Неравновесието между бедни и богати в САЩ застрашавало икономиката

Джоузеф Стиглиц

© Reuters

Джоузеф Стиглиц



Почти 40% от богатството в САЩ се контролира от 1% от жителите й - наравновесие, по което страната прилича повече страни като Русия и Иран, отколкото на страната на равните възможности.


Това пише Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц в анализ за сп. "Венити феър", озаглавен "От най-богатите 1% и за най-богатите 1%".


Според икономиста тази тенденция на неравенство продължава да се задълбочава и застрашава икономиката в дългосрочен план. Той не изключва дори и репликиране на събитията от Близкия изток, където хората се противопоставиха на малцината избрани, които контролират живота им.




Доходите на най-богатите американци са се увеличили с 18% през последното десетилетие, докато тези на хората от средната класа са се понижили, пише Стиглиц и коментира, че това не говори за просперитета на Америка. Икономистът коментира, че страната вече изостава от държави като Бразилия, които полагат усилия за намаляване на разликата между бедните и богатите.


Чувството за несправедливост се усилва от факта, че ръководителите на компании, които допринесоха значително за финансовата криза, продължават да получават най-големи доходи, пише Нобеловият лауреат. Те си раздават бонуси, които самите компании вече се срамуват да нарекат бонуси за добро представяне, тъй като реално работата им е имала негативен ефект върху представянето на корпорациите. Доходите на тези мениджъри обаче остават огромни в сравнение с тези на хората, които носят реални облаги за обществото, като например пионерите в информационната ера и др.


"Малко вероятно е икономика, в която финансовото състояние на хората се влошава с всяка изминала година, да се представи добре в дългосрочен план", пише Стиглиц. Според него има няколко причини за това.


Първо, растящото неравенство намалява възможностите за развитие. По този начин според икономиста Америка губи най-ценния си актив - хората. Вторият проблем според него е толерансът на държавата към монополите, които ограничават ефективността на икономиката.


Третият и най-сериозен проблем според Стиглиц е липсата на колективни действия в икономиката. За наличието им според него правителството трябва  да инвестира в инфраструктура, образование и технологии, което се прави все по-малко.


Неравновесието, продължава икономистът, може донякъде да се обясни със законите на търсенето и предлагането - технологии, оптимизиращи разходите, водят до съкращаване на много служители от средната класа.


Глобализацията също е важен фактор, тъй като създава световен пазар на труда, който противопоставя нискоквалифицирани, но високоплатени американци на нискоквалифицирани и нископлатени жители на развиващи се държави. Освен това социалните промени в САЩ доведоха до спад във влиятелността на синдикатите, които в момента представляват едва 12% от работниците в страната при 30% преди десетилетие.


И въпреки това според Стиглиц увеличаването на дупката между бедните и богатите в САЩ се дължи най-вече на нежеланието на последните да инвестират в бъдещето на първите. "Основната причина за неравновесието е, че най-богатите хора се стремят към него", обобщава Стиглиц и коментира, че най-очевидното доказателство за това е данъчната система в страната.


Според икономиста 1% от най-богатите до такава степен са обвързани вече с държавата, че единственото нещо, по което политиците са способни да постигнат консенсус, е намаляването на данъците за богатите. Това е така, защото всички сенатори и представители в Конгреса отдавна са част от тази прослойка от процента на най-богатите, зависят силно от тях или се надяват като приключи политическата им кариера, да са част от тях.


И вместо Върховният съд да свие това неравенство, според Стиглиц той го е бетонирал, като е определил, че обикновените хора и корпорациите имат равни права и тежест при финансирането на политическите кампании. Това отваря вратата корпорациите да наливат каквато сума си пожелаят в дадена политическа кампания, с което официално да си "купят" определена политика.


Икономистът обаче съвсем логично припомня как през последните месеци светът стана свидетел на вълна от недоволство в Близкия изток и Северна Африка, където хората се опълчиха именно срещу управляващите върхушки, представляващи по-малко от 1% от обществото.


Затова за Стиглиц въпросът е кога това ще се случи в САЩ.


"Най-богатите хора имат най-хубавите къщи, получават най-доброто образование, най-доброто медицинско обслужване и като цяло най-добрия стандарт на живот", коментира икономистът. "Едно нещо обаче не могат да си купят с пари: разбирането, че съдбата им зависи от останалите 99% от обществото. В различни моменти от историята представителите на най-заможния 1% са осъзнавали това, но прекалено късно", заключва Стиглиц.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK