът на световните държавни помощи, насочени към реалната икономика


1.1 трлн. долара предвидиха членките на Г-20 за борба с кризата


1 трлн. долара е подкрепата на Федералния резерв за финансовия сектор в САЩ


442 млрд. евро под формата на нисколихвени кредити предложи ЕЦБ на банките в еврозоната


565 млрд. долара инжектира Пекин в икономиката си


292 млрд. долара е общият размер на държавната подкрепа от Токио, в която акцент са зелените технологии


175 млрд. паунда е размерът на монетарния пакет за увеличаване на паричното предлагане във Великобритания


81 млрд. евро изсипа Вашингтон в подкрепа на автогигантите "Дженерал мотърс" и "Крайслер"


20 млрд. долара е най-големият пакет в помощ на световната търговия, отпуснат от Япония


17.3 млрд. евро инвестира Германия в инфраструктурни проекти


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Яна
    Яна
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Добър материал, Стефчо!

  2. 2 Профил на Четящ
    *****
    Неутрално

    И на мен ми хареса статията.
    Както винаги при нас положението е по-сложно. Държавните разходи обикновено потъват в нечии джобове (батко), а намалените данъци завъртат чужди икономики. Трябва ни нормална администрация и стабилно местно производствто, но това не става за един ден, особено ако дведесетилетия се е работило в обратната посока.

  3. 3 Профил на tsekata
    tsekata
    Рейтинг: 684 Весело

    Докато кейнсианци и марсианци спорят, в Азия се надига новия господар на Света!

  4. 4 Профил на Манифеста
    *****
    Неутрално

    Снишавайки се. Така.

    "Как светът се изправи срещу кризата"

    Други пък манифестираме гордо Манифеста, Капитала и владеене на капитализама. Тоест, на безпомощна "съплай сайдерска" снобщина.

    Уви, много лошо. За да превеждаш добре трябва да познаваш добре поне 2 езика. И поне 2 култури.

  5. 5 Профил на Мечката
    *****
    Весело

    Ние в гората се изправяме срещу кризите като унищожаваме причината. Ето - миналия месец една лисица побесня и взе да хапе всички. Бухалът поиска да се достави камион ваксини срещу бяс и да се раздадат гратис. Обаче вълкът нямаше време да чака и утрепа лисицата ....

    Та във финансовия свят не трябва да се раздават кредити на хора без доходи, всеки трябва да си знае мястото, бивши летци от армията на САЩ не е хубаво да стават директори на Лемън Брадерс и да надуват тръбата за финансова атака, всеки пакет облигации преди купуване да се оцени за състоятелност.

    Останалато е алабала от кухнята на алхимията, пардон, икономиката ... кухи фрази с надут тон и апломб!

  6. 6 Профил на bojinila
    *****
    Неутрално

    По- скоро на хора без съвест да не се раздават кредити , щото има много които декларират добро богатство , но после кат трябва да връщат кредита то се изпарява в миг . А бедничкия и честен платец, на заем ще вземе от приятел и ще си погаси кредита !!!

  7. 7 Профил на tim
    *****
    Неутрално

    Нищо смислено, обикновен "турлю-гювеч".

  8. 8 Профил на Манифес
    *****
    Неутрално

    "Та във финансовия свят не трябва да се раздават кредити на хора без доходи, всеки
    трябва да си знае мястото,
    бивши летци от армията на САЩ не е хубаво да стават директори на Лемън Брадерс"

    Совсем друго нещо са бивши льотчици в некоя Красна армия.

    Кредити за наши хора окей, что то след Великата ревалюция
    все имают доходи.

    Кредити в куфарчета или без куфарчета. За широката партийна маса спускаме кебапчета, пиво, лъскави дранкулки и чалга.

    Насъбра се критична маса Затова е кризата...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK