© Юлия Лазарова
След насладата от приятно топлата зима пролетта се оказа студена и дъждовна и провалила ваканционните планове на не един човек. Какво време да се очаква през лятото и кога всъщност ще започне то - със слънце и възможност вече да се излиза с летни дрехи. За това разговаряхме с проф. Веселин Александров, директор на департамент "Метеорология" към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.
Ще има ли лято тази година?
- Разбира се, как няма да има. Аз не знам откъде изникна този въпрос за размиването на сезоните. Но гледам, че и колегите са се ориентирали към почивка през юли и август, защото смятат, че тогава със сигурност ще е топло, след като сега е хладно и вали, но те нещата не са точно такива. Проблемът е в зимата. Изследванията показват, че от 50-те години на миналия век има плавна тенденция към повишаване на температурите. Някои от зимите са наистина по-хладни, но това е нормално и нещата не са еднозначни.
Като се съберат всички налични данни от XVIII век насам и се насложат, се получава една сложна картина.
Трябва да се има предвид и че климатичната система е нелинейна. Това означава, че ако се вземе за илюстрация движението на махалото, при което топчето се движи от единия до другия край, неговото движение започва да се забързва и при това положение има неприятни моменти. Така, ако на Екватора температурата за даден период се повишава с половин градус, тук, по на север, отклонението може да е 12 градуса над обичайното. Има и друг момент – тази климатична система, в която живеем, е отворена и на нея й влияят ред фактори – въртенето на земната ос, промяна на магнитните полюси, теченията като "Гълфстрийм" и др. Така в един момент се оказваме в небрано лозе – искаме да прогнозираме нещо, обаче пропадаме. А пропадаме, защото всички тези фактори, които влияят, се движат и променят, не са стационарни.
За да не се провалят прогнозите, не помага ли съвременната модерна техника?
- Да, днес се използват все по-модерна техника и мощни компютри, които отчитат все повече процеси, но сега пък проблемът е, че като вкараш много информация, тя започва да зацикля и моделът не действа както трябва. Освен това такива модели не могат да бъдат създадени от един-единствен човек и когато всеки се е намесил по някакъв начин, не е ясно какви изкривявания се получават накрая. Затова метеоролозите, които дават прогнозата, анализират всички данни и се стремят да ги предадат на човешки език. Но прогнозата не може да бъде точна за периоди, надхвърлящи една-две седмици.
Това, което се опитват да правят някои европейски страни, е да предлагат прогнози, или по-точно - климатични сценарии, за над три месеца. Но и при тях не можеш да кажеш още от януари, че на 9 септември ще вали или няма да вали. Е, има си и трикове (смее се). Аз например през април прогнозирах пред ваши колеги, че май месец ще бъде хладен, дъждовен и че на 24 май ще вали. И точно така стана. Но това е почиващо на логика – почти винаги на 24 май вали. Може да има един-два дни отклонение от тази дата, но, общо взето, е така. По тоталитарно време е имало изкуствено изваляване за манифестациите – в Русия, в Румъния, за България не знам дали е правено. Но това води до замърсяване на въздуха и почвата и е много скъпо. По-добре да си падне дъждът.
Още докато се радвахме на топлата зима, имаше прогнози, че за сметка на това пролетта ще е доста дъждовна, и ето че след няколко месеца така се оказа... Тоест има ли зависимост между това каква е зимата и какво ще бъде лятото?
- И да, и не. По принцип действа така нареченият баланс в природата. И от тази гледна точка, ако зимата е много студена, би трябвало така да се балансират сезоните, че в крайна сметка годината да е нещо нормално. Тоест средногодишната температура в България е между 10 и 12 градуса. Да, тя се колебае, но не драстично. Така тази средногодишна температура не може да скача безкрайно. И ако зимата е била много топла, лятото да е много топло е малко вероятно. Но ето сега виждаме, че след топлата зима дойде пролет, която не е много топла, така че този баланс се проявява още преди лятото. Но мисля, че предстоящото лято ще е топло.
Колко топло?
- Малко по-влажно ще е от нормалното, но температурите би трябвало да са достатъчно високи, за да се ходи на море дори в края на юни. Август е традиционно топъл, а дори и да вали повече от обичайното, мисля, че ще има райони на страната, където ще станем свидетели на засушаване. Данните досега показват, че няма нито една година, в която температурата всеки месец да е все по-висока или всеки месец да вали или пък изобщо да не вали. Тоест не се очакват някакви тотални аномалии.
Трябва да се каже, че при дългосрочните прогнози се вземат предвид и замърсяването, слънчевата активност, океанските течения и др., които влияят на климата. Така процентът на познаваемост нараства, но доста по-бавно, отколкото се очакваше. Когато навлязоха бързите компютри в работата на метеоролозите, те бълваха числа и графики, но това, което им се подава, трябва да е точно, иначе крайният резултат може да дава сериозни отклонения. Такъв е случат с модела, според който се очаква да има повишаване на температурите с 10-12 градуса до края на века, но аз смятам, че това не е точно, и причината е, че този модел не е калибриран. Това е грешен климатичен сценарий, но той не е сътворен в България, нито е само за България, а за целия регион.
През последните седмици много земеделски стопани се оплакват от поражения върху различни култури. За тях колко дългосрочни прогнози се правят?
- Различни - има за седмица, десетдневна и месечна. Но мисля, че тези фермери, ако четат по-внимателно, ще имат повече полза. Освен това ние сме тук на бюрата, те са на полето и познават по-добре почвата и микроклимата.
Виж видео 
