Стою Згуров, районен съдия, Смолян: Когато съдии пишат отворени писма до ВСС, значи проблемът е сериозен

Съдия Стою Згуров

© Личен архив

Съдия Стою Згуров



Избори 2022

Заради огромното значение на темата за реформата на съдебната власт "Дневник" ще публикува мнения и на съдии от провинцията.
Стою Згуров е роден в Смолян през 1979, завършил е право в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", съдия в Районния съд в Смолян.


 Висшият съдебен съвет най-сетне се отказа от системата за случайно разпределение Лоу чойс, защо с такова закъснение според вас?


- Мисля, че ВСС предприе стъпка в правилната посока, защото според мен подобна система действително следва да бъде базирана на един сървър и това да е този на ВСС.




Въпреки това не мисля, че предприетите мерки разрешават напълно проблема.
Системата за случайно разпределение на делата действително не би била толкова важна, ако обществото имаше по-високо доверие в съда и в частност в административните ръководители на съдилищата, но обществените очаквания и ситуацията, в която се намираме, налагат случайното разпределение да функционира като гаранция срещу евентуално преднамерено разпределение на делата със съмнителна цел.


Но още по-важното е, при положение, че все пак някъде бъде извършено неслучайно разпределение на дело, да съществува механизъм за своевременното отчитане на подобно нарушение от самата система, което да е видимо за всеки, без за целта да са необходими специални знания в областта на компютърните технологии.


Не без значение е това, че системата за случайно разпределение на делата освен противокорупционна функция изпълнява и роля за обезпечаване на равномерната натовареност на магистратите, поради което тя би следвало да бъде елемент от цялостна, единна, уеб базирана деловодна система, която да се използва от всички съдилища и чиято функционалност да допринесе за облекчаване работата на магистратите.


Отдавна неправителствени организации алармираха, че системата Law choice не е надеждна, но членовете на съвета явно прецениха, че изпращането на протоколите в реално време е достатъчна гаранция за преодоляване несъвършенствата на системата, и отказаха да я сменят.


Оказа се, че не е било достатъчно - експертите установяват, че при евентуална манипулация в тази система не остават следи, което пък води до това, че не може по категоричен начин да се отговори налице ли е нарушение, а и да се ангажира отговорността на съответния отговорен субект.


Според мен изявлението на френския посланик ускори процеса по внедряване на нова и по-сигурна система за разпределение на делата.
Думите му обаче, които не мисля за нужно да коментирам, като че ли бяха насочени по-скоро спрямо кадровата политика на съдебната власт и дисциплинарната практика, а не толкова относно системата за случайно разпределение на делата.


Как оценявате деловодните системи на съдилищата - например във вашия съд?


- Сега действащите деловодни системи в съдилищата са по-скоро примитивни, защото не разполагат с възможност да генерират на базата на сканирани документи по делото типизирани образци на съдебни актове, за постановяването на които не се налага подробно мотивиране, а представляват техническа дейност, с която би следвало да се справя самата деловодна система и съдебната администрация.


В подобни еднотипни и технически занимания се състои голяма част от работата в първоинстанционните съдилища и според мен не само е неоправдано, но и вредно съдиите да бъдат натоварени предимно с машинописна дейност, а да не разполагат с необходимото време да решават по-сложните спорове с нужното внимание и задълбоченост.


По тази причина натовареността на съдиите в много голям брой районни съдилища е огромна. Освен това много съществена част от гражданските дела са бързи производства или такива, по които съдията следва да се произнесе в деня на постъпването им или в тридневен срок. Смятам, че колегите съдии ще се съгласят с този извод, макар че според критериите, които прилага ВСС относно натовареността, при разпределени под 50 дела месечно на съдия се счита, че е налице под средната натовареност, с което не мога да се съглася. Решаването на всяко едно дело отнема време, а то е ограничено, поради което твърде разпространена практика сред съдиите е да работим след изтичане на работното време и в почивните дни, за да бъдат спазени поставените ни не особено разумни инструктивни срокове.


Във вашия съд имало ли е проблеми или съмнения за случайното разпределение на делата?


- В Районен съд - Смолян не се използва ситемата Law choice, а АСУД, за която се твърди, че е по-добре защитена. Оплаквания или проблеми със случайното разпределение на делата в контекста на случващото се в Софийския градски съд не ми е известно да е имало. Системата, която използваме в съда, дава възможност на всеки съдия да види кога и как му е било разпределено делото, а и делата на останалите съдии в съда, както и броя на различните видове дела, разпределени до момента на всеки един от нас.


В интерес на обективността обаче ще кажа, че проверка като тази, която беше осъществена в СГС, а именно от широк кръг външни компютърни специалисти, не е правена. Извършвани са единствено проверки от Инспектората към ВСС, а в съставяните актове не са били налице констатации за манипулиране на системата, но не знам какви  методи са използвани за този вид проверки и доколко те са били ефективни.


- В Софийския градски съд 15 съдии и 25 от Районния съд се подписаха под отворено писмо с искане ръководството на СГС да се оттегли заради лошата организация по разпределението на делата, а председателят на ВАС коментира, че от 100 съдии 15 са твърде малко. Вашият коментар?


- По принцип съдиите като че ли не сме хора, които реагират прибързано или търсят публичност. Аз лично имах колебания дали да ви дам това интервю, защото не съм известна публична фигура с утвърден авторитет в национален мащаб, за да ангажирам аудиторията с моето мнение.


Но след като размислих, прецених, че инициативата ви да дадете трибуна и на редовите магистрати, за да могат да споделят вижданията си, заслужава да се подкрепи, тъй като нашите проблеми и идеи не са особено популярни, а е добре да бъдат чути както от обществото, така и от институциите. Смятам, че трябва по-често да се търси мнението на съдиите, а и ние да го споделяме публично, тъй като вероятно най-добре знаем какви всъщност са проблемите в системата ни и как те могат да бъдат преодолени.


А по конкретния случай с отвореното писмо на колегите от СГС според мен, след като се е стигнало дотам 40 съдии, които изобщо не са малко, да се обърнат публично към ВСС, то вероятно проблемът с разпределението на делата в този съд е много сериозен, а и от страна на ръководството му и кадровия орган ВСС е липсвала "чуваемост" и съответната реакция, която магистратите са очаквали.


Добре е да се знае, че немалка част от съдиите в СГС са командировани в този съд и оставането им там зависи единствено от волята на административния им ръководител, поради което  за тях не би било безпроблемно да се присъединят към подобен апел. А и се появи информация, че след оповестяването на отвореното писмо някои от подписалите го съдии веднага са получили доста по-висок брой дела, отколкото е нормално да им бъдат разпределени за един ден.


Командироването е проблем в съдебната система, защото то намира основателното оправдание в това, че конкурсите се провеждат само веднъж в годината, а работата е целогодишно, поради което се налага магистрати да се преместват от по-слабо натоварените органи към по-натоварените такива. Но пък тогава, когато се провеждат конкурси за повишаване, прави впечатление, че обявените като свободни бройки са по-малко от тези, които са заети от командированите магистрати.


Добре би било командироването да бъде само извънредна мярка, и то за период, не по–дълъг от този на провеждането на конкурси за съответната длъжност.


Каква е оценката ви за стратегията за съдебна реформа, какви според вас са шансовете и какви рисковете пред реформата?


- За истински реформи са нужни реални действия, в случая  - законодателни действия, не демонстриране на добри намерения. Силно се надявам, че заявената от Министерството на правосъдието съдебна реформа няма да се изчерпи с това да се приеме изготвената стратегия.


Иначе моята оценка за съдържанието на стратегията е положителна. Удачни са идеите членовете на ВСС от квотата на съдебната система да се избират пряко от всеки един съдия, прокурор или следовател, функционирането му като непостоянно действащ орган, а заседаващ на сесии, формирането на постоянно действащи професионални комисии към него по атестирането и професионална етика, чиито членове също да се избират пряко от магистратите, както и разширяването на правомощията на общите събрания на съдилищата, което представлява въвеждането на ограничена форма на самоуправление по хоризонтала, а не по вертикала.


Споменахте, че непостоянно действащ ВСС е по-добрият формат - защо?


- Непостоянно действащият ВСС е по-добрият формат за кадровия орган, защото смятам, че членовете му не следва да се бюрократизират, да се отделят напълно от работата си на съдии, прокурори или следователи, както и от работната среда в органите на съдебната власт, а  да бъдат действащи, макар и с по-ниска натовареност магистрати, които да са потопени и да са част от ежедневните трудности, за да  познават пулса на системата, да получават обратна връзка от колегите си, и така ще знаят за съответното одобрение или неодобрение на действията им, а не за целта да са им нужни анкети и комуникационни политики.
За да се постигне това обаче, членовете на непостоянно действащия ВСС не би следвало да бъдат едновременно и административни ръководители в органите на съдебната власт по места. Срещу тази идея се възразява, че при този модел членовете на съвета не биха могли да свършат работата си в кадровия орган, която изобщо не е малко, но трябва да се държи сметка, че именно по тази причина е предвидено към ВСС да действат постоянни комисии, членовете на които ще разполагат с нужното време да вършат най-ангажиращите дейности по атестирането и тези свързани с професионалната етика и то по по-задълбочен и професионален начин.


Какво да очакваме от разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия?


- Въпросът ви предполага, че е налице политически консенсус тази промяна да бъде осъществена от законодателния орган, но според мен това не е така. Аз не съм оптимист, че тази, макар наложителна, промяна ще стане факт.
Консенсус по този въпрос вътре в средите на съдебната власт надали ще бъде постигнат, защото прокуратурата не е склонна да отстъпи от позициите си в кадровия орган за сметка на независимостта на съда. Свидетели сме и на много различни възгледи както в средите на юристите, така и в политическите, дали подобно разделяне на съвета е възможно чрез промяна в Закона за съдебната власт, или е нужно изменение на конституцията, за което е необходимо квалифицирано мнозинство в Народното събрание от 160 народни представители или дори единствено от ВНС.


Смятам за много вероятно идеята да бъде забравена след дълги обсъждания и противоборства в Народното събрание и обструкции, идващи от средите на съдебната власт. Важно е да се каже, че тази промяна се налага от нуждата да бъде постигнат утвърденият в развитите европейски държави стандарт кариерното развитие и дисциплинарната отговорност на съдиите да зависи от орган, съставен предимно от съдии, които са избрани от съдии. Това е гаранция за независимостта на съда.


Този стандарт обаче не се отнася за прокурорите, които в България също са магистрати и са част от съдебната власт. Постигането на тази цел не предполага задължителното обособяването на две колегии - съдийска и прокурорска, макар това да е най-добрия вариант. При положение, че в законодателния орган е налице съгласие и действителна воля този стандарт да бъде постигнат за по-доброто функциониране на съда и гарантиране на неговата независимост, а наред с това, че за целта е нужна конституционна промяна, но липсва широка подкрепа от представените в парламента политически сили за формирането на мнозинство от 160 народни представители, тя може да се осъществи и по друг начин, който безспорно не налага промяна в конституцията. Подобно развитие на реформата не може да бъде извинение за неосъществяването й от управляващата коалиция.


Какво според вас може да се направи?


- Накратко:  Според конституцията 11 от членовете на ВСС се избират от органите на съдебната власт, а 11 от Народното събрание. Колко от 11-те членове на ВСС, които следва да се изберат от органите на съдебната власт, следва да бъдат съдии, прокурори и следователи, е посочено в ЗСВ, а не в конституцията. Няма пречка, ако е необходимо, с обикновена промяна на ЗСВ да се измени съотношението между съдии, прокурори и следователи, като вместо 6 съдии, 4 прокурори и 1 следовател се избират 9 съдии, 1 прокурор и 1 следовател.
Народното събрание избира своята квота от членове на ВСС измежду съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или други юристи и редакцията на този текст може да се промени подобно на тази, касаеща съдебната квота, като се определи, че 4-ма от тях трябва да са съдии, 2-ма прокурори и 1 един следовател, а останалите 4-ма членове да са хабилитирани учени по правни науки, адвокати или други юристи.
Не мисля, че по този начин би се стигнало до дисбаланс на позициите на различните органи в съдебната власт, защото сега е налице такъв, при положение, че броят на членовете на съдийската квота е почти равен на броя на членовете на прокурорската и следователската квота. В Решение № 8 от 1.09.2005 г. на КС на РБ по конст. д. № 7/2005 е посочено, че във всички конституционни модели съдилищата са основен (в някои и единствен) носител на съдебната власт. В действащата Конституция на Република България това качество на съдилищата, без да е провъзгласено изрично, е неоспоримо. Важно е да се предприемат по-бързо реални законодателни мерки по осъществяването на реформата, залегнала в стратегията, защото сега е моментът това да се случи.


- Един специфичен въпрос - трябва ли прокуратурата да може да повдига обвинения на прокурор за това, че е оттеглил протест, и на съдии - за това, че не са си направили отвод?


- Спомням си за този случай - действително имаше повдигнато подобно обвинение срещу прокурор, който е упражнил законното си право да оттегли подаден вече протест срещу оправдателна присъда. Доколкото ми е известно, това наказателно производство беше прекратено от самата прокуратура поради липсата на деяние, осъществяващо състав на престъпление. Именно начинът, по който приключи това производство, дава отговор на вашия въпрос.
Естествено, че не би трябвало да бъдат повдигани подобни очевидно негодни обвинения, както не би следвало да е възможно да се повдига обвинение за престъпление по служба срещу съдия, който при разглеждането на заповедно производство не си е направил отвод, защото е бил в приятелски отношения със заявителя, за какъвто случай четох наскоро.
Според разпоредбата на чл.22, ал.2 ГПК съдията не е длъжен сам да се отведе, ако съществуват обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, каквито могат да бъдат приятелските отношения със заявител в заповедното производство. При наличието на подобни обстоятелства, той е длъжен, когато не приеме направения му от страните отвод по чл.22, ал. 1, т. 6 ГПК, да обяви обстоятелствата за това.
Вярно е, че Прокуратурата на Република България е единственият компетентен орган, който може да прецени срещу кои лица и за какви престъпления да предприеме наказателно преследване. Но пък не е зле тази преценка да бъде добре предварително обмислена, защото ако се повдигне обвинение за престъпление, а с конкретното деяние обективно не е възможно то да бъде осъществено, за подобна грешка държавата дължи обезщетение на лицето, спрямо което е повдигнато такова обвинение.


Въпросът е интересен както от практическа, така и от теоретична гледна точка, но за да бъде дадено задължително тълкувание на закона от ВКС, е нужно да се формира противоречива или неправилна практика от съдилищата, а подобни обвинителни актове обикновено не достигат до съда.


Тревожното е, че дискутираният проблем има и друга страна и тя е, че вследствие на подобни, да ги наречем, спорни действия на прокуратурата, сред магистратите се насажда убеждението, че всичко е възможно и на всеки, макар и ползващ се с функционален имунитет прокурор и съдия може да се повдигне каквото и да било обвинение, след което най-малкото да бъде отстранен от длъжност за продължителен период от време. Това не е здравословно за независимостта както на съдиите, така и на прокурорите.  Тъй че когато се предприемат такива действия, е нужно да се държи сметка и за този може би нежелан, но постигнат резултат.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK