Обявяването на КТБ в несъстоятелност е само началото

© Велко Ангелов, Капитал

В четвъртък Българската народна банка отне лиценза на Корпоративна търговска банка, а ден по-късно внесе в съда искането за обявяването й в несъстоятелност. По този повод "Дневник" публикува анализа на Калоян Стайков от Седмичния бюлетин на ИПИ. 

Докато основната част от политическото, общественото и експертното внимание е насочено към изплащането на гарантираните депозити в КТБ, все по-важни ще стават въпросите около процедурата по несъстоятелност на банката. Въпреки че процедурите по банкова и търговска несъстоятелности се различават, те имат редица сходства и будят спекулации, притеснения и несигурност.

При обявяване на една банка в несъстоятелност съществуват две важни дати – дата на откриване на производството по несъстоятелност и дата на неплатежоспособността. И докато първата дата е ясна, то втората е обгърната от въпросителни. Единственото, което е записано в Закона за банковата несъстоятелност е, че с обявяването на неплатежоспособността на банката съдът също определя и началната ѝ дата, след което открива производство по несъстоятелност. Искането на БНБ се основава на:

чл. 36, ал. 2, т. 2 – отрицателен капитал;

чл. 103, ал.1, т.1 - нарушаване или заобикаляне на нормативни уредби.

В същия ден, в който БНБ отнема лиценза на КТБ, централната банка отне издаденото разрешение от 28 март 2014 г. за увеличение на капитала на КТБ чрез подчинен срочен дълг в размер на 35 млн. евро. Именно тук възниква проблемът с определяне датата на неплатежоспособност. Дали това е датата на отмененото разрешение за увеличаване на капитала на КТБ от март 2013 г., което значи, че банката е работила с ниво на капитала под регулаторния минимум? Дали това е датата на началото на специалния надзор на КТБ, причина за който беше теглене на депозити и недостиг на ликвидност на банката? Дали това е датата на последната надзорна инспекция на БНБ, която е базирана на данни за банката към 30 септември 2014 г.?

Въпросът за началната дата на неплатежоспособността е от ключово значение, защото той е свързан с решения на съда в течение на производството по несъстоятелност. Така например съдът може да обяви всички изпълнени парични задължения на банката след датата на неплатежоспособността за нищожни (чл. 22, ал. 2, т. 1 от ЗБН). Това означава, че получилите плащания от банката след датата на неплатежоспособност ще трябва да ги върнат. Същото се отнася и за сделки с активите на банката, а учредяването на всякакви залози върху активи на банката може да бъде премахнато.

Освен това съдът може да обяви за недействителни (чл. 60, ал. 1) и:

1. безвъзмездна сделка, извършена в 3-годишен срок преди датата на неплатежоспособността;
2. безвъзмездна сделка, извършена в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, в полза на администратори или акционери на банката, както и на свързани с тях лица;
3. сделка или действие, извършено в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, с намерение да се увредят кредиторите на банката;
4. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 6-месечен срок преди датата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили при разпределение на осребреното имущество на банката;
5. сделка, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, във вреда на кредиторите, страна по която е свързано с банката лице, администратор или акционер на банката, както и негов съпруг, роднина по права линия и роднина по съребрена линия до шеста степен включително, съответно свързано с него лице;
6. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността;
7. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди датата на неплатежоспособността в полза на необезпечено дотогава вземане.

Всички тези възможности са в интерес на кредиторите на банката, включително Фонда за гарантиране на влоговете, и трябва да бъдат използвани в максимална степен. В случая с КТБ това важи с още по-голяма сила за т. 5, предвид установеното отпускане на кредити от страна на банката към свързани лица чрез заобикаляне на изискванията в Закона за кредитните институции.

След попълване на масата на несъстоятелността и оценката на вещите и правата на банката има два варианта – продажба на активите по отделно или по групи, както и продажба на банката като предприятие. По предложение на синдика банката в несъстоятелност може да бъде продадена като предприятие на друга банка с лицензия за банкова дейност или на акционерно дружество с получена условна лицензия от БНБ. В този случай синдикът може да намали задълженията на банката пропорционално, стига това да не ощетява кредиторите на банката в сравнение това, което биха получили при осребряване и разпределяне на имуществото на банката. Т.е. с цел банката да бъде продадена като предприятие синдикът може да намали задълженията на банката до пазарната оценка на масата на несъстоятелността. Решенията на съда, свързани с продажбата на банката като предприятие не подлежат на обжалване.

Както се вижда от законовата уредба съдът разполага с големи правомощия както за попълване на маста на несъстоятелността, което е в интерес на кредиторите на банката, така и за продаването на банката като дружество, а не – на парче. Предвид действащата континентална правна система в България съдебните решения се базират единствено на тълкуването на закона, което зависи в най-голяма степен от компетенциите и специализацията на съда. Същевременно, липсата на специализирани съдилища в България, както и липсата на фалирала банка в България през последните 10 години поставят под въпрос тази компетентност.

Отнемането на лиценза на КТБ е само първата стъпка от процедурата по несъстоятелност и удовлетворяването на кредиторите на банката, включително Фонда за гарантиране на влоговете. От тук нататък трябва да се следи определянето на началната дата на несъстоятелността, приемането или отхвърлянето на цесиите, прихващанията и др. операции преди и след тази дата. Не по-малко важна е оценката на пазарната стойност на активите на банката и евентуално решение за продажбата ѝ като дружество, а не – на парче. Лицензът е само началото – има още много работа до приключване на казуса "КТБ".