Бюджетът за 2015 г. завършва с дефицит от 2.9 на сто

Бюджетът за 2015 г. завършва с дефицит от 2.9 на сто

© Юлия Лазарова



Консолидираният бюджет за 2015 г. на касова основа завършва с дефицит от 2.472 млрд. лв.(2.9% от прогнозния БВП), показват предварителните данни на Министерството на финансите. Той се формира от дефицит по националния бюджет 2.195 млрд. лв. и дефицит по европейските средства от 277.8 млн. лева.


За сравнение - за 2014 г. бюджетното салдо по консолидирината програма е отрицателно в размер на 3.7% от БВП, посочват от ведомството на Владислав Горанов.


Размерът на фискалния резерв към 31 декмеври е 7.9 млрд. лв.




Дефицитът на сектор "Държавно управление", оценен по методологията на Европейския съюз се очертава да бъде свит под 2.5 % от прогнозния БВП, каквито бяха предварителните прогнози в края на изтеклата година, съобщават от финансовото ведомство. От там допълват, че така ще се изпълни заложената цел дефицитът да не надвиши 2.8 % от БВП до 2018 г. . "Този резултат е изключително важен, тъй като изпълнението на бюджета беше изправено пред сериозни предизвикателства, свързани основно с успешното финализиране на проектите по оперативните програми, Програмата за развитие на селските райони и Програмата за развитие на сектор "Рибарство" за програмния период 2007-2013 г.", се посочва в съобщението на министерството.


По отношение на приходите от там отчитат номинален ръст от 2.8 млрд. лв. спрямо 2014 г., като основната част от него (2.1 млрд. лв.) - при данъчните и неданъчните постъпления по националния бюджет.


"Подобрението на параметрите по приходите позволи да бъде посрещнат натиска от страна на разходите, свързан основно с европейските програми и фондове, включително националното съфинансиране, и недостига за финансиране на някои бюджетни системи, без да се допусне влошаване на бюджетното салдо спрямо заложената фискална цел", допълват от ведомството.


Общо през изтеклата финансова година приходите и помощите са били 32.205 млрд. лв. или 101.8% спрямо актуализираните годишни разчети. Съпоставено с 2014 г., приходите и помощите нарастват с 9.5%. В структурно отношение данъчните приходи нарастват със 7.9%, неданъчните приходи - със 7.1%, а постъпленията от помощи (основно възстановени средства от Европейската комисия) – с 24.7%.


Отнесени към брутния вътрешен продукт, приходите и помощите по консолидираната фискална програма нарастват от 35.2 % от БВП за 2014 г. на 37.5% от БВП за 2015 г., което представлява увеличение с 2.3 процентни пункта.


В групата на данъчните приходи ръст спрямо предходната година се отчита при всички основни данъци и осигурителни вноски, като най-значителен той е при постъпленията от косвени данъци, социално и здравноосигурителни вноски и други. Приходите в частта на преките данъци са в размер на 4.591 млрд. лв., което е със 7.4% повече в сравнение с предходната година.


На база на предварителни данни и оценки се очаква през януари консолидираният бюджет да има положително салдо от 952 млн. лв. (1.1% от прогнозния БВП) при излишък от 69.1 млн. лв. (0.1% от БВП) година по-рано.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7799 Неутрално

    Яко харчи Горанов.И резерва доста намалял/беше минал 9 млрд/.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на ostin22
    ostin22
    Рейтинг: 677 Неутрално

    В тая"цъфтяща" година на хвалене с бюджетни излишъци..до изборите..изведнъж се оказа че има едни 3-4 милиарда дефицит.. Браво Горанов!

    There is no way to happiness, happiness is the way!
  4. 4 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1105 Весело

    Е тая година като дръпне 5.2 млрд. и догодина ще е на кяр.
    НяКОЙ не ние.

    "Светът няма да бъде разрушен от тези, дето вършат зло, а от тези, дето ги наблюдават без да направят нещо по въпроса" Алберт Айнщайн.
  5. 5 Профил на ytrewq
    ytrewq
    Рейтинг: 634 Весело

    [quote#1:"Роси"]Яко харчи Горанов.И резерва доста намалял/беше минал 9 млрд/. [/quote]

    Our government is not as stupid as you think it is.

  6. 6 Профил на сидер
    сидер
    Рейтинг: 3505 Весело

    [quote#1:"Роси"]Яко харчи Горанов.И резерва доста намалял/беше минал 9 млрд/.[/quote]

    Ееех, няма го оришарски

  7. 7 Профил на сидер
    сидер
    Рейтинг: 3505 Весело

    [quote#2:"Flappy Dildo"]Долни инсинуаций, [/quote]

    Ееех нема го оришарски и БСП

  8. 8 Профил на Minddestruction
    Minddestruction
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Пък аз си мисля, че бюджетния дефицит идва от извънредните плащания за троловете.
    Минусите които са натряскали под тази статия са доказателство на мойта теза.
    Бюджетния дефицит заедно с намалението на фискалния резерв са равни на сумата, която Кой открадна от КТБ; ама те тролят ли тролят, така че дефицита да подмине краденото от КТБ.

  9. 9 Профил на Bai nik
    Bai nik
    Рейтинг: 2303 Неутрално

    До коментар [#7] от "сидер":

    верно ,че ги нема Орешарски и сие да пооткраднат още 10-20 милиарда , браво ,добра година , а както се вижда и приходите сса увеличени ,което показва по малко сива икономика ,крайно време е да се настъпят неосигурените лица и да се изкара голяма част от тях на светло ,защото като се разболеят или пък се нуждаят от помощ ,веднага лягат на социалната система

  10. 10 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3267 Неутрално

    Консолидираният бюджет за 2015 г. на касова основа завършва с дефицит от 2.472 млрд. лв.(2.9% от прогнозния БВП),"
    представете си колко щеше да бъде ако не бе събрал 3 млрд повече .......
    "Размерът на фискалния резерв към 31.08.2014 г. е 8,7 млрд. лв., съобщиха от пресцентъра на финансовото министерство. "
    а сега е
    "Размерът на фискалния резерв към 31 декмеври е 7.9 млрд. лв."
    след изтеглени колко млрд заеми ?

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  11. 11 Профил на eurogi
    eurogi
    Рейтинг: 672 Неутрално

    Приходите представляват 37.5% от БВП.Това означава,че държавните разходи през миналата година са били 40.4 % от БВП...Прекалено високи са...

  12. 12 Профил на deutschwagen
    deutschwagen
    Рейтинг: 2818 Неутрално

    До коментар [#10] от "жу суи форумно ястребче":

    И? Резервът винаги си има цикличност:

    "Размерът на фискалния резерв към 30.11.2015 г. е 9,9 млрд. лв"


    Важното е, че средната тендецния е нагоре:


    "Фискалният резерв към 31.12.2013 г. е в размер на 4,7 млрд. лева"


    "Размерът на фискалния резерв към 31.05.2014 г. е 5,8 млрд. лв"
    Размерът на фискалния резерв към 31.05.2015 г. е 11,1 млрд. лв

    In reality the World Championship was won and lost in the first four races, all won by Ayrton Senna. Won, moreover by a car which should not have been winning
  13. 13 Профил на Цецо
    Цецо
    Рейтинг: 1629 Неутрално

    Кога ще почне да се отчита на начислена основа?

    Covid live matter. Stop the genocide.
  14. 14 Профил на primaxm
    primaxm
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#12] от "deutschwagen":

    Да, тенденцията държавният дълг да нараства е стабилно нагоре.

  15. 15 Профил на Григор Лилов
    Григор Лилов
    Рейтинг: 948 Неутрално

    Ех, тази пропаганда!
    Републиканският бюджет е доста зле въпреки актуализацията му, която направиха в края на годината - например приходите, които бяха записани, не можаха да ги изпълнят въпреки всички митове, които се сипят от устата на правителството, НАП и Вальо Танев .
    Освен това при истинската оценка на равнището на дефицита трябва да се отчете и огромната сума заеми, които бяха взети през миналата година. Те се вкарват с цялата им сума като постъпления за 2015 г., а разходи по тях се отчитат като само текущите по тях (ако има такива) за същата година. И ето как с абракадабрата да надуваш задълженията на държавата данните излизат благоприлични.
    И най-сетне ще черпя онзи, който ще обясни убедително как дефицитът на бюджета е само 2.4 млрд.
    Защото една друга - пак официална финансова статистика го сочи с цели 3 млрд. отгоре!!!
    Защото Единната сметка на бюджета в БНБ е с дефицит от 5,2041978 млрд. Повтарям: 5 милиарда и 204 милиона и 197 хиляди и 800 лева!

  16. 16 Профил на deutschwagen
    deutschwagen
    Рейтинг: 2818 Неутрално

    До коментар [#14] от "primaxm":

    Не виждам какво има общо дълга. А и не е съвсем вярно - тенденция от колко време? Продължаваме да имаме един от най-ниските дългове в ЕС. Не виждам никаква драма.

    In reality the World Championship was won and lost in the first four races, all won by Ayrton Senna. Won, moreover by a car which should not have been winning
  17. 17 Профил на mdaa
    mdaa
    Рейтинг: 616 Неутрално

    [quote#15:"Григор Лилов"]И най-сетне ще черпя онзи, който ще обясни убедително как дефицитът на бюджета е само 2.4 млрд.[/quote]

    [quote#15:"Григор Лилов"]Защото Единната сметка на бюджета в БНБ е с дефицит от 5,2041978 млрд. [/quote]

    Ами, много лесно е за обяснение! Едните лъжат, другите не.

  18. 18 Профил на Григор Лилов
    Григор Лилов
    Рейтинг: 948 Неутрално

    До коментар [#16] от "deutschwagen":

    Безспорно колко голям размерът на дълга от БВП е важен показател, който за България звучи успокоително. Но той е за популярна употреба.

    Във финансовата сфера много по-голямо внимание се обръща на размера на държавния дълг като % от държавния бюджет и разходите по дълга като % съответно от приходите и разходите на бюджета. Затова при далеч по-високи равнища на държавни дългове като % от БВП ситуацията в редица развити държави въобще не вдъхва опасение.

    А при тези показатели, които посочих, въпреки изключително ниските лихви по света, респективно и по нашия дълг българската ситуация вече заприлича на истинска драма.
    Не ви ли направи впечатление, че от няколко години насам българската държава не може да си плаща дълговете освен чрез нови заеми. Това все пак е публична информация - достатъчно се коментира за какво се взимат новите заеми.
    Т.е. драма наистина има, и то изостряща се, макар че вие не сте я забелязали.
    А относно дълг и фискален резерв - връзката е съвсем пряка, както е отбелязано в коментар 14. Ако ви интересува този въпрос, ето ви едно изследване с редица доклади по темата за родния фискален резерв
    http://www.osf.bg/downloads/File/doklad%20izlishyk%20%20-%20institut%20po%20ikonomika%20i%20mejdu.pdf

  19. 19 Профил на deutschwagen
    deutschwagen
    Рейтинг: 2818 Неутрално

    До коментар [#18] от "Григор Лилов":

    [quote#18:"Григор Лилов"]Безспорно колко голям размерът на дълга от БВП е важен показател, който за България звучи успокоително. Но той е за популярна употреба[/quote]
    [quote#18:"Григор Лилов"]Затова при далеч по-високи равнища на държавни дългове като % от БВП ситуацията в редица развити държави въобще не вдъхва опасение[/quote]


    О, това изобщо не е така. Да ти напомня ли как страни като Италия и Гърция изгубиха достъп до финансовите пазари? В момента в който пазарите видят риск, премията се вдига. А прекомерен дълг, който води до съмнения, че дадена страна скоро няма да може да си иплаща дълга е най-лесния начин.


    [quote#18:"Григор Лилов"]Във финансовата сфера много по-голямо внимание се обръща на размера на държавния дълг като % от държавния бюджет и разходите по дълга като % съответно от приходите и разходите на бюджета[/quote]

    Това го чувам за първи път. Особено в първото няма никакъв смисъл - да не говорим, че за много страни дългът ще е значително по-висок от бюджета (ако се има предвид публичните разходи). В разходите по дълга има повече смисъл, но тази величина не е висока в България. Тя е висока в страните с висок дълг или дългови проблеми (ако не са в програма на ЕЗ като тази за Гърция). Колкото по-лошо е положението с дълга, или с икономиката като цяло, толкова повече ще са разходите по дълга. Приходите и разходите се виждат в дефицита. България нама свръх дефицит, дефицитът спада.



    [quote#18:"Григор Лилов"]Не ви ли направи впечатление, че от няколко години насам българската държава не може да си плаща дълговете освен чрез нови заеми. Това все пак е публична информация - достатъчно се коментира за какво се взимат новите заеми.
    Т.е. драма наистина има[/quote]

    Ами не. Коя страна е хукнала удръно да си погасява дълговете с налични средства? Разбрахме се, че сега лихвите са ниски. Освен това България е финансово стабилна (въпреки КТБ) и сега заемите са много изгодни. Голяма част (ако не по-голямата) на сегашните заеми е рефинансиране на стари заеми, с по-добри условия. Отделно, няма нищо, което да притиска България да не взима нови заеми, а да използва налични средства. Щеше да е проблем, ако дългът беше 80% от БВП. Както писах и преди, няма никаква индикация, че българските финанси умират без нови заеми.



    [quote#18:"Григор Лилов"]А относно дълг и фискален резерв - връзката е съвсем пряка, както е отбелязано в коментар 14. Ако ви интересува този въпрос, ето ви едно изследване с редица доклади по темата за родния фискален резерв [/quote]

    Излседването е интересно, но там се говори главно за фискалните излишъци. Не разбрах за какво намекваш с връзката между фискалния резерв и дълга. Аз говорих за съвсме различно нещо -че част от дълговете постоянно се изплащат с фискалния резерв, и това води да флуктуации в резерва. Също така казах, че дълготрайната тенденция за резерва е да върви нагоре. Не виждам защо трябва да се намесват фискални излишъци. Това са просто бюджетни излишъци, каквито е било нормалн ода има по времето на икономическия бум в Европа (и света). Колкото повече ръст на икономиката, толкова повече приходи, и следователно малък бюджетен дефицит, или дори излишък. После част от тези излишъци отиват в резерва и така. Изобщо не разбрах какво общо има коментар #14 - дори дългът да се вдига, както той твърди, това също може да не е от значение, защото БВП също расте. Важно е дали расте контролируемо или прекомерно. И нека не забравяме извънредните заеми за изплащане на депозитите на КТБ.

    In reality the World Championship was won and lost in the first four races, all won by Ayrton Senna. Won, moreover by a car which should not have been winning
  20. 20 Профил на Григор Лилов
    Григор Лилов
    Рейтинг: 948 Неутрално

    [quote#19:"deutschwagen"]Да ти напомня ли как страни като Италия и Гърция изгубиха достъп до финансовите пазари?[/quote]

    Обяснението с високият си дълг е публичната мантра. А за всеки по-навътре във финансите е комплекс от причини, сред които дори размерът на дълга не е най-основната.
    Та затова да попитам...
    Защо например никой не поставя Япония сред заплашените от изпадане в неликвидност, макар че е страната с най-висок държавен дълг в света - 243% от БВП? Или за Япония вашата икономическа теза не важи?!
    Апропо, в доклада на Световния икономически форум в Давос за конкурентноспособноста са дадени данни за държавните дългове като % от БВП.
    Например Сингапур - цели 103.8%! Или САЩ - 104.5%. и т.н .По вашата логика трябва да са фалирали, да са с нисък рейтинг, а не с най-високите, да са отрязани от финансовите пазари. Да, ама не!
    В същия доклад ги има държавите с най-нисък дълг като % от БВП. С по-нисък държавен дълг от България - от нас са следните: Ботсвана, Парагвай, Азербайджан, Казахстан, Русия, Обединените арабски емирства, Чили, Естония, Иран, Алжир, Оман, Кувейт, Саудитска Арабия и отличникът в тази класация Либия!
    Опааа!
    Едната половина нефто- и газови страни, които независимо от размера на техния БВП са слаборазвити и с едностранчива икономика, другите - сред бедните в света като Ботсвана, Парагвай, третите - държави-деца на перестройката.
    Не виждате ли, че нещо картината не се връзва с развития свят. Той, развитият е с високи дългове, а най-слаборазвитият - с ниски. Например средният размер на държавния дълг в Европейския съюз е 87% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2014 година, а в еврозоната е дори по-висок - 92% от БВП. Дори стожерът на фин. стабилност Германия е над Маастрихстките критерии - 75%!
    Цялата икономическа статистика и наука сочат, че по принцип взимането на дълг благоприятства растежа на икономиката. Не го благоприятства обаче когато този взет дълг се краде опосредствено чрез местна корупция и с него се изплащат стари заеми (българският случай).
    Та затова говоря, че размерът на дълга спрямо БВП като най-важният показател е мит!
    Същността на кредитирането, вкл. на държавите, е с доста по-различни акценти.
    Популярно ще ви обясна - ако поискате от банката 50 000, 100 000 или милион кредит и имате активи на съответната стойност или дори с пъти по-голяма, въпреки това може да ви откажат заема (ако са читава банка).
    Кога ще ти го откажат?
    Когато вноските ви по заема заемат една значима част от текущите ви доходи. Рискът при дълговете на държавите се счита за много висок или неприемлив (зависи и от държавата) над 8% и непомерен при повече от 11-12% от размера на приходите в бюджета. Е, точно при 13% Гърция я обявиха във фалит, а не когато например дългът надмина 100%, прескочи 125%, достигна 150% от БВП и и закона над 170% от БВП.

    Този показател (сумата от плащания на лихви и погашения на главници като % от бюджетните приходи) за България е точно на ръба на пропастта - единият крак е увиснал в празното, другият е пристъпил натам. Именно затова ситуацията ни с дълга е повече от взривоопасна.

    [quote#19:"deutschwagen"]Коя страна е хукнала удръно да си погасява дълговете с налични средства? [/quote]
    Никоя, освен Румъния при Чаушеску. Ама и колко страни погасяват текущите си задължения САМО И ИЗЦЯЛО чрез взимане на нови дългове? Надявам се, че разбирате разликата и знаете, че сега България е тази страна в ЕС (заедно с фалиралата Гърция) и една от деветте в света, които правят това.
    Бъркате и за "рефинансирането" на стари заеми чрез нови, по-изгодни, което според вас е направила България с новите заеми. Основната задача на тези нови заеми беше да се преструктурира дългът! Да се преразсрочи, понеже над половината от него беше с остатъчен матуритет (срок на връщане) от няколко месеца до 5 години (цели 22% със срок до 1 година).
    Е, сигурно ви е известно кога една банка преструктурира заемът на клиента си? Т.е. страната ни влезе в неоябмен официално технически фалит и все още не сме излезли от него.

    А най-вероятно няма да излезем, както се случи с Гърция, понеже тя влезе в нашата ситуация 2007, а официално банкрутира 2010. Няма да излезем, понеже така мислят и в световните финансови центрове и ни отказват поредните заеми.
    Ако погледнете статистиката на МФ, значима част от външния дълг от последните заеми всъщност е закупен от родни фин. институции - т.е формално посочените външни купувачи са били посредници.

    И последно за фискалния резерв. Ами като вземеш заем, къде отива, къде се слага, докато почне да се разходва за някакви цели - във фиск. резерв.
    Размерът му въобще не е утишетелн, а нарастването му е изкуствено Защо?
    Според последната методика (родно дело) в сумата се включват разписаните като програма, но иначе неплатени траншове от ЕС - т.е. фиск. резерв е надут с несъществуващи суми.
    Включват се и всички пари на "всички разпоредители с бюджетни средства" - т.е. в него освен държавния бюджет са преброени и парите на НОИ и пенсионни фондове, на здравното осигуряване, на общините (дето уж били независими финаносви субекти) на образованието (те и ВУЗ-се водят "независими" финансово). Във фискалният резерв са вкарани дори жалките наличности по сметките на държавните предпрития - от енергетиката до фалиралото БДЖ. Апропо - в него са и заемите, дето са ги взели същото БДЖ и същата енергетика, ама заради тази методика не ги броят официално като държавен дълг.
    В заключение. Не само у нас, но и по света истинската същност на финансите е тера инкогнита за непосветените и неспециалистите. Масовата аудитория се захранва с митове, които съдържат част от истината, но "най-добрата лъжа е част от истината" (афоризмът е на Гьобелс).

  21. 21 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 1979 Любопитно

    До коментар [#20] от "Григор Лилов":

    Всъщност, по приказката "ако имаш заем над милион, то проблема е на кредитора", то кредиторите дават милионите на тези, дето имат ресурс да ги върнат. Така де, защо кредиторите сами да си създават проблеми? В тази посока, Япония никога не е залитала към социализма, но пък е работела предимно към социална стабилност на обществото в съчетание с висока икономическа ефективност, та в очите на инвеститорите, е предвидим, платежоспособен длъжник, на който може да му се дава при малък риск. За швейцарците е подобно, особено когато на референдуми отсвирват соц-мераци от рода на "инициатива 1:12"... От друга страна, откак Ленин отказа да плаща дълговете на царска Русия, но се облажи от построеното с тези дългове, всеки инвеститор (дето инвестират суми с много нули) има едно на ум, за подобни режими. Именно заради това от Кремъл водеха политика за "никакъв държавен дълг", като ползваха олигарсите. Дълга се натрупваше във фирмите им, които са под контрола на Кремъл. Така на пръв поглед, картинката е идеална, но като се вгледаш... рублата се срива, ама не щото икономиката на руснаците е претърпяла природно бедствие...

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  22. 22 Профил на deutschwagen
    deutschwagen
    Рейтинг: 2818 Неутрално

    До коментар [#20] от "Григор Лилов":

    [quote#20:"Григор Лилов"]Обяснението с високият си дълг е публичната мантра. А за всеки по-навътре във финансите е комплекс от причини, сред които дори размерът на дълга не е най-основната[/quote]

    Да, разбира се, че е комплекс от причини, но според мен размерът на публичния дълг не е просто мантра. Примерът ми е ясен - страните с по-малък дълг се справиха по-добре и преминаха през дълговата криза много по-лесно. Например Испания и Ирландия, които имаха доста нисък публичен дълг, който в последствие се вдигна заради проблемие в банките и финансовата система, където беше и балона в техния случай. Това и искам да кажа - дългът ако е нисък когато времената са добри, това ти дава буфер за лошите времена. Сега Испания и Ирландия от година са отличници. До някъде и Португалия, която имаше проблем и с публичния дълг, но по-малък от Гърция.
    Каквото и да си говорим, финансовите анализатори проспаха европейската дългова криза. Трябваше да следят повече нещата, а не просто да приемат, че една страна в Еврозоната е с гарантирана финансова стабилност и платежоспособност. Пак ще кажа, публичният дълг не е всичко, съгласен съм. Но в случая на Гърция са замествали реалната икономика с балон от държавни харове, които са били финансирани с държавни дългове. Това е много опасно. Финансовите анализатори трябваше да отделят повече внимание на всяка една страна, защото ситуацията наистина е различни за различни страни в ЕЗ. И както казах, имотните балони в Испания и Ирландия също би трябвало да се отчетат като риск (макар ниския дълг да им помага да преодолят проблема).



    [quote#20:"Григор Лилов"]Япония сред заплашените от изпадане в неликвидност, макар че е страната с най-висок държавен дълг в света - 243% от БВП? Или за Япония вашата икономическа теза не важи?[/quote]


    Ами както казах, трябва по-задълбочен анализи, индивидуално за всяка държава. Не знам какъв е риска при Япония. Коелгата преди мен вече е казал някои неща. Аз мога да добавя, че този огромен дълг на Япония е главно вътрешен дълг, не външен. Целият външен дълг на Япония е 60% от БВП.



    [quote#20:"Григор Лилов"]в доклада на Световния икономически форум в Давос за конкурентноспособноста са дадени данни за държавните дългове като % от БВП.
    Например Сингапур - цели 103.8%! Или САЩ - 104.5%. и т.н .По вашата логика трябва да са фалирали, да са с нисък рейтинг, а не с най-високите, да са отрязани от финансовите пазари. Да, ама не!
    В същия доклад ги има държавите с най-нисък дълг като % от БВП. С по-нисък държавен дълг от България - от нас са следните: Ботсвана, Парагвай, Азербайджан, Казахстан, Русия, Обединените арабски емирства, Чили, Естония, Иран, Алжир, Оман, Кувейт, Саудитска Арабия [/quote]

    Общо взето си зависи и дали можеш да си обслужваш дълга, коеот се решава от това колка силна е икономиката на дадена държава, и каква е събираемостта. За някои страни има и други фактори - Либия има нисък дълг, вероятно защото никой не би им дал заеми в момента. Петроловите страни са ясни, те просто не са имали нуджа от заеми, защото са си имали собствени приходи. Но съвсем не са на едно и също ниво на развитие. СА е интересна, защото трупат яки дефиците напоследък, но са правили някакви опити и за други дейности освен петрола. Но може и да се срутят скоро. Боствана, колкото и да е бедна и неразвита, има бумиращ финаснов сектор. А до колкото помня, Чили е една доста прилична страна.



    [quote#20:"Григор Лилов"]Едната половина нефто- и газови страни, които независимо от размера на техния БВП са слаборазвити и с едностранчива икономика[/quote]

    Което и показва, че наличието на средства и тяхното харчене не води непременно към добро развитие. За това няма и причина да се мисли, че заемите непременно водят до по-добро развитие.



    [quote#20:"Григор Лилов"]Не виждате ли, че нещо картината не се връзва с развития свят. Той, развитият е с високи дългове, а най-слаборазвитият - с ниски. [/quote]

    Това не означава непременно, че високите дългове водят до по-добро развитие. Мисля, че е обратното - развитият свят последните десетилетия минава през период на качващи се дългове. Това може да е причинено от демографските проблеми, които изпитват повечето развити държави - много повече пенсионери, а в мнгоо държави и по-малко работещи.



    [quote#20:"Григор Лилов"]Например средният размер на държавния дълг в Европейския съюз е 87% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2014 година, а в еврозоната е дори по-висок - 92% от БВП. Дори стожерът на фин. стабилност Германия е над Маастрихстките критерии - 75%![/quote]


    И мисля, че за много икономисти е ясно, че ако страни като Франция и Италия продължават по същия начин, ще имат много сериозен проблем. Дългът тръгва като симптом, но в последстиве може да стане голям проблем. А Германия, въпреки че е над Маащрихтското ограничение за дълга, както и много други страни, има спадащ дълг, и напсоледък балансирани бюджети.



    [quote#20:"Григор Лилов"]Цялата икономическа статистика и наука сочат, че по принцип взимането на дълг благоприятства растежа на икономиката[/quote]


    Ами не съм сигурен. Можеш да дадеш някой доклад ако се сещаш за такъв. Аз лично се сещам за Гърция - заемите бяха нещо като заместител на слабата им икономика. Ако не бяха трупали държавни харчове и заеми, а бяха реформирали продуктовия пазар, пенсионната реформа, държавните икономически дейности които не би трябвало изобщо да са държавни и бяха направили нещо за корупцията и отбягването на данъци, сега щяха да са много по-силна икономика. Но нямаше да се отрази добре на кариерите на политиците.



    [quote#20:"Григор Лилов"]Не го благоприятства обаче когато този взет дълг се краде опосредствено чрез местна корупция и с него се изплащат стари заеми (българският случай)[/quote]


    Не бих казал, че в БГ се взимат заеми, за да се краде. Но може да се каже, че сега се взеха заеми, защото се откраднаха парите от КТБ, както и някои пари от НЕК, които отидоха за заплати и комисионни за АЕЦ Белене и Южен Поток. Но ако този заем не беше взет, нещата щяха да станат само по-зле. Отново ще кажа, че тук ниският публичен дълг много олеснява тази ситуация като дава буфер, и сега ситуацията изобщо не е драматична, въпреки КТБ и някои друго проблемни банки (после ще кажа защо). Също така опсорвам факта, че България изплаща дълговете си само с взимане на други заеми. Взимането на нови заеми за изплащане на дълговете е напълно разпространена практика, иначе нямаше да има тенденция на повишаване на дълга в разните западни държави.

    In reality the World Championship was won and lost in the first four races, all won by Ayrton Senna. Won, moreover by a car which should not have been winning
  23. 23 Профил на deutschwagen
    deutschwagen
    Рейтинг: 2818 Неутрално

    До коментар [#20] от "Григор Лилов":

    [quote#20:"Григор Лилов"]Същността на кредитирането, вкл. на държавите, е с доста по-различни акценти.
    Популярно ще ви обясна - ако поискате от банката 50 000, 100 000 или милион кредит и имате активи на съответната стойност или дори с пъти по-голяма, въпреки това може да ви откажат заема (ако са читава банка).
    Кога ще ти го откажат?
    Когато вноските ви по заема заемат една значима част от текущите ви доходи[/quote]


    Пропорцията дългове-приходи е стандартна величина в индивидуалното кредитиране, но не съм чул да е стандартизирана в държавните финанси. Икономистите гледат на БВП като неперфектен индикатор за националния доход. Естествено, има и проблеми с този метод, и за това дълг като %БВП е важна, но не единствена величина. Някои блогъри са пробвали да сметнат държавния дълг с приходите. Е, Япония е пак номер 1, с 900% дълг/приходи. Но не съм чул Япония да се води най-раисковата страна.



    [quote#20:"Григор Лилов"]Кога ще ти го откажат?
    Когато вноските ви по заема заемат една значима част от текущите ви доходи[/quote]

    До колкото знам, относно кредитирането на частни лижа, безопасно се води до 3 пъти повече дългове от колкото приходи, но е желателно под 2 пъти. Аз до колкото знам няма стандарт за държавните дългове.



    [quote#20:"Григор Лилов"]Рискът при дълговете на държавите се счита за много висок или неприемлив (зависи и от държавата) над 8% и непомерен при повече от 11-12% от размера на приходите в бюджета. Е, точно при 13% Гърция я обявиха във фалит[/quote]

    Може ли да ми покажеш къде го има това? Аз не съм намирал такава статистика. А и до колкото знам, Гърция не е фалирала официално. Именно за да се избегне фалита им предложиха програмата на ЕЗ.



    [quote#20:"Григор Лилов"]Този показател (сумата от плащания на лихви и погашения на главници като % от бюджетните приходи) за България е точно на ръба на пропастта - единият крак е увиснал в празното, другият е пристъпил натам. Именно затова ситуацията ни с дълга е повече от взривоопасна[/quote]


    Много се съмнявам България да е на ръба на пропастта. Най-добрият начин да се провери е този:

    https://www.ecb.europa.eu/stats/money/long/html/index.en.html

    (страните извън ЕЗ са по-долу).


    Както виждаш, няма индикация за риск в БГ. Премиите за нас не са най-най-ниските, но са от под ниските, и доста под тези за някои страни от ЕЗ.
    Кризата с Гърция започна когато признаха за огромните дефицити, които се бяха опитали да ги скрият (на фона на сляпата вяра на финансовите анализатори, които не си бяха направили труда да подложат нещата на анализ). Скоро след това Гърция вече не можеше да си обслужва дълговете без чужда помощ, и тогава вече тръгна дълговата криза в ЕС. Нека не забравяме това:

    https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c3/Long-term_interest_rates_%28eurozone%29.png



    [quote#20:"Григор Лилов"]Ама и колко страни погасяват текущите си задължения САМО И ИЗЦЯЛО чрез взимане на нови дългове?[/quote]

    Не мисля, че България го прави.


    [quote#20:"Григор Лилов"]Надявам се, че разбирате разликата и знаете, че сега България е тази страна в ЕС (заедно с фалиралата Гърция) и една от деветте в света, които правят това[/quote]

    За сега не съм видял доказателства за това. Мисля, че дори и Гърция не прави така




    [quote#20:"Григор Лилов"]Бъркате и за "рефинансирането" на стари заеми чрез нови, по-изгодни, което според вас е направила България с новите заеми. Основната задача на тези нови заеми беше да се преструктурира дългът! Да се преразсрочи, понеже над половината от него беше с остатъчен матуритет (срок на връщане) от няколко месеца до 5 години (цели 22% със срок до 1 година). [/quote]


    Не казвам, че всичките заеми са рефинансиране, например тези за КТБ и НЕК. Но голяма част са. Не бих казал, че е преструктуриране, защото преструктурирането се отнася за страни, които правят опит да избегнат фалит. И това непременно ще се отрази на премиите за взимане на заем (дълготраен лихвен процент).
    Ето тук пише малко за новите БГ заемите:

    http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/40582-muravey-radev-naymaloumnoto-tvardenie-e-che-zaemat-ot-16-mlrd-lv-ste-se-harchi-za-voyna-s-rusiya.html%7D

    И пак ще кажа - защо да не рефинансираш, ако имаш много нисък дълг, и премии за заеми по-ниски от преди?




    [quote#20:"Григор Лилов"]Е, сигурно ви е известно кога една банка преструктурира заемът на клиента си? Т.е. страната ни влезе в неоябмен официално технически фалит и все още не сме излезли от него. [/quote]

    Не мога да се съглася без доказателств, и при условие, че дълготрайните лихвени проценти показват нещо съвсем различно. Или България е във фалит, обаче никой не е разбрал за това? Невъзможно.



    [quote#20:"Григор Лилов"]А най-вероятно няма да излезем, както се случи с Гърция, понеже тя влезе в нашата ситуация 2007, а официално банкрутира 2010. Няма да излезем, понеже така мислят и в световните финансови центрове и ни отказват поредните заеми.
    Ако погледнете статистиката на МФ, значима част от външния дълг от последните заеми всъщност е закупен от родни фин. институции - т.е формално посочените външни купувачи са били посредници.[/quote]

    Не съм чувал да ни отказват, а и премиите не го показват.




    [quote#20:"Григор Лилов"]И последно за фискалния резерв. Ами като вземеш заем, къде отива, къде се слага, докато почне да се разходва за някакви цели - във фиск. резерв.
    Размерът му въобще не е утишетелн, а нарастването му е изкуствено Защо? [/quote]

    Ще призная, че не знам технически как се поема един нов заем от държавата. После ще се опитам да проверя. Но не съм сигурен, че трябва да отиде в резерва, или че въобще трябва да се прехвърля цялата сума наведнъж. Но резервът си растеше и преди тези нови заеми. А ето тук има доказателства, че България изплаща заеми и със собствени средства:


    http://www.segabg.com/article.php?id=717162



    [quote#20:"Григор Лилов"]Не само у нас, но и по света истинската същност на финансите е тера инкогнита за непосветените и неспециалистите. Масовата аудитория се захранва с митове, които съдържат част от истината, но "най-добрата лъжа е част от истината"[/quote]


    Ами именно, ако методологията е потвеждаща при нас, тя ще е потвеждаща и почти навсякъде. Но пак ще повторя - ако непросветените и неспециалистите са подведените, това означава, че специалистите би трябвало да виждат истината. И ако бяха видяли риск, той щеше да се отрази на премиите за нови заеми.

    In reality the World Championship was won and lost in the first four races, all won by Ayrton Senna. Won, moreover by a car which should not have been winning
  24. 24 Профил на Григор Лилов
    Григор Лилов
    Рейтинг: 948 Неутрално

    [quote#20:"Григор Лилов"]Защо например никой не поставя Япония сред заплашените от изпадане в неликвидност, макар че е страната с най-висок държавен дълг в света - 243% от БВП?[/quote]

    Вашите тези са далеч от коректността. Например цитатът е това, което съм написал, а вие го режете, започвайки от Япония и така ме "опровергате" - при това с моята собствена теза! Абсолютно некоректна е тезата ви, че в България длъгът не се краде. Той влиза в бюджета или като част от родното финансиране по европроектите и съответно се краде. Яко! Аргумунти не давам - имам достатъчно, но явно не ги виждате.

    [quote#23:"deutschwagen"]Пропорцията дългове-приходи е стандартна величина в индивидуалното кредитиране, но не съм чул да е стандартизирана в държавните финанси. [/quote]

    Това, че не е стандартизирана, не означава, че не влиза като основен показател в разчетите. То и при индивидуалното кредитиране не е стандартизирана, както твърдите вие и сочите съотношения. Защото при много високи доходи тези сътношения рязко спадат, освен това варират от конкретното материално положение на кредитополучателят - например има ли къща и каква е, каква е колата му и на колко години и т.н., и т.н., какъв е местният стандрат на живот, има ли човекът заболявания и т.н. При фирмите е далеч по-сложно.
    Т.е. пропорцията е много важна, но правила или практика за нея няма - всяка банка сама си определя политиката. И ако сте чули такива правила или някъде са ви преподавали, просто са ви заблудили.

    [quote#23:"deutschwagen"][quote#20:";Григор Лилов"]Ама и колко страни погасяват текущите си задължения САМО И ИЗЦЯЛО чрез взимане на нови дългове?[/quote]

    Не мисля, че България го прави. [/quote]

    Виждате си разходите в бюджета, размера на новите дългове, размера на главници и лихви по старите и тогава ще мислите другояче. Освен ако не желаете да погледнете реалността.

    Относно степента на конвергенция. Тя зависи не само от доходността по облигациите, но и от ред др. фактори. Като всяка сстатистика е относителна величина - точна до част от истината, а твърде често частта сама по себе си е и заблуда. Защото в този показател не се изчисляват маса условия по заемите, които могат да ги оскъпят, но иначе да покажатт официално по-ниска доходност или пък обратното. Затова в тази област е необходимо финансово магьосничество, което не е под път и над път. Освен това доходността се изкривява и от съотношенията между вътрешното кредитиране по тези заеми и външното. Играят маса отстъпки - преференции, гаранциите по заемите, таксите за обслужване, видовете регистрации, правните режими, ангажиментите за обратно изкупуване и т.н. Прочете си методиката на ЕЦБ - например има избор от държавите между два способа - бенчмарк облицаия или кошница от облигации. Прилагат се няколко критерия - срок
    до падежа (матуритет), деномицанията в нац валута, доходността (ISMA чрез “Redemption Yields”) и нищо друго. дори не се отчита местната инфлация.

    И т.н., и т.н. Извинете, но вие претендирате да спорите професионално, ала не го правите. Професионален спор не се води чрез позоваване на медийни публикации или аргументи "не съм чул".
    Само ще отбележа, че специалистите са видели риска, макар че вие твърдите обратното. Защото новите външни международни заеми в значима част се конвертират като вътрешни. При това си има и родна статистика за това - потърсете си я, макар че тя не може да обхване и измери процеса по редица причини.

  25. 25 Профил на Григор Лилов
    Григор Лилов
    Рейтинг: 948 Неутрално

    И последно - малко за методиките при определяне на степента на конвергенция
    ДЪЛГОСРОЧЕН ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ ЗА ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА КОНВЕРГЕНЦИЯ
    Държавите-членки на ЕС изчисляват дългосрочен лихвен процент за оценка на степента на
    конвергенция (ДЛП). Той се определя съгласно изискванията на чл. 140 от Договора за
    Европейската общност и на чл. 4 от Протокола относно критериите за конвергенция.
    Методологическите изисквания за определяне и изчисляване на дългосрочния лихвен процент са разработени от Европейската централна банка.
    Обхват
    Дългосрочният лихвен процент се определя на базата на доходността до падежа по дългосрочните правителствени ценни книжа. В зависимост от особеностите на съществуващия
    капиталов пазар, всяка държава–членка на ЕС избира между бенчмарк облигация или кошница от облигации, които в максимална степен отговарят на следните статистически критерии:
    емитент – централно правителство; срок до падежа (матуритет) – остатъчен срок до падежа 10 години (препоръчително е той да бъде в интервала между 9.5 и 10.5 години); ликвидност – бенчмарк облигацията следва да е достатъчно ликвидна; деноминация на бенчмарк облигацията – в национална валута (левове); доходност до падежа.
    Той се определя като като номинален дългосрочен лихвен процент, т.е. без да се прилагат допълнителни корекции,
    свързани с отчитане на купона, данъците, размера на инфлацията и други. въобще от методолигията на съставянето на статистически данни се вижда много, вкл. и коректността им. Ето цитати:
    "Прилаганите указания за изчисление на дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция са разработени от БНБ съгласно изискванията на Европейската централна банка и са съгласувани с Министерството на финансите. В България се прилага изборът на бенчмарк облигация поради това, че използването на метода “кошница от облигации” не е подходящ при малък пазар, тъй като нивото на ликвидност на различните облигации ще се различава значително."
    (бел.моя Обърнете внимание за кошницата от облигации и вижте кой метод предпочително използват в Европа вкл. малки страни.)
    "Източник и обработка на данните
    Изчислението на дългосрочния лихвен процент се извършва на основата на информация за сделките на вторичния пазар от базата данни ЕСРОТДЦК (Електронна система за регистриране
    и обслужване на търговията с ДЦК) в БНБ. БНБ информира Министерството на финансите за избора и при замяна на бенчмарк облигацията. Замяна на избраната за бенчмарк облигация с новоемитирана правителствена ценна книга се извършва в следните случаи:
    (1) когато бенчмарк облигацията престане да
    отговаря на изискванията за остатъчен срок до падежа и на вторичния пазар се търгува друга ценна книга, която се намира в матуритетния интервал 9.5 – 10.5 години и има висока
    ликвидност;
    (2) когато бъде емитирана друга правителствена ценна книга, която не отговаря на изискванията за срок до падежа, но е близо до 10-годишния (напр. облигация с остатъчен
    матуритет от 11 г.) и има по-висока ликвидност, голям оборот, и се търгува активно на вторичния пазар.
    Данните за периода януари 2003 – декември 2005 г. отразяват доходност на първичния пазар, а от януари 2006 г.насам – постигната доходност на вторичния пазар.
    (бел. моя - обърнете внимание на родния вторичен пазар!)
    Отчетен период и отчетни правила
    y Дневен - съгласно изискванията на Европейската централна банка, дневните стойности са от реалната търговия с бенчмарк облигацията или са импутирани стойности от предходната
    търговия в случаите, когато не е имало сделки с бенчмарк облигацията. В случай на отработване в почивен ден (събота или неделя) на ден обявен за празничен, достигнатата
    през почивния ден доходност се отчита за отработвания празничен ден.
    y Месечен - месечните стойности се изчисляват като средна аритметична от дневните стойности на доходността на бенчмарк облигацията.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK