Принуден съм да търся специалисти дори в Азия заради недостига

Председател на съвета на директорите на "Свилоза"

Принуден съм да търся специалисти дори в Азия заради недостига

© Дневник



Производителят на целулоза- свищовската публична компания "Свилоза" АД, наскоро приключи мащабен инвестиционен проект за модернизация и увеличаване на капацитета за производство на целулоза до 150 000 т. годишно в дъщерното дружество "Свилоцел" Свищов. Инвестицията възлиза на 55 млн. евро. От тях 28 млн. евро са финансирани чрез кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие и скандинавската Нордик инвестмънт банк. Собствените средства на "Свилоза" АД покриват останалата половина от инвестицията, включително средства от увеличението на капитала на дружеството от 6.66 млн. лв. на 31.75 млн. лв. в началото на 2007 г. Компанията планира нови инвестиционни проекти в отговор на нарастващото търсене на пазарите на целулоза и хартия в Европа.



Какви са окачваните ефекти от реконструкцията на производството в "Свилоцел" ЕАД?


- Капацитетът за производство на целулоза се увеличава три пъти - от 50 000 т/г. с възможност за 150 000 т/г. до 2010 г. Значително се подобрява енергийната ефективност на производството и намалява себестойността на продукцията - производствените разходи се съкращават с 220 лв./т. Друг основен принос на проекта е внедряването на най-добрите европейски практики в областта на екологията.




Какви са прогнозите за продажбите и печалбата за 2007 г. и какви са заложените цели за 2008 г.?


- Първоначалните прогнози за финансовия резултат за 2007 г. предвиждаха немалка загуба поради реконструкцията и спирането на производството за два месеца през есента. На този етап обаче изчисленията ни показват, че постигаме равнище около нулата, тъй като част от модернизацията беше извършена още в началото на годината и по този начин успяхме да компенсираме последващите загуби. Крайният резултат предстои да бъде прецизиран. През следващата година като минимум за физическия обем на производството сме заложили 120 хил. тона - два пъти повече спрямо 2007 г. Важно е също така, че в пъти ще увеличим ефективността на предприятието. Трудно можем да направим прогноза за стойностния обем, тъй като целулозата е борсова стока и цената зависи от търсенето и предлагането. В момента цената е най-високата за последните 10 години поради намаляване на ресурсите. Дървесината започна да се използва за много други нужди освен за производство на целулоза, като например за алтернативна енергия - биогаз от биомаса, а това предизвиква проблеми в горската промишленост и дърводобива.


Как обезпечавате ресурсите за завода за целулоза?


- Предимството ни е, че България и съседна Румъния са страни, които притежават значителен капацитет от гори. Около 34% от територията на страната ни е покрита с гори. Освен от вътрешни източници предвиждаме внос на суровина от Румъния, Сърбия и Украйна по река Дунав.


Планирате ли други инвестиционни проекти?


- За холдинга "Свилоза" предстоят и други мащабни проекти. Основен проект, който е в процес на планиране, е свързан с изграждането на нова фабрика за хартия в "Свилоза" в Свищов. Ако първоначалните разчети се потвърдят, капацитетът е възможно да достигне около 500 хил. тона годишно, а очакваната инвестиция може да възлезе на над 200 млн. евро, като първият етап от изграждането на завода може да започне най-рано през 2009 г. "Свилоза" има потенциал да инвестира и в придобивания на предприятия на Балканите и в Източна Европа.


Как възнамерявате да финансирате такива мащабни проекти?


- В момента има достатъчно възможности за получаване на финансиране за прозрачни проекти с регионално значение. Редица международни финансови институции са готови да предоставят кредитен ресурс, а икономиките на страните в Югоизточна Европа бележат висок ръст. Пример в това отношение е Европейската банка за възстановяване и развитие. При необходимост от допълнително финансиране може да се обърнем отново и към фондовата борса. Тази схема на финансиране вече беше успешно приложена при току-що приключилия инвестиционен проект на групата "Свилоза" за увеличение на производствения капацитет за целулоза.


Доколко според вас бяха обосновани опасенията за балон на борсата в края на миналата година и защо се стигна до такова напрежение през последните месеци?


- Напрежението се породи спекулативно. Това лесно може да се провери, като се има предвид, че онези, които най-загрижено налагаха термина балон, впоследствие купуваха най-активно на борсата, когато цените спадаха. Подобни манипулации са строго наказуеми в държавите с добър контрол. Очевидно изкушението е твърде голямо - търговията на фондовата борса предлага уникални възможности за висока възвръщаемост на вложените капитали.


Какъв е потенциалът за развитие на пазара на хартия в България и региона?


- Повишаването на стандарта на живот в България и Югоизточна Европа води до увеличение на потреблението на хартия. Продукцията ни е предназначена изключително за износ, но възможности за растеж има и на вътрешния пазар. В България консумираме от пет до седем пъти по-малко хартия спрямо средното ниво на потреблението в Европа. Ето защо има голям потенциал за разширяване на бизнеса в страната.


Вие развивате и други бизнеси? Подготвяте ли нови проекти за тях?


- В рамките на другото публично дружество - холдинга "Вапцаров", работим по няколко енергийни проекта. За три години изградихме над 30 водноелектрически централи, като в момента във фаза на планиране или в процес на реализация са още тринадесет проекта. В областта на ВЕЦ-овете има редица неизползвани възможности. В България са разпределени 400 пункта за изграждане на такива електроцентрали, а са реализирани едва 10% от тях. На практика за тях започна да се изгражда вторичен пазар, тъй като доста хора по един или друг начин са осигурили разрешения за застрояване на ВЕЦ-ове, но не им достигат средства и сега се опитват да ги изтъргуват.


Индустрията расте с двуцифрени темпове през последните години. На какво се дължи този подем?


- Там, където е текло, пак ще тече. Ръстът е осезаем и устойчив, тъй като този силен темп на растеж се поддържа вече трета година. Заслугата за този растеж до голяма степен е на българския бизнес. Промишлеността не беше сред приоритетите на държавата през годините на прехода, което обаче на практика помогна на местните предприемачи в този бранш да се научат да правят бизнес при истински пазарни условия. Българските предприемачи години наред бяха пренебрегвани от управляващите и работеха в една враждебна среда. Те бяха направени чужди инвеститори на сила - регистрираха офшорни фирми зад граница, защото имаше закон, който подкрепяше чуждите инвестиции, но не и такъв в подкрепа на местните инвестиции. Кой ли не се упражняваше върху нас - правителства, банки... Колкото и да е парадоксално на пръв поглед, тъкмо незаинтересоваността на държавата доведе до подема на индустрията. Все пак през последните години взаимоотношенията ни определено се нормализираха.


Как решавате проблема с кадрите?


- Мъчително. Принуден съм да наемам работници от Украйна, Полша, Македония. Търся дори от Тайланд и Филипините. Нуждата от кадри е крещяща. Когато липсват работници, не би трябвало да има ограничения да се привличат такива отвън. Това е възможно дори в страните със силни профсъюзи, каквито са Германия и Франция например. Лошото е, че редица българи избират да работят в чужбина за малко повече пари и при нечовешки условия. В същото време със същите усилия и при нормални условия биха заработвали същите пари тук в България. Явно обаче не са достатъчно мотивирани, за което вина носим и ние, предприемачите.


Каква е оценката ви за водената макроикономическа политика в страната?


- Чувства се стабилност и това е добре. Най-важното е, че икономиката расте и индустрията е в подем. Дори ако не вземем предвид сектора на недвижими имоти, който е основен фактор на растежа, когато промишлеността се развива добре, това е добър сигнал за икономиката на страната. Именно по тези съображения може да се приеме, че поддържаната макрорамка е добра. Има залитане с вдигането на доходите, което обаче трябва да е обвързано с нарастване на производителността. Не може едно индустриално предприятие с оборот под 20 хил. евро на човек годишно да дава същите заплати както едно предприятие в Европа, в което нормата е средно пет пъти по-висока от България над 65-85 хил. евро на човек, и в което възнагражденията са два-три пъти по-високи от българските.

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Наблюдател
    *****
    Гневно

    Работил съм с някои от заводите на Дачев, работил съм с няколко човека напуснали предприятия на Дачев, в момента работя с двама такива - чудесни специалисти. Работници липсват на Дачев заради ниското заплащане и лошото управление на фабриките му. Мегаломанските му изцепки не са подкрепени с читаво управление, а яхат остатъците от инерцията на няколко индустриални актива, създадени и развити докато той, по волята на партията му, е изучавал американското търговско право в странство.

  2. 2 Профил на nqkoj
    *****
    Неутрално

    Да не приказва глупости за чужди работници-кой идиот от чужбина ще дойде да работи за 200-300е.Да направи заплатите на специалистите 1500е,а на работниците 800-1000е,пък да си приказваме за липса на персонал.От "космонавт" какво да искаш.

  3. 3 Профил на Дали
    *****
    Неутрално

    си вярва сам - грандоман!

  4. 4 Профил на тъй ли
    *****
    Неутрално

    Я да чуем каква е средната заплата на един работник? А на един специалист? Дъра-бъра за инвестиции... а какво е инвестирал в човешкия си ресурс? Как се е възвърнала тази инвестиция? Какви социални придобивки имат работниците му? Ще събира маймуните от дърветата в Азия и Африка! Те дали говорят български? Ето такива като тоя махмурлия (така изглежда на снимката) са най-големите специалисти по робство. Сигурно е лобист некъде, та "Дневник" и "Капитал" ореваха орталъка как трябвало да внасяме работна ръка от четвъртия свят. Прогонете и малкото читави хора, останали в България.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK