Константин Ламбрев: България е последна в Европа по производство на доматено пюре

председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци

Константин Ламбрев: България е последна в Европа по производство на доматено пюре

© Георги Кожухаров



Мениджърите от консервния бранш всяка пролет договаряха с производители на плодове и зеленчуци прогнозни количества и цени за кампанията. От миналата година това договаряне е прекъснато, а дефицитът на суровини притиска все по-силно мениджърите. Как браншът оцелява в условията на криза и дали ще се възстановят старите производства?


Производители на зеленчуци алармират, че тази година са купени с 60 на сто по-малко семена за домати. Очаквате ли криза в доставките?


Проблемът с доматите е много тежък и той се изостри преди десетина години. Още в преговорите в Европейския съюз не бяха предприети необходимите мерки това производство да бъде защитено или поне условията за отглеждането на зеленчуци да бъдат доближени до тези в Евросъюза. В Италия, Испания и Гърция субсидиите за домати са изключително големи и за предаден тон тя достига почти половината от цената. В България стана точно обратното - единствената възможност за субсидиране, която беше договорена преди присъединяването, беше орязана. Тя беше предназначена за предадени за преработка 156 хил. т домати и 17 хил. т праскови, но през първата година от членството хората не бяха информирани за безвъзмездната помощ, в резултат на което тя не беше усвоена. Това беше използвано от бившия земеделски министър, който прехвърли тази субсидия към общите плащания на единица площ. Но го направи без съгласуване с браншовите организации и хората бяха поставени пред свършен факт два месеца след спирането на помощта. Така беше сложен кръст на две традиционни за страната производства. Затова сега берем плодовете на това недомислие. По данни на евростатистиката през миналата година България е на последно място по производство на домати в ЕС за промишлено производство - преработени са едва 6 хил. т при над 1 млн. т преди 20 години. На практика вече сме след държави с нетипично производство на домати, като Кипър и Малта например.




Ако като браншова асоциация официално поискате предоговаряне с ЕС, възможно ли е агроминистерството да поправи грешката си?


- Не. Преди две години вероятно щяхме да се преборим, ако бяхме информирани, но сега е късно. Освен това самите заводи унищожиха старите си поточни линии за доматено пюре и в момента няма мощности за подобно производство. Само два завода в страната имат такива линии и те вадят символични количества - през миналата година са произведени едва 180 т доматено пюре. В същото време вътрешното потребление е 10-15 хил. т пюре и то идва от внос. Положението е критично на фона на една Гърция, която субсидира фермерите и там вече годишно се преработват 1 млн. т домати. Но правителството им прилага дългосрочни програми във всяка сфера. В резултат на подобна програма южната ни съседка насърчи производството на праскови и страната вече е на трето място в света по това производство. Преди 15-20 години тя изобщо не е имала на картата си подобни овощни градини. При нас е точно обратното - по програма САПАРД бяха засадени овощни дръвчета, но заради орязването на евросубсидиите през миналата година тези фермери са обречени на бавна гибел. Масивите край Сливен остаряват и ако политиката се запази същата, в скоро време ще загубим и това производство В Гърция за тон праскови за преработка фермерите получават 152 евро, докато нашите - нула. Как могат да се конкурират с тях, като те са с 300 лв. за тон по-напред.


Значи в Гърция администрацията се вслушва в предложенията на фермерите, а нашата само се ослушва?


Проблемът е, че всички ние научихме за спирането на субсидиите постфактум. Ако сега подновим исканията, реакцията на Европейската комисия естествено ще бъде в посока - "разберете се вътрешно какво искате и тогава идвайте с окончателни предложения". Аз не мога категорично да обвиня предишния министър за това решение, но ефектът от него е плачевен за бранша. Сега всички фермери получават субсидии за хектар, но докато при зърното тази субсидия е 25 на сто от себестойността на производството му, при зеленчуците тя е под един процент. Трябва да си много влюбен в градинарството, за да се занимаваш с него, въпреки че си на загуба. Абсурдно е, че тези два традиционни подсектора на земеделието са извадени от всякаква държавна политика за подпомагане. Отдавна настояваме за стратегия в тази област, но получаваме само празни обещания.


И като капак навлизате в етапа на кризата. Как според вас тя ще се отрази на развитието ви?


Дълго време се осланяхме на традициите в това производство, но само те не са достатъчни. Пазари се завоюват с конкурентна продукция и затова хвърляме усилията си в тази посока. Като вкусови качества на консервите го постигаме, но липсата на суровина прави продуктите ни скъпи. Защото няма как да конкурираме примерно турските заводи, ако вкарваме домати и пипер от Турция. Така че суровинният проблем остава. През последните 20 години консервната промишленост се реорганизира, предприятията станаха по-гъвкави, а производството коренно се измени. Рецептите на бабите ни бяха извадени и приспособени за промишлено производство и това се усети от потребителите. Произвеждаме качествени продукти с по-висока принадена стойност и търсенето нарасна. Докато преди разчитахме основно на износ, сега половината от продукцията ни е за вътрешния пазар. Хубавото е, че отрасълът остава експортно ориентиран и това е много важно при оцеляването в кризи като сегашната. По отношение на самата криза засега тя засяга по-леко хранителната индустрия, но въпреки това факторът страх съществува и вече повлия върху чуждите ни клиенти, които станаха доста предпазливи в поръчките си. Усеща се забавяне, но не драматично.


Кои пазари първи се затвориха?


Голямата девалвация на рублата се оказа сериозен проблем, защото, ако преди три месеца сме продавали консервите на една цена, сега заради обезценката те струват на средния руснак с 40-50 % по-скъпо. Пазарът в момента е в колапс. За разлика от руския пазар европейският все още се държи сравнително нормално. Американският и канадският пазар също запазват сравнително добри позиции. Освен традиционните пазари има и такива екзотични дестинации като Япония, Израел и др. Благодарение на новите продукти лесно можем да се преориентираме към по-малко познати държави.


Какви са прогнозите ви за тази година?


Средногодишно през 2007 и 2008 г. сме произвеждали по 150-160 хил. т консерви, включително с пулповете. Предприятията се готвят за почти нормална година, но едва след два месеца ще стане ясно дали ще има голям спад. Въпреки европейската реформа в областта на производството, която насърчава организациите на производителите, българските фермери изчакват. Но за да могат по-лесно да си партнират с нас, е важно да започнат да се обединяват. Едно е, когато заводите преговарят със 100 души, друго е с двама, които представляват тези сто души. Тогава и ние можем да им помагаме с доставката на еднакви семена, да наемат агрономи. Тогава и партидите могат лесно да се проверяват от преработвателите. Тогава и хранителната верига става по-безопасна. Това е преход и към новите задължителни стандарти като Global GAP например, без който производителите няма да могат да продават продукцията си и в хипермаркетите.


Има ли шанс производителите да се пренастроят според тези стандарти?


По същество те не са сложни, защото фермерите и сега трябва да спазват определени агроекологични норми, за да произвеждат качествени плодове и зеленчуци. Тези добри земеделски практики (или иначе казано GAP) трябва да се вписват в тетрадките, които по закон фермерите трябва да водят. Всяко пръскане с препарат трябва да е проверено и предписано от агроном по растителна защита. За един дребен фермер с пет декара тези разходи са извънредни, но ако той се сдружи с други производители от региона, те си разпределят разходите. Пак опираме до организациите на производителите, което би подпомогнало дейността им и при транспорта, съхранението и продажбата.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK