Георги Брашнаров: Кризата успокои временно пазара на добри софтуерни специалисти

Георги Брашнаров: Кризата успокои временно пазара на добри софтуерни специалисти

© Дневник



Засега компаниите от софтуерната индустрия не усещат остро натиска на световната криза. За това как работят и какви са очакванията им разговаряме с председателя на борда на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Георги Брашнаров.


IT секторът не търси помощ от държавата в условия на криза и дори не протестира. Как работите в настоящата икономическа ситуация?


- Така е, защото при нас кризата все още не се усеща. Бяхме в кризи много по-скоро, отколкото другите реални сектори на икономиката. Например в КРИБ, на която БАСКОМ е колективен член, се говори за лошите уроци от кризата през 1995/97 г. Но нашият сектор беше ударен от дотком срива през 2001-2002 г. За нас споменът е по-пресен, уроците са ясни, изживели сме го. От друга страна, индустрията ни е много динамична, особено софтуерната, на всеки 2-3 години идват някакви вълни, така че за нас кризата не е страшен световен проблем. Очакваме тя да има по-скоро индиректен удар, защото все някоя от основните индустрии, за които работим, като автомобилостроенето например, ще го почувства.




Това ли е първата индустрия, при която се усети?


- И да, и не. Имаме проекти в автомобилостроенето, които продължават успешно. Говоря за сектора като цяло, имам предвид и проекти на моята компания ("Немечек" - бел. авт.). Закъсват и други индустрии. Но в България например работи голям център на "Джонсън контролс", който не е анонсирал намаляване нито на интереса, нито на инвестициите си, а това е компания 100% ориентирана към производството на вграден софтуер на коли. "Епик електроник" в Ботевград не е чисто софтуерна компания и не мога да кажа там какво се случва. Общото е, че там, където има подизпълнители, чието ниво е ниско - това важи не само за хардуера, но и за софтуера, те са застрашени. Затова смятам, че всяка компания трябва да се стреми да се изкачи по-високо в стълбицата на принадената стойност и да се стреми към повече партньорски отношения, защото те по-трудно се развалят. Колкото си по-евтин, толкова по-лесно могат да те заменят или премахнат. Знам от западните ни колеги в автомобилния сектор, че ударът при поддоставчиците идва със закъснение. Ако завод спре да работи, поръчките вече са били направени и за следващите ударът ще дойде с 3-6 месеца закъснение. Предполагам, че и при нас ще има такъв ефект.


Делите ли компаниите на български и чужди и кои са по-устойчиви? Чу се, че българското развойно звено на SAP има проблеми.


- Напоследък все повече ги деля на големи корпорации и на средни и малки компании. Големите са по-тромави, това е доказано. Преди години беше много престижно да си част от голяма корпорация, моята компания също започна така. Сега това вече не е съвсем вярно. Голямата структура има плюсове, но и много минуси. Освен тромави те са страхливи и консервативни, особено публичните много внимават за имиджа и нивото на акциите си, и при тях чистата логика на софтуерната разработка отива на заден план. Специално за SAP знам, че имаха известни публични проблеми в Германия и по света, преди да започне световната финансова криза. Бяха прогнозирали двуцифрен ръст на печалбата си, а отчетоха едноцифрен. SAP се развива, имат добра нетна печалба, което е страхотно, но само за това, че не посрещнаха очакваните стойности, вече имаха проблеми. Но там може да се очаква консерватизъм от здрав вид, а и намалените очаквания на инвеститорите заради световната криза всъщност ще им помогнат.


Какво правят членовете на БАСКОМ - съкращават ли хора, намаляват ли работното време?


- Нямам такава информация. Непрекъснато следим какво се случва, но нямаме информация за особено затруднени компании. Някои софтуерни фирми започнаха пренасочване на инвестициите си, но в мнозинството си не са наши членове. Говоря за единични израелски, френски и английски компании, но не е коректно да ги назовавам. Неофициалната информация е, че сериозно количество хора от тези компании излязоха на свободния пазар. Това донесе облекчение на пазара на труда. Това се наблюдава през последните 3-4 месеца и определено е плод на кризата. Появиха се хора, качествени и разумни. Пазарът се нормализира. Няколко години нашият сектор живееше в ненормална среда по отношение на кадрите. Гладът за хора, който изпитваха напоследък сектори като строителство и туризъм, ние познаваме от 5-6 години.


Така че това е неочаквано, но реално следствие от кризата.Имат ли софтуерните компании договори за проекти?


- Да, увеличават се ангажиментите ни, с малко, но ще растат и повече. През 2001-2002 г., когато се срути борсата в САЩ и последва дотком балонът, много от реалните сектори замразиха инвестициите си в ИТ, не вярваха вече на технологиите. След това си научиха урока, защото няма как да спреш, особено днес, когато информацията е най-силното ти оръжие. Без добра информационна система, върху която да наложиш дългосрочно планиране, си заникъде. Надявам се, че умните мениджъри на Запад няма да замразят ИТ бюджетите си. Имаоптимизация, което не е лошо, защото тогава клиентите се насочват към доказани компании, които могат да свършат работа на по-оптимална цена и ние сме точно там, в тази ниша.


Кога ще стане ясно накъде вървят нещата?


- През първите шест месеца. Проблемът е в голяма степен психологически. Питахте защо не протестираме - защото години наред сме свикнали да работим без държавна подкрепа. Особено софтуерният сектор. Не играем в големи обществени поръчки, не се изхранваме от тях. В последно време има 2-3 схеми по оперативните програми, по които софтуерните компании биха могли да кандидатстват, но има толкова бюрократизъм. Цената на един изкаран лев или долар е толкова висока, че е по-добре да се фокусираме върху сегашните си клиенти и проекти. Има компании, които го правят. Не се оплакваме от държавата, но и не очакваме нищо от нея. Ние също така сме сектор, който не се вписва в чисто класическите банкови правила за вземане на кредит и свежи пари. Софтуерните компании притежават мозъци, нямат дълготрайни материални активи, които да заложат като обезпечение за заем. Така че не сме засегнати директно от световната финансова криза, защото всъщност нямаме кредити, които евентуално да се превърнат в лоши кредити. Преди година-две беше създаден фондът NEVEQ, който инвестира в стартиращи ИТ компании.


Това ли начинът за намиране на свежи пари за разработка на продукт?


- В България има проблем с намирането на свежи пари за развитие на собствен продукт и услуги. А има такива компании. Преди десетина година повечето наши фирми работеха на ишлеме или на аутсорсинг. С течение на времето повечето разбраха, че не е дългосрочно. Вижте в региона - появиха се македонци, сърби, румънци, на изток - виетнамци, украинци, руснаци, и ако продължиш да стоиш на ниското стъпало и печелиш проекти с ниска цена, си заникъде. Много компании развиват собствени продукти или услуги. Но не е казано, че трябва да имаш непременно продукт, защото той носи допълнителни усложнения - само 10-15% от инвестициите отиват за разработката и останалото е за маркетинг, реклама и позициониране.


Появяват ли се нови, млади компании?


- Има проблем с появата на нови компании, защото години наред липсваше човешки потенциал за това. VMware е нова, но те дойдоха и купиха "Сайънт". Ако в близко време има нови компании, те по-скоро ще се появят на принципа на сливанията и придобиванията. Въпреки че в момента има известно облекчение на пазара на работна ръка, България е малка държава. Може би следващите 2-3 години ще има повече нови играчи в областта на кол-центровете, където не се изисква прекалено високо ниво на специализация, но и това е временна възможност, която не е лошо да бъде използвана. Основният критерий и там е цената, а това не ни прави конкурентни в дългосрочен план. По-скоро се надявам да има нови именана клиенти на българските софтуерни компании, т.е. да си партнираме с все по-известни големи имена.


Казвате, че софтуерните компании ще се броят наесен. Защо?


- Казвам го на шега. Но наесен наистина ще стане ясно кой как се е справил през първите месеци на годината. Виждам от нашите западни партньори, че всеки е под напрежение и иска от нас да сме по-ефективни. Това не е лошо, трябва да се научим да бъдем такива. А и хората ни ще бъдат по-заинтересовани, защото ще работят по интересни проекти и ще бъдат по-добре платени. Не съм голям привърженик на идеята за екстензивното развитие, тоест дайте хора и така ще се справим. Инвестицията в по-добри и ефективни процеси вътре в компанията е изключително важна стъпка, особено сега - във времената на глобална криза.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на X
    *****
    Неутрално

    Как разбираме къде е празното пространство, кухината? Ами всъщност виждаме, къде е НЕ празното пространство и тогава си правим извод за празното пространство. Като прочетох статията, не успях да определя, къде е кухината, но придобих ясно усещане за интелектуален вакуум.
    Изходът е във формиране на няколко нови компании със свежи идеи и качествени хора. Качествените хора са онези, които могат да мислят, а не онези които са успели да научат кога се слага * и кога &, обаче не знаят защо.... Качествените хора светят със собствена, а не с отразена светлина.

  2. 2 Профил на mapto
    mapto
    Рейтинг: 1290 Неутрално

    В България има много добри технически кадри, но има недостиг на бизнес експерти. Чуждестранните инвеститори просто използват съществуващото, без да развиват ново. Затова зависи само от нас да съумеем да развием компетенции, които покриват повече области, за да придобием по-голяма независимост.

    Думите в един език са това, което е безкрайно и изисква най-много усърдие и постоянство. Затова направихме http://lexicum.net




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK