Финансовите инспектори влязоха в Комисията за финансов надзор от втори опит

Агенцията уведоми предварително медиите за часа, в който служителите й ще посетят КФН.

© Анелия Николова

Агенцията уведоми предварително медиите за часа, в който служителите й ще посетят КФН.



Служители на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) днес посетиха Комисията за финасов надзор (КФН), за да обявят началото на проверка по сигнали за нарушения в бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на комисията.


Инспекцията, подчинена на финансовото министерство, проверява  регулатора, отговарящ за капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване, който се отчита пред Народното събрание.


Проверката трябваше да започне на 20 март. Тогава обаче инспекторите не са били допуснати до помещенията на КФН. Отказът бил аргументиран със становище, че агенцията няма правомощията да я проверява, тъй като комисията е независим орган.

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на msc
    msc
    Рейтинг: 594 Неутрално

    Дали са успели да скрият скелетите в килера?

  2. 2 Профил на 3аНиЗа
    3аНиЗа
    Рейтинг: 1985 Весело

    "...обаче инспекторите не са били допуснати до помещенията на КФН..." - е, поне след месец са склонили, де, ОРгАН са все пак!

    Коментиране на анализираното, вече...
  3. 3 Профил на fras
    fras
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Сега ще му лъсне задника на Мавродиев.

  4. 4 Профил на Graf
    Graf
    Рейтинг: 1465 Весело

    Войната между Мавродиев и Дянков има съвсем смешни измерения. На критиката на Мавродиев Дянков отговори по единственият му познат от ловешката езикова гимназия начин. Като политкомисар от 30-те години.
    Сега очаквам, подопечната на Дянков Агенция да овъргаля Мавродиев и компания във фекалии, а накрая строгият, но справедлив футболист да раздаде от милостта си...
    Ежовщина, ама и липсва размах.
    То зарад мащаба на страната и на актьорите във водевила...

    Ecrasez l’infâme
  5. 5 Профил на aramissss
    aramissss
    Рейтинг: 1138 Неутрално

    Проверката трябваше да започне на 20 март. Тогава обаче инспекторите не са били допуснати до помещенията на КФН. ...
    И що инспекторите не са изкъртили вратите с пантите тогава..??
    Аман от независими и безполезни хрантутници....
    Ако тоя КФН си гледаше работата сериозно в България немаше да има кьорав застраховател., а т.н Българска Фондова Борса щеше да бъде разпиляна по ветъра,щото е такъв ташак,че не може повече....
    Абе въобще фани КФН ,па удари Сметната плата и обратно..Убежища за червени лалугери..

  6. 6 Профил на Virgin
    Virgin
    Рейтинг: 2195 Неутрално

    До коментар [#4] от "Graf":

    Отново в десятката Графе

  7. 7 Профил на fras
    fras
    Рейтинг: 434 Неутрално

    До коментар [#4] от "Graf":

    "На критиката на Мавродиев Дянков отговори по единственият му познат от ловешката езикова гимназия начин."
    -------------------------------------
    Всъщност реда е обратен. Първо беше назначена проверка от ДФИ, а след това Мавродиев отвърна. Друг е въпросът доколко трябва да се обръща внимание точно на Мавродиев. Той е абсолютен невежа. Ако помните, точно той в преди изборните обещаваше далеч по-крути мерки за орязване на бюджетното харчене. И в диспут с Кадиев беше просто разгромен. Нямаше никаква идея за структурата на бюджета, нито разходна, нито приходна. Но пък смело обещаваше да го преструктурира.

  8. 8 Профил на georgi4444
    georgi4444
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Чобанов загуби 10 млрд капитализация на фондовата борса и го покриха. Трябвало да "се гледа макроикономически", и сигурно никога не е чувал за съдън стоп - 4иста далавера. Да провери дали няма контрол на съзнанието на някоя групировка - примерно от Австрииските банки и телеком, аз мисля 4е "да"

  9. 9 Профил на iv.iv
    iv.iv
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Дали настоящият подхот на регулаторите не задушава, вместо да развива родния капиталов пазар

    Българският фондов пазар никога не е бил особено оживен. Въпреки обещанията на правителство след правителство, така и никой не успя да вдъхнови родните потребители да инвестират спестяванията си в ценни книжа. Дали сега, когато бъде въведен толкова бурно оспорваният данък върху лихвите по депозитите, нещо ще се промени?
    Едва ли. Ще чуем редица извинения за това – дълговата криза в еврозоната, неблагоприятният бизнес климат, който ограничава печалбите на публичните дружества, общото недоверие към пазара заради стари, но незабравени скандали с финансови пирамиди.

    В Европа, както и в САЩ, някои теоретици въздигат глас за все по-стриктни регулации на фондовата търговия и публичните компании. Макар че несъмнено секторът има нужда от надзор, доколко строг би трябвало да е той? Дали наистина е неоходимо и без това ограничения брой емитенти и брокери да бъде задушаван от безсмислена бюрокрация и изсмукани от пръстите изисквания? Да не забравяме и латинската сентенция - Quis custodiet ipsos custodes, или, свободно преведно – кой е страж на стражите?
    Дори и при сравнително разумна законова база, един свръх строг регулатор може да нанесе достатъчно вреди на пазара, тъй като той издава решенията си по собствено усмотрение. Дали заради криворазбрана предпазливост, или по-други, по-мрачни причини, Комисията за финансов надзор неведнъж стана прицел на критиките на анализатори и поднадзорни лица за неадекватно поведение, рестрикции и наказания, по-скоро плод на предрасъдъци отколкото на факти. Макар че никой не смее да изкаже възраженията си гласно, не са единици тези, които смятат, че ведомството не само не върши достатъчно за развитието на фондовата търговия у нас, но дори я задушава чрез некомпентенти действия. Никога досега КФН не е отнемала толкова голям брой лицензи за толкова къс период. Също никога досега не са били доброволно връщани толкова много лицензи. Ливкидира ли Стоян Мавродиев (негласния кадидат за финансов министър) българския небанков сектор? Защо не се разрешава на нови играчи да стъпват на пазара и защо съществуващите са поголовно глобявани и ликвидирани?

    Във финсовите среди се говори за редовна практика да се връщат без основателни причини документи за лицензиране на брокери, за първични публични предлагания на книжа и дори да се задължава ликвидирането на портфейлите на цели фондове въпреки ниската ликвидност и липсата на купувачи. Редовият българин, който вече има горчив опит от нерегулирания в миналото пазар, вероятно би приветствал подобно отношение на КФН. Това обаче би била прибързана оценка. Защо?

    Подобен подход не само ограничава броя на регистрираните на борсата емитенти и алтернативите на българите за инвестиции, но има и друг негавитен ефект.
    На фона на финансовата криза, банките стават все по-неблагосклонни към отпускането на заеми, а борсата не успява да запълни вакуума. Защото, докато мислим за печалбите по определени позиции, често забравяме че целта на тържището е не толкова да обогати инвеститора (макар че бихме приветствали подобен резултат, разбира се), колкото да осигури на компаниите алтернативни източници на финансиране. От ефекта, коректна и прозрачна работа на КФН зависят не само щастливците, които имат свободни средства за инвестиция, а всеки редови българин, поне в дългосрочен план.С други думи – неадекватността на регулатора има директен ефект върху българския икономически живот, и овен че ни пази от ‘алчните брокери’ вреди и на обикновените граждани като намалява общия обем събрани приходи от данъци и лишава млади нововъзникващи компании от финансиране.

    Но историята не свършва до тук.
    Това, което често се забравя, е че една регулаторна институция не е божествена по начало. Тя не е нито всеможеща, нито всезнаеща, и опитите ни да я направим всевластна само ще задълбочат проблемите, от които страда пазара.
    Регулаторите, като експерти, може и да дават най-доброто от себе си, определяйки „правилата на играта”, но винаги ще се намерят тези, които успяват да измислят законови „вратички” – срещу определена цена. С други думи – прекалено строгият контрол не само ограничава развитието на пазара и икономиката, но и постига точно обратния на целения ефект – в подобни условия в крайна сметка оцеляват единствено корупираните и неетичните. Особено страдат по-малките участници, които не могат да си позволят скъпи консултанти и адвокати.
    Quis custodiet ipsos custodes е въпросът, който трябва да си задат експерти и анализатори, загрижени за бъдещето на българския капиталов пазар и реална икономика.

  10. 10 Профил на iv.iv
    iv.iv
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Една изключително сериозна опасност за бъдещето на българския капиталов пазар (и икономиката като цяло) се игнорира масово от финансовата преса. Компрометирането на служители от Комисията за финансов надзор не случайно не е любима тема на журналистите, които държат да запазят добри взаимоотношения с ведомството.
    Сред професионалните среди обаче, безпокойството нараства. Става дума за една конкретна личност - Ина Райкова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност”, управление „Надзор на инвестиционната дейност”.
    „Какво тук значи някаква си личност” – ще възликне мнозинството.
    Всеки предприемач обаче е наясно, че бъдещето на компанията му зависи от персонала и обслужването на клиентите. Колко пъти ще посетите ресторант, в който сервитьорите са намусени и мудни, ако ще собственикът да е самият Уорън Бъфет, да речем?
    Когато опре до една държавна институция, чиято цел е да регулира и надзирава ключова област като капиталовия пазар, евентуалните последствия от нелоялни, некоректни или неетични служители са още по-сериозни.
    Първо – българският фондов пазар така и не успя да излезе от инкубатора. Масовият инвеститор, който подхранва щатските борси, например, у нас не съществува, и едва ли скоро населението ще се престраши да премине от спестовни влогове на по-рискови вложения - въпреки усилията на финансовия министър Дянков да откаже хората от депозитите с безумно налагания данък върху лихвите.
    Да оставим настрана отделния инвеститор – без функциониращ пазар, родните компании са отрязани от една жизненоважна навсякъде по света алтернатива за набиране на капитал. Това означава, че всеки удар по реномето на пазара, е удар по икономиката като цяло – поне в дългосрочен план.
    И когато една скромна личност, но на ключов пост, утежнява и без това безнадеждната поне засега борба на родната борса да оцелее и да се развива, е време да се чуе глас в тази насока, и регулаторите да предприемат адекватни мерки за почистване на собствения си двор. С други думи – да уволнят ленивия и намусен сервитоьр, който отгоре на това надписва сметките.
    Важи ли асоциацията за надписване на сметките в случая с Ина Райкова? Наблюдателите на политическата сцена вероятно я помнят от 2009 г., когато тя бе поддръжник на партия Лидер на злополучния бизнесмен Христо Ковачки, станал обект на обвинения в злопупотреби и данъчни и банкови измами.
    Политическите й пристрастия, правилни или не, са нейно конституционно право, но съмнение буди и факта, че г-жа Райкова отделно се разследва от Комисията за конфликт на интереси, а сред брокерите изобилстват слухове за корпуция.
    Според инвестиционните посредници, повереният й отдел функционира, меко казано, неефективно. Без основателни причини се отхвърлят молби, шушука се за рушвети.
    Макар че компенетните органи би трябвало да са тези, които да разкрият дали слуховете са основателни, има и други истории, които подхранват съмненията на бранша.
    Сред тях е изненадващият възход на адвокатското дружество „Токушев и съдружници” – фирма, която до скоро бе известна на малцина. Миналия месец кантората стана лидер по брой обслужени поднадзорни на КФН лица. Този успех намира обяснение в обществената тайна, че г-жа Райкова е в интимни отношения с Токушев – достатъчен повод да светне червената лампичка и да се заговори сериозно за търговия с влияние.
    Тъй като засега темата се обсъжда предимно от шепа смелчаци по форумите, Комисията за финансов надзор удобно си прави оглушки и не е заела официална позиция относно носещите се слухове. Именно това мълчание обаче прави ситуацията още по-опасна.
    В случай, че г-жа Райкова е наистина виновна, изниква въпросът – защо регулаторите не се раздвижат и не сложат край на корупцията и машинациите? А ако тя е невинна, апатията и нежеланието на ведомството да оневини служителката си ще нанесат точно такива щети над капиталовия пазар, колкото и ако нарушенията бяха наистина факт.
    КФН вероятно е наясно с все по-оживените спекулации по темата, обхванали финансовите среди.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK