Очакваме половината от строителните фирми да отпаднат от регистъра през тази година

Очакваме половината от строителните фирми да отпаднат от регистъра през тази година

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА



Вместо по 30 фирми на малките търгове вече играят по 3 – 4 компании, защото не могат да си го позволят финансово



Практиката показва, че големите инфраструктурни обекти се печелят на цени под себестойност и след това се търси начин за увеличаване на цената и удължаване на срока за изпълнение
 

Какви предложения направи Камарата на строителите на министрите на регионалното развитие Росен Плевнелиев и по еврофондовете Томислав Дончев за търговете за строителство на инфраструктурни проекти?
- Удовлетворени сме, че в Закона за обществените поръчки беше включено предложението ни централния професионален регистър на камарата да се използва като източник на информация за дейността на фирмите - опитът им, който имат. По този начин ще се намали бюрокрацията и излишното попълване на документи.


Практиката показва, че големите инфраструктурни обекти се печелят на цени под себестойност и след това се търси начин за увеличаване на цената и удължаване на срока за изпълнение
 



Сега предстои сериозна дискусия с всички министри, в чиито ресори са оперативните програми за инфраструктура. Основният проблем при провеждането на обществени поръчки по еврофондовете е заложените условия в тръжните документи. По този проблем работим от 4 години. В момента определящ фактор е най-ниската цена. Дългогодишната практика вече повече от 15 години показва, че най-ниската цена обикновено води до дъмпинг и след това до определени неудачи.


Големите инфраструктурни обекти се печелят на цени под себестойност, след което в хода на строителството се търси начин за увеличаване на цената и удължаване на срока за изпълнение. Последният пример за това е магистрала "Люлин", която поскъпна с около 100 млн. евро спрямо цената, на която беше спечелен търгът, което е близо два пъти, и строителството й приключи за четири години вместо предвидените две.


Какво очаквате да се случи при магистрала "Тракия"?
- Има обезпокояваща тенденция и по обществените поръчки, които се проведоха за магистралите "Тракия" и "Марица". Обърнахме внимание за това на министър Росен Плевнелиев на последната ни среща. Той също изрази притесненията си, защото няма икономическа логика цената на километър магистрала и жп път да пада с всеки изминал търг, при условие че цената на строителните материали, на горивата, на енергията се увеличава.



В 25 от 27-те страни - членки на ЕС, методиката най-ниска цена не се прилага

Тенденцията за падащи тръжни цени се основава на старите виждания, че може да се иска увеличение на цената в хода на строителството по някаква причина, нищо че новите договори сега прехвърлят отговорността на изпълнителя.


Камарата направи проучване на практиката в 27-те страни - членки на ЕС. В 25 от тях методиката най-ниска цена за избор на победител в търговете не се прилага. Всяка страна има изградена методики, като изборът пада на икономически най-изгодната оферта.


Това не означава, че търгът се печели от този, който дава най-ниска цена. Влияние оказват още два фактора – финансовите показатели на фирмите и техническите им възможности като опит, техника, квалифициран персонал. Тъй като тук се намесва субективният фактор, за това са изработени стриктни методики.


Камарата преведе немската и френската методика и ги предадохме на министрите Плевнелиев и Дончев, за да се направи българската, в която да има и трите компонента – цена, финансова и техническа част. Освен това не трябва да се дават бонуси за срока за завършване на обекта и гаранционните срокове, които придобиха гротеска в българските търгове. Тези два фактора в европейската практика се определят от възложителя. Срокът за изпълнение и гаранцията на обекта са заложени в самото задание на търга.


Има ли рискове при модела икономически най-добрата оферта, който предлагате?
- За да се приложи новият модел, е необходимо да има подготвена администрация, която да оценява обективно и да поема отговорност. Рискът при този модел е обжалване на обществената поръчка, което може да забави строителството на обекта.


Строителните компании работят с 2 – 3% печалба

Освен това тази методика трябва да се съгласува с Европейската комисия. Мисля, че успяхме да убедим министър Плевнелиев, че икономически обоснованата оферта е по-добрата практика, защото предстоящите търгове за строителството за магистрала "Струма" се предвижда да бъдат по новата методика.


Казвате ниските цени са дъмпинг, но от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) казаха, че са питали камарата и вие сте им отговорили, че фирмите дават ниски цени заради конюнктурата на пазара и липсата на работа. - И зам.-министърът на регионалното развитие Георги Прегьов също ни пита. Отговорът е: който определя правилата, той поръчва музиката. Фирмите играят на търговете според правилата, които са заложили АПИ. Камарата не определя тези условия. Когато се залага на най-ниската цена, всеки иска да спечели обекта. Другото, което предложихме на министър Плевнелиев, е да има жестоки санкции на фирмите, които играят по тази система. Ако спечели с ниска цена и после поиска още пари, то фирмата да фалира. Така ще има достатъчно силно основание да не се търси цена под себестойност на обекта. В момента не е така.


Така изглежда, че строителната камара защитава интереса на големите компании и малките не могат да се доредят до поръчките. Такива са поне коментарите във форумите.
- Тази теза от години се бори в публичното пространство, но има фирми, които могат и които не могат. Това, че всички фирми могат да се явят на търг, не означава, че всички могат да сторят магистрала или жп път. От търговете за магистралните участъци и жп линиите, които минаха, има такива спечелени на рискова цена. Не искам да ги посоча поименно, защото не ми е работа. Експертната оценка на камарата обаче показва, че има рискови участъци, които са на ръба на изпълнението.  


Колко струва километър магистрала според експертната оценка на камарата?
- Различна е за различните магистрали. Фактът, че отсечката от Стара Загора до Нова Загора на магистрала "Тракия" се спечели на една цена и след това цените тръгнаха надолу, показва тенденция, че нещата отиват в рисковата зона. Тенденцията продължи и за търга на магистрала "Марица", а за пътя Кърджали – Подкова се постигна рекордно ниска цена. Нека изчакаме и да видим какво ще се случи с тези обекти. Досега оценките на камарата са се сбъдвали. Обръщаме внимание на тази опасна тенденция, но отговорността за това е на този, който възлага.


Поискали сте регистърът на камарата да се ползва официално по Закона за обществените поръчки, но по оперативна програма "Околна среда" бяхте дали средни цени и съдът ви осъди заради нарушаване на конкуренцията по жалба на фирма. Давате ли още такива експертни оценки?
- Камарата обжалва това решение пред Върховния административен съд, който все още не се е произнесъл на последна инстанция. В същото време продължаваме да получаваме искане от държавата за ориентировъчни цени, но вече не даваме, за да не ни съдят пак. Цените, които дадохме по програма "Околна среда", съвпаднаха изцяло с тези на Еврокомисията.


Тогава за разлика от сега имаш тенденция на нереално покачване на цените за сектор "Води" на програмата. Ефектът беше, че ЕК спря парите. Общественият интерес тогава също беше нарушен. Ако тогавашните управляващи се бяха вслушали в експертизата ни, нямаше да има такива извращения по програмата, проверки от страна на ЕК и санкции за страната.  


Накъде вървят строителните цени през тази година?
- Цените за строителство продължават да падат. За последните две години компаниите работят с 2 – 3% печалба. Често фирми не включват определени видове разходи като например социалните осигуровки. В тръжните си предложения компаниите залагат нула за т.нар. непредвидени разходи, а в тях влизат и осигуровките. Всичко това се прави с цел да се спечели търгът на най-ниската цена.


Строители на магистрала "Тракия" се оплакаха, че не получават редовно заплати. Защо не се плаща на работниците?
- Говорихме и по този въпрос с министър Плевнелиев и решихме всички плащания за магистралите да се публикуват в интернет. Имаше съмнения за магистрала "Тракия", че не е платено на главните изпълнители, а те от своя страна не плащат на подизпълнителите. Държавата е платила дължимото на главните изпълнители, оттам нататък какво става между тях и подизпълнителите не е ясно.  


Каква ви е прогнозата за развитието на строителния бранш? На какви поръчки освен тези по еврофондовете разчитате?
- Други поръчки няма. Чуждите инвестиции паднаха с повече от 50%. От тях 70% отиваха за строителство. Българският бизнес не строи, защото хората нямат пари да купуват. Статистиката показва, че кредитната експозиция на банките не расте. Тази година ще бъде още по-тежка за строителния бранш и от миналата. Продължаваме да пропадаме, статистиката го показва.


Спрямо 2010 г. спадът през първите месеци на 2011 г. е до 15% в жилищното строителство, което на практика вече го няма. Около 15 000 апартаменти стоят непродадени. Лошото е, че през тази година падна и инфраструктурното строителство. Държавните поръчки също намаляват.


Но държавата ще даде през тази година същите пари за строителство както и през миналата...
- Няма ги на пазара тези пари, защото тепърва се пускат търговете. Често се говори колко първи копки, как цялата програма е покрита с договори, но това не значи нищо. За строителите е важно, като свършат работата, да пуснат фактурите и парите да дойдат по сметка. Това означава, че засега строителната година все още не е започнала. Най-силното ни време е през есента, когато приключва сезонът.


В момента освен по оперативна програма "Регионално развитие" за ремонт на второкласни и третокласни пътища други договори за строителство няма. По програма "Околна среда" нищо не се случва. Има около 150 проекта, които трябва да тръгнат по програмата за "Развитие на селските райони" по двете мерки за инфраструктура в малките общини. Тук е мястото на малките фирми да участват в тези поръчки. Камарата работи активно с министерството на земеделието, за да може да тръгнат поне тези обекти, които са на стойност от 500 хил. лв. до 3 млн. лв.



Вместо по 30 фирми на малките търгове вече играят по 3 – 4 компании, защото не могат да си го позволят финансово

Колко фирми се явяват на тези по-малки търгове?
- И тук има пречупване на тенденцията от последните две години. Ако преди година-две на тези търгове участваха по 30 - 40 фирми, сега се явяват по 3 – 4. Причината е, че спестяванията на фирмите свършиха. За да се явиш на търг, трябва да платиш гаранции, да си платил данъците, а това е постижимо за все по-малко строителни фирми.


Да очакваме ли тогава ново отписване на строителни компании от професионалния регистър през тази година?
- Миналата година се отписаха около 1200 фирми. Тази очакваме това да направят още около 1500 – 2000 фирми. Те или ще минат в сивия сектор, или ще спрат да се занимават със строителство. Това е около половината от вписаните към момента 4000 фирми в регистъра на строителя.


Имаме 7 – 8 големи компании, които могат да покрият големите обекти по оперативните програми. Останалите са малки и средни фирми. Преди кризата обемите в строителството бяха около 29 млрд. лв. годишно, сега са паднали на 11 – 12 млрд. лв. В момента основният инвеститор е държавата, която също не е в цветущо състояние. Държавният бюджет покрива само съфинансирането по европроектите.


Няма го финансирането на общините, защото предстоят избори, а половин година преди тях кметовете нямат право да сключват нови договори. До края на годината фирмите се очертава да работят с аванси или с банкови кредити. Плащанията ще започнат чак през 2012 г.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK