Второстепенната роля на основния лихвен процент в България

Второстепенната роля на основния лихвен процент в България

© Shutterstock



Публикуваме анализа на Института за пазарна икономика.


Преди дни централната банка на България обяви, че основният лихвен процент (ОЛП) за февруари ще бъде 0.00% след като ОЛП за януари беше 0.01%. Начинът, по който новината беше посрещната в обществото, навежда на мисълта, че в страната няма пълно разбиране за ролята на ОЛП в условията на валутен борд, в какъвто се намира България от средата на 1997 г. насам. Донякъде куриозно, основното объркване често произтича не от икономическо незнание, а напротив – от базова икономическа подготовка и разбиране за това как работи монетарната политика и какво е мястото на основния лихвен процент в нея.


В страните, в които има независима монетарна политика (т.е. няма валутен борд), монетарните власти, обикновено в лицето на централната банка, провеждат паричната политика с помощта на няколко инструмента, единият от които е основният/базовият лихвен процент[1]. Това е всъщност лихвата, която търговските банки плащат, ако заемат най-краткосрочния възможен ресурс от централната банка, т.е. заем със срочност от 1 ден. В страните, в които монетарният режим е инфлационно таргетиране, т.е. основната функция на монетарната власт е преследване на някаква количествена цел за инфлацията, ОЛП играе ключова роля в постигането на тази цел. ОЛП в този случай се използва за въздействие върху паричното предлагане, което пък се очаква да повиши или намали инфлацията към набелязаната цел[2].




Всъщност и в България, в условията на паричен съвет, ОЛП също отразява цената на еднодневен ресурс, т.е. на заеми, които се отпускат за 1 ден. В случая обаче не ги отпуска централната банка, а самите търговски банки на други търговски банки. Дотук, обаче, се изчерпват приликите между българския ОЛП и този в страните със самостоятелна парична политика. Разликите са далеч повече:


1/ На първо място, ОЛП в България е "снимка от миналото", т.е. той показва каква е била цената на еднодневния ресурс на междубанковия пазар преди известно време. Това произтича от методиката на определяне на ОЛП в България. Той е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА (LEONIA: LEv OverNight Interest Average, справочен индекс на сключените сделки с депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар) за работните дни на предходния календарен месец.


За разлика от българския ОЛП, базовият или основен лихвен процент в страните с независима парична политика е индикатор, който гледа напред във времето, т.е. той е ориентиран към бъдещи сделки между централната банка и търговските банки. Той служи като основен източник на комуникация от централната банка към търговските банки за курса на паричната политика – към разхлабване или към свиване на паричното предлагане, а оттам и към повишение или намаление на инфлацията.


2/ На второ място, в България ОЛП не се използва за отпускането на краткосрочни заеми от БНБ на търговските банки по простата причина, че валутният борд забранява каквито и да било кредити (били те за 1 ден, за 1 месец или пък по-дългосрочни) от централната банка към търговските банки. Единственото изключение от това правило е записано изрично в Закона за БНБ и според него, БНБ може да предоставя кредити до 3 месеца на търговски банки, "…при възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система." Тези кредити трябва да са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Дори и тогава, обаче, лихвата, която закъсалата банка би платила за предоставения от БНБ ресурс, би била различна от ОЛП и според Наредба №6 на БНБ за кредитиране на банки срещу обезпечение, би следвало да е по-висока от средния лихвен процент на междубанковия пазар.


3/ В България, според методиката за определяне на ОЛП, последният не може да падне под 0.00%  - ако средноаритметичното на Leonia за предходния месец е отрицателно, тогава ОЛП за следващия месец е 0%. В същото време в страните, в които се провежда независима парична политика, това е напълно възможно. Вече виждаме, че отрицателните лихвени проценти изобщо не са изключение. Те отразяват отчаяния опит на паричните власти да се използва докрай този инструмент с цел насърчаване на кредитирането и икономическия растеж, а защо не и за улесняване на рефинансирането на огромните дългове, натрупани в много от тези страни.


Предвид всичко казано дотук, човек логично би се запитал защо изобщо се определя ОЛП в България. Наистина, приложението на ОЛП в страната е изключително ограничено. Основно се използва при изчисляването на наказателна (т.нар. законна) лихва за просрочени задължения към държавата, която е равна на ОЛП + 10 процентни пункта. Законната лихва от своя страна има отношение и към потребителските кредити, тъй като според новия закон за потребителския кредит, годишния процент на разходите (ГПР) по такива кредити не може да превишава пет пъти законната лихва. Т.е. при сегашния ОЛП това означава, че ГПР не може да е повече от 50%.


Преди години се сключваха и някои ипотечни и потребителски заеми от търговски банки при лихва, обвързана в ОЛП (плюс надбавка), но това отдавна не е масова практика, а сключените по този начин заеми постепенно падежират. В момента единствено някои продукти на Общинска банка са обвързани с ОЛП (плюс надбавка).


Ако трябва да обобщим, вниманието, което обявяването на новия ОЛП от 0% получи миналата седмица, беше по-скоро незаслужено, ако се отчита силно изкривената и ограничената роля на ОЛП в българската действителност. Все пак, ако имате задължения към държавата или пък стар заем, обвързан с ОЛП, тогава имате повод за радост. Но ако просто планирате да вземете кредит от търговска банка (която не е Общинска банка), тогава цената на този кредит ще зависи само и единствено от цената на привлечения ресурс (cost of funding) на банката, оценката за вашата кредитоспособност и пазарните условия към момента.


[1] На английски се среща по различни начини – policy interest rate, key interest rate, base interest rate и т.н.


[2] Тук обикновено се изхожда от добре познатата формула, която обвързва номиналното съвкупно производство с паричното предлагане и скоростта, с която "се обръщат" парите (GDP*P = M.V, където GDP e реален БВП, P са цените, М е паричното предлагане и V – скоростта на паричното обращение).

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на casinoto
    casinoto
    Рейтинг: 612 Неутрално

    Добре обяснено!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  2. 2 Профил на dissident
    dissident
    Рейтинг: 754 Неутрално

    За народа е все тая, дали разбира, дали му е обяснено или не.
    И сега, ако са разбрали, какво?

  3. 3 Профил на SML
    SML
    Рейтинг: 594 Неутрално

    А защо БНБ промени методологията /преди месец мисля/, така че да не може ОЛП да е отрицателна стойност? Гениално...

    One should be free to do whatever he wants, as longs this does not interfere with the equal right of everybody else to do the same.
  4. 4 Профил на polux
    polux
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Друго си е ИПИ (Америка за България) да ти каже очевидното.

    Далеч по-експертно звучи.

  5. 5 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1211 Неутрално

    50% ГПР върху потребитески кредит говори сам по себе си за това какво е "качеството" на законодателството.

    за останалите работи си има отговорни лица да си затварят очите (мавъра) или да пеят на ушенце (искров).

  6. 6 Профил на polux
    polux
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#5] от "хм":

    Съгласен съм.

    Африканските лихвени проценти и бумът на потребителското кредитиране до заплата чудесно показват феодалния характер на икономиката ни.

    А тия фондации, като тая на авторката, не са тук за доброто на българите, трябва да си съвършен глупак, за да вярваш в това.

  7. 7 Профил на kykyyy
    kykyyy
    Рейтинг: 474 Неутрално

    До коментар [#3] от "FvH":

    Хахаха, хитреците да не са допълнили методологията с едно √(...)²?

  8. 8 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 776 Неутрално

    По-важното е дали цялата тая патаклама ще доведе до по-ниски лихви по кредитите. Аз силно се съмнявам.

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО
  9. 9 Профил на tribiri
    tribiri
    Рейтинг: 914 Неутрално

    Обяниха ни, че са се написли дв статии,за нещо, което няма никакво значение! Все пак в портфейлите на вяка банка има поне по 1-2% кредити, които са сключени при база ОЛП. Друг е въпроът, че са доста стари и повечето не се обслужват, така че кредитополучателите едва ли им пука.

    Какво ли сънува един идиот, че вечно е прав - пак, пак и пак! Започне ли да се държи като скот.. Какъв идиот!? Това е просто глупак!
  10. 10 Профил на SML
    SML
    Рейтинг: 594 Весело

    До коментар [#7] от "kykyyy":

    Ти пък, не е толкова умно. Цитирам:
    "когато тази средна аритметична величина възлиза на стойност по-малка от нула, ОЛП се определя в размер, равен на нула. "
    Логично идва въпросът, защо?

    One should be free to do whatever he wants, as longs this does not interfere with the equal right of everybody else to do the same.
  11. 11 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2982 Неутрално

    Ако беше вярно до сега Българите щяха да инвестират в Германия , да се оплакват от законодателството там ,като освен нулевите лихви щяха да получават и по 50% грант от Баце за рискови операции в периферна колония!
    А се случва точно обратното ... БНБ освен какви коли да си купят и какви бонуси да турят на шефовете други грижи си нямат , докато чужди лихварски банки тероризират местното население и бизнеса!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  12. 12 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 648 Неутрално

    Обясненията са прекрасни, но реалността е отвратителна. Всъщност сега в България банките, като се вземат предвид многото такси за какво ли не, всъщност не плащат нищо на вложителя, затова пък печелят по пет или шест процента от неговите пари, като ги раздават като кредит. Така банките станаха най-наглата и най-разбойническата институция у нас.

    Както можеше да се очаква от българина, който след 2005 година вече е напълно в час, той започна да си тегли депозитите. И с право. Човек трябва да е пълно говедо, за да си дава парите на банките, от които те печелят луди печалби, а самият той да не получи нищо или да получи почти нищо. И веднага най-наглият от банкерите в един от вестниците надава вик: Хора, внасяйте си парите в банките. Иначе ще ви ги откраднат престъпниците. А може и да ги изядат мишките в бурканите. Като че ли него много го е грижа за това. Докато всъщност той се грижи за собствената си заплата, за която се говори, че била не много по-ниска от 100000 лв месечно.

    Моят повик е друг: Хора, не си влагайте парите в банките. Ако ти не печелиш от това, нека и те да нямат полза от твоите пари. А пари в буркан, сложен на сухо и добре затворен, не мухлясват и не могат да бъдат изядени от мишките. По-вероятно да ти ги изяде някой банкар, ако му ги предоставиш, като тръгне по пътя на Цветан Василев.

  13. 13 Профил на eurogi
    eurogi
    Рейтинг: 648 Неутрално

    До коментар [#12] от "glog":
    ба теггли си депозитите българина...Как пък не.Миналата година нарастнаха рекордно депозитите в банките...Те затова са и толкова ниски лихвите.На банките пари не само не им трябват,ами предвид на това,че БНБ им взема такса върху излишните им резерви,които банките депозират при нея,дори новите депозити са им неизгодни и им носят загуба...Вие много добре смятате как вземали по 5-6% лихва,но това е в случай,че успеят да ги дадат като кредити,което в сегашната обстановка никак не е сигурно.далеч по-сигурно е,че ще дремят парите в БНБ и ще им носят разходи..

  14. 14 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 1599 Неутрално

    [quote#12:"glog"]Както можеше да се очаква от българина, който след 2005 година вече е напълно в час, той започна да си тегли депозитите. [/quote]

    Ъ? Чуваш ли се изобщо?

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  15. 15 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 648 Неутрално

    До коментар [#13] от "eurogi": ≪Ба теггли си депозитите българина...Как пък не.≫

    Интересно, защо в такъв случай Левон Харпарцумян отправя този призив във весник РЕТРО? Или може би той не знае това, което знаете вие?

  16. 16 Профил на eurogi
    eurogi
    Рейтинг: 648 Неутрално

    До коментар [#15] от "glog":
    Не му знам призива.Информацията,която зная,не е никаква тайна,и съвсем наскоро беше публикувана и в настоящият сайт.Депозитите през миналата година са се увеличили с двойно по-голяма сума спрямо 2014 година,над 3 млрд.лв,и системата е направо залята от ликвидност...

  17. 17 Профил на eurogi
    eurogi
    Рейтинг: 648 Неутрално

    Дневник,взехте да ми писвате..Оправете си най-после сайта,аман от тези минуси и ми омръзна да чета коментари с избледнял текст...

  18. 18 Профил на SML
    SML
    Рейтинг: 594 Весело

    До коментар [#15] от "glog":

    Къф вестник ретро к'ви пет лева. Депозитите са на рекордно високи нива, свръхликвидността в банковата система е към 7 млрд лева... само от това БНБ ще прибере от банките към 21 млн лева до края на годината "наказателна" лихва. Лихвите по обезпечените кредити вече са 4,5-4.75% и до края на годината ще паднат още. Лихви по депозити не чакайте в следващите 2-3 години.

    One should be free to do whatever he wants, as longs this does not interfere with the equal right of everybody else to do the same.
  19. 19 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1396 Неутрално

    Не знам колко ще паднат лихвите по кредитите, но депозитите и спестяванията независимо от ниската доходност растат и интересно какво е обяснението.
    Как едновременно всички говорят, че дори обедняваме, а спестяванията растат - не е много лесно за обяснение.
    Друг е въпроса, че хората се страхуват да инвестират, все едно дали през институции, дали като частни лица, понеже доходността и там пада непрекъснато.

  20. 20 Профил на toffeetwr
    toffeetwr
    Рейтинг: 381 Любопитно

    До коментар [#19] от "tsvetko_51":


    [quote#19:"tsvetko_51"]Как едновременно всички говорят, че дори обедняваме, а спестяванията растат - не е много лесно за обяснение. [/quote]

    Обяснението е много просто, в България годишно от емигранти влизат около 2 млрд евро, половината по банков път половината кеш, много от парите влезли в България по този начин, ако не отидат директно за стимулиране на потреблението, се вкарват по сметки и депозитите "растат" докато дефакто икономиката куца, съвременният прочит на Бурканбанк.

    За да се стимулира потреблението и икономическото развитие в самата България, трябва да паднат лихвените проценти било по потребителски, инвестиционни или ипотечни кредити, които сега почват от 7,5 за потребителските.

    Увеличаването на депозитите, може да има двояко значение - първо, че икономиката се движи напред и благосъстоянието се подобрява и второ (по-вероятно в нашия случай), че се е засилила несигурността и българинът къта "бели пари за черни дни"...

    Ваша великорусская мечта, сидя по горло в дерьме, затащить туда всех остальных. Это и есть Русизм
  21. 21 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1396 Неутрално

    До коментар [#20] от "toffeetwr":

    Така е и на мен ми минава през ума, а и самия аз съм склонен да кътам бели пари за чèрни дни.
    Въпроса е, че явно банките нещо бъркат, с тези, не малко милиарди спестявания, те не правят необходимото да ги пускат в оборот и търсят заобиколни пътища да печелят - такси, високи лихви и с минимален риск да печелят и това се доказва от техните отчети.
    Но все пак някой трябва да стане двигател на икономиката и на мен ми се струва че е редно това да бъдат точно банките и не знам какъв да е стимула, защото ако те станат най-рисковия играч, това кино сме го гледали.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK