Гавин Худ, режисьор на "Война на дронове": Хората не могат да бъдат третирани като статистика

Гавин Худ, режисьор на "Война на дронове": Хората не могат да бъдат третирани като статистика

© Официалният сайт на разпространителите на филма



22 април е премиерата за България на най-новия филм на южноамериканския режисьор Гавин Худ "Война на дронове" (Eye in the sky). Филмът представя пред зрителя сложната картина на свят, в който се води война с дронове срещу ислямския екстремизъм, от всички възможни гледни точки – военни и политически, но също така морални и общочовешки. "Не исках (филмът) да изглежда просто като военен филм за мъже", заявява Худ в интервю, предоставено на "Дневник" от разпространителите на филма.


Във филма се представя моралният казус, пред който е изправено висшето британско командване: да атакува с дрон къща, където се крият атентатори-самоубийци, като така обаче се отнеме животът и на невинно дете, или да не се прави нищо, което може да коства живота на осемдесет души при планиран от терористите атентат.


"Хората не могат да бъдат третирани като статистика. Хората не са просто отделни единици, които лесно могат да бъдат подредени по ред на номерата. Те са нечие дете, родители, брат, сестра, приятел. Това, което се случва на един човек, повлиява на десетки и десетки други. Понякога на цели общности", накратко представя моралната дилема режисьорът Гавин Худ.


Гавин Худ получава "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Той взе статуетката на церемонията през 2006 г. за филма си "Цоци".

© Gary Hershorn, Reuters

Гавин Худ получава "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Той взе статуетката на церемонията през 2006 г. за филма си "Цоци".




Освен с боравенето с психологически и морални аргументи, каращи публиката да съпреживява действието заедно с героите, и зрелищните екшън ефекти, продукцията изпъква и с актьорския си състав. Не бихме могли да подминем участието на британския актьор Алън Рикман, който почина в началото на тази година. Именно "Война на дронове" е последният му филм.


В една от главните роли във филма - тази на полковник Пауъл, се превъплъщава носителката на "Оскар", три "Златни глобуса" и четири награди "Еми" Хелън Мирън. В актьорския състав изпъкват и имената на двама известни млади американски актьори – Аарън Пол и Бархад Абди.


"Дневник" представя цялото интервю на режисьора Гавин Худ, в което той говори за предизвикателствата, които е срещнал при снимането на продукцията, съвместната си работа с актьорския състав, както и за основните идеи и послания във филма.


Как създадохте филма и имахте ли близка съвместна работа с сценариста Гай Хибърт?


- Работих усилено с Гай. Но още преди да се присъединя към проекта той беше написал прекрасна чернова и бе намерил двама много отдадени продуценти – Гед Дохърти и Колин Фърт.


Прочетох множество сценарии, много от тях намерих за оригинални, но само няколко от тях ме накараха да си кажа: "Уау, това наистина е нещо оригинално. Нещо, което преобръща вижданията ми за света. Нещо, което би било предизвикателство за мен като режисьор и би впечатлило аудиторията. Накратко нещо, което бих се почувствал задължен да направя."


Четейки сценария на Гай, осъзнах, че не знам достатъчно за съвременната война с дронове и сенчестия свят на целевите убийства (умишлено убийство от страна на държавата на предварително известни лица, представляващи опасност за националната сигурност без съдебен процес или по време на война – бел.прев.), за да мога да се ангажирам с проекта без да направя собствено проучване по въпроса. Така че през следващите няколко месеца се потопих в света, за който пишеше Гай. Гледах документални филми, четях книги, сърфирах из интернет, завързах контакти в армията, говорих с оператори на дронове, журналисти, адвокати по човешките права и оръжейни компании.


Сценарият беше като покана за труден дебат. Беше интелигентен и провокативен. Беше също така дълбоко емоционален и вълнуващ, с герои, които са дълбоко човешки и понякога забавни. Но това, което ме впечатли най-много беше, че в сърцевината му бе представена една истинска етична и морална дилема.


Като бивш адвокат това ми напомни на "експеримента с трамвая", често представян в часовете по етика, в който студентите биват питани дали биха жертвали един човешки живот, за да спасят множество животи в ситуация, включваща неуправляем трамвай. (Ако потърсите в Гугъл "trolley experiment" ще попаднете на множество интересни резултати –бел.прев.). Както и да е, историята беше "експеримента с трамвая" на стероиди: "Би ли убил невинно дете, за да предотвратиш възможната (но не и неизбежната) смърт на осемдесет човека в ръцете на атентатор-самоубиец?"


Като режисьор почуствах, че трябва да представя пред публиката тази дилема по дълбок кинематографичен и вълнуващ начин, по начин, който би ги държал на нокти и едновременно с това би тествал разбиранията им за добро и лошо.


Никога не сме смятали, че филмът ще бъде високобюджетен. Първоначално проектът беше върнат от някои студиа, които или заявяваха, че публиката "не би разбрала темата" или, че "краят трябва да бъде променен". Но след няколко месеца разговори със спонсори изпратихме сценария на Ксавиер Маршанд от EOne Entertainment в Лондон. За щастие Ксавиер мислеше по същия начин за сценария на Гай както аз и продуцентите ми (Гед Дохърти и Колин Фърт). И след няколко дена се обади и каза "Оставете края така, както си е и Eone ще финансира филма". Много съм благодарен за отдадеността на Eone към основните идеи и темата на филма. Направата на този филм беше едно от най-приятните професионални преживявания в кариерата ми.


Беше Ви дадена зелена светлина през 2013 г., а реализацията на филма отне две години, а изглежда, че едва ли не е вдъхновен от днешните заглавия...


- Да, точно преди седмица (септември 2015 г.) британски дрон уби двама граждани на Обединеното кралство, свързани с така наречената "Ислямска държава" в Сирия. Продължаващите спорове в пресата и в британския парламент са паралелни със сюжета на филма. Тогава, когато правихме филма Великобритания все още не беше убивала неин гражданин в атака с дрон, но американците го бяха правили (американецът Анвар ал-Авлаки бе убит през 2011 година в Йемен от изстреляна от дрон ракета "Хелфайър". След две седмици шеснадесетгодишният му син също беше убит при друга атака, ръководена от ЦРУ).


Когато изработвахме сценария си представяхме ситуация, при която британците са принудени да обсъждат доводи, подобни на тези, които администрацията на Обама използва, за да оправдае убийството на ал-Авлаки. Накратко, това което виждате във филма е точно отражение на това, което се случва днес в света на дроновата война – от военна, политическа и правна гледна точка.


Какво е "Убийствената верига" (Kill Chain)?


– "Убийствената верига" е военен термин за етапите, свързани с процеса на одобряване на въоръжена атака. Веднъж след като бъде установена целта, трябва да бъде преценено количеството и вида на оръжието, което ще бъде използвано за разрушаването на тази цел, а преди да бъде дадена заповед за атака и целта да бъде разрушена, трябва да се направи консултация със съответните хора, взимащи решения (военни и политически).


В случай на целево убийство, "убийствената верига" е военна и политическа верига на командване, през която трябва да премине решението за атака срещу някого преди да бъде одобрено.


Във филма ставаме свидетели на подобна верига. Ситуация, в която са замесени двама атентатори-самоубийци, се усложнява, като въпросът дали да бъде дадено разрешение за изстрелване на ракета "Хелфайър" срещу жилищен квартал, където са възможни и цивилни жертви, се предава през командната верига, съставена от военни и високопоставени политици.


В случай на "лице с висока стойност" или цел, която е политически чувствителна, "убийствената верига" може да води лично до британския премиер или президента на САЩ. Предаването на решение по "убийствената верига" за елиминирането на някого се оказва въпрос на сериозен дебат.


Освен "убийствената верига" има още множество жаргонни изрази, свързани с ударите с дронове, които филмът се надява да демистифицира. Концепции като "Лица с висока стойност" (High Value Individuals или HVI), "Микро летателен апарат" (Micro Aerial Vehicles или MAV), "Предполагаема косвена вреда/странична щета" (Collateral Damage Estimates или CDE) и "Целево убийство" (Targeted Assassination).


По време на развитието на сюжета различни хора по "убийствената верига" дават доводи "за" и "против" изстрелването на ракета, карайки публиката да види ситуацията от различни гледни точки. И когато си мислиш, че знаеш какво би направил, ти се стоварва друга гледна точка и ти се оказваш в дилема дали да изстреляляш ракетата...


– Да, мисля, че "какво би направил" би бил чудесен слоган на филма.


Та, какво бихте направили?


– Това е сложното. Първо, нека кажа, че не съм искал да направя филм, който да казва на аудиторията какво да мисли. Представяйки една противоречива и сложна ситуация, при която няма лесни отговори, се надявам, че сме направили филм, който ще допринесе за сериозни дебати. Ако хората говорят какво са видели, как си ги накарал да се почустват, и какво биха направили, ако са част от "убийствената верига" и им се налага да взимат тези решения на живот или смърт – тогава бих бил развълнуван. Точно това направи сценария на Гай с мен. Накара ме да се замисля.


Та, какво бих направил в специфичната ситуация, представена във филма?


Това е ужасен, потискащ въпрос и не завиждам на войниците и лидерите, които са изправени пред подобни въпроси всеки ден.


Отговорът, разбира се, както и в "експеримента с трамвая" зависи от това, как съпоставяме много специфични факти. Нека започнем с това, че ако трябва от неутрална статистическа гледна точка да избирам между живота на един човек, когото не познавам, и живота на осемдесет човека, които познавам, и ако съм сигурен, че тези осемдесет човека биха били обречени ако не изстрелям ракетата, която ще убие едно дете, тогава, ако оставим настрана всички останали фактори, бих се почуствал заставен да дръпна спусъка. Въпреки че не бих могъл да си представя колко ужасно бих се почуствал ако го направя.


Но във филма се е сигурно че тези осемдесет човека ще загинат. Само е възможно. Но е почти сигурно че детето Алия ще умре. Така че сега съм сигурен дали бих натиснал спусъка. Може би би трябвало. Но не съм сигурен дали ще го направя. Алия ще умре. Осемдесетте може би не. Така че сигурно ще потърся още аргументи в подкрепа на решението да не правя нищо. Например в един страхотен момент от филма, момент, който преобръща стомаха ми, когато един политик изтъква един друг, по-малко забележим, но стратегически въпрос, който трябва да се вземе под внимание преди да се изстреля ракетата по цивилен квартал. По точно, тук става въпрос за политически обратен ефект.


В същността си това е пропаганден въпрос. Как ще реагира местното население на загубата на невинен живот от тяхната общност, предизвикана от нас, дори и да обясним, че животът е отнет с цел да се спасят повече хора.


Накратко, дали нашите намерения да предотвратим загубата на "много животи" биха интересували населението, ако убием невинно дете? Ще се обърнат ли против нас местните вместо срещу враговете ни? Ще пасуваме ли и така ще пожертваме осемдесет живота, за да спечелим пропагандната война? Дали в тоталната война на идеи това е умно, въпреки ужасната му циничност, решение?


Промени ли се собствената Ви перспектива върху дилемите, представени във филма, по време на снимките?


– Да, и затова исках да го направя. Перспективата ми се промени завинаги.


Като режисьор винаги се опитваш да разбереш позицията на всеки един характер в филма, за да можеш по подходящ начин да представиш гледните им точки да построиш истински конфликт и драма. Затова пропагандният въпрос ме заинтригува толкова. Мислех си, че съм преценил всеки възможен вариант и се чувствах почти готов да изстрелям ракетата, и тогава този въпрос ме върна в начална фаза.


Мисля, че това, което е трудно в тези сценарии тип "трамваен експеримент" е, че винаги се търси точно и перфектно решение. Решение, което да покрие всички възможни сценарии. А често такова просто няма. Дори и минималната промяна на фактите може да те накара да преосмислиш позицията си. А ако възможните жертви на атентатора-самоубиец не са осемдесет, а осемстотин? А ако преместим Алиа тридесет ярда извън зоната на удара? А ако броят на цивилните, които ще станат косвени жертви на атаката не е един, а десет?


Ако напълно изкараме Алиа от зоната на удара ще бъде далеч по-трудно да се оспори идеята, че трябва да бъде изстреляна ракета, за да бъде предотвратена възможна самоубийствена атака. А дали е така? Може би пропагандният аргумент все пак би бил фактор. Дори и да не бъде убит нито един цивилен в конкретното целево убийство, възможно ли е постоянната заплаха за нападение от небето би повлияла по такъв начин на цивилното население, че то да намрази тези, които постоянно го наблюдават отгоре?


Факт е, че може да се говори за статистика, технология и оценка на пораженията до посиняване и да се върти сценарий след сценарий. Но едно нещо е ясно – в ситуация на война сме склонни да се обезчовечаваме един към друг. Как иначе бихме могли да убиваме? И обезчовечавайки се от другия, ние рискуваме да изгубим своята собствена човечност. А ако това стане, рискуваме да прибегнем до използването на сила без да отчитаме, че използваното от нас насилие може и да не повлияе позитивно на дългосрочните ни интереси.


Това, което най-много харесах в сценария на Гай бе факта, че той ни кара да прекараме известно време с невинната жертва на ракетната атака. Прекарвайки време с Алиа във филма и опознавайки я, ни се напомня за общата ни хуманност. Тя е като нас. Тя не е само и единствено статистика. Тя е нас. И бидейки така, тя е най-интересният персонаж във филма.


Ако Алиа ни кара да спрем да говорим за статистика, военна стратегия и косвени щети, то Гай ни е направил услуга. Хората не могат да бъдат третирани като статистика. Хората не са просто отделни единици, които лесно могат да бъдат подредени по ред на номерата. Хората са свързани с други хора. Те познават други хора. Те са нечие дете, родители брат, сестра, приятел. Това, което се случва на един човек, повлиява на десетки и десетки други. Понякога на цели общности.


Знаейки, че Алиа не е просто номер, а животът ѝ е свързан с много други животи трябва да даде повод за размишление на този, който планира атака с дрон преди да даде заповед за ракетна атака, която ще отнеме човешки живот. Ако виждайки Алиа в човешкия ѝ образ ще ни спре и ще ни накара да се замислим за всяко едно усложнение около атаката, включително и какъв би бил пропагандният ефект върху тези, които ще са свидетели на смъртта ѝ, то тогава съм щастлив, че сме направили филма.


И накрая, смятам, че всеобхватният въпрос зад използването на военни дронове е дали текущата политика на целеви убийства прави света по–сигурно място? Обама забрани използването на мъчения и извънредно предаване (незаконно залавяне и екстрадация на заподозрени терористи – бел. прев.) като прийоми в борбата срещу тероризма в първия ден от мандата си. Той го направи, защото смяташе, че такива политики подкопават основните ни ценности и карат много хора в мюсюлманския свят да симпатизират с ислямските екстремисти.


На мястото на тях той приложи политиката на целевите убийства. Целта са ислямските екстремисти, а надеждата е да се отслаби врага и да се премахне заплахата от радикален ислям. Но при все това, въпреки стотиците атаки през последните седем или осем години, екстремизмът е във възход. Нови и често пъти дори по-радикални лидери заменят убитите такива, а списъкът с "лица с висока стойност" продължава да се разраства.


Тоест, въпреки че във филма има военни действия, той не е истински "военен филм".


– Това е филм за сложни морални въпроси и изключително реални етични дилеми, поставени в света на съвременната дронова война. Филмът е много емоционален. Той е драматичен трилър, насочен към публика от мислещи хора, които обичат филми, които ги оставят с нещо, което да обсъждат.


Нека поговорим за актьорите и техните персонажи. Винаги ли героят на Хелън Мирън – полковник Пауъл, в бил жена?


– Не. Надявам се Гай да няма нищо против това, което ще кажа, но още в началото му казах: "Има нещо, което искам да направя. Бих искал да сменя пола на полковник Пауъл от мъж на жена". Той бе леко скептичен в началото, но аз направих сериозно проучване за жените в армията и му изпратих примери за жени-офицери от британската и американската армии и съвсем скоро той беше съгласен.


Защо почувствахте, че трябва да направиш промяната?


– Честно казано, почувствах, че филмът би апелирал едновременно към жените и мъжете и не исках да изглежда просто като военен филм за мъже. Споровете дали да бъде изстреляна ракетата са дълбоки и би трябвало да бъдат водени от хора от двата пола. Желаех жените да бъдат въвлечени в дебата. Въпросите около използването на дронове за водене на война засягат всички нас. Нуждаем се от жени, които да се включат в тази важна дискусия. Стори ми се, че ако Пауъл е жена, това ще привлече широка женска публика в обсъждането на проблема, без да се губи мъжката такава. Казах на Гай: "Споровете, които повдигаш във филма трябва да бъдат чути от възможно най-широка публика, така че нека не изключваме жените, нека ги накараме да дойдат и да гледат този филм".


И тогава Хелън Мирън се присъедини...


– Да! Когато Хелън се съгласи да изиграе полковник Пауъл, бях повече от развълнуван. Знаех че мъжете и жените ще бъдат наистина привлечени. Хелън е природна стихия. Тя е свирепа, решителна, високо интелигентна и напълно уравновесена. Има истински актьорски умения и куражът, който е нужен, за да изиграеш подобна роля.


Историята се развива на различни локации – Лондон, САЩ, Кения, но е заснет единствено в Южна Африка. Беше ли това предизвикателство за Вас?


– Да, беше сериозно предизвикателство. Заради бюджета ни не можехме да си позволим да пътуваме по света, така че заснехме всичко в Кейптаун в Южна Африка. Много съм горд от локациите и декорите, които дизайнера на продукцията Джони Брийдт подсигури. Той направи дизайна и построи почти всеки декор, така че имахме пълен контрол по време на снимките. Домът на Хелън, военният ѝ бункер, стаята на COBRA (британски правителствен щаб за бързо реагиране при кризисни ситуации – бел.прев.) в Лондон, станцията за наземен контрол на Алън Пол, дори и големият външен декор с пазара и къщата–цел – Джони и екипът му построиха всичко това.


Също така трябваше да се съобразявате със сгъстения график на актьорите.


– Да, всеки актьор разполагаше с много малко време за снимки. Хелън трябваше да свърши цялата си работа през първата седмица заради други ангажименти, така че не разполагаше с кадри на Алиа, атакуваната къща или на атентаторите-самоубийци, които да й помогнат. След това дойде Аарън, който изкара седмицата си без Хелън или Алън. Следтова си тръгна, за да дойде Алън. И за финал през последните две седмици заснехме Алиа и семейството й и самата ракетна атака. Ако можеше да стане така, както желаех, бих заснел цялото действие в началото, да спра, да го редактирам ида го покажа на Хелън. Но бюджета, графикът на актьорите и времевите ограничения не позволиха това.


А когато снимахте Хелън през първата седмица, тя на какво реагираше?


– Просто гледаше към зелени екрани и реагираше на това, което й разказвах (колкото можеше по-ефективно), че би трябвало да види на тях. Седях зад екрана си и я гледах, тя казваше: "Гавин, какво става сега?", а аз просто продължавах да ѝ говоря по време на сцената стъпка по стъпка, четейки диалога с Алън (Рикман), Аарън (Пол) или някого другиго, с когото трябваше да играе.


Но как представянето на акьорите би могло да бъде съчетано, ако никой от тях не е чувал репликите на колегите си?


– (Смее се) Заснехме множество дубли с всичките актьори и събрахме широк спектър от реплики с повишаващо се емоционално напрежение, така че в редакционната стая Меган (Меган Гил – радактор на филма) и аз успяхме да пригодим емоционалните реакции към това, което наистина се случваше на екрана с Алиа и атентаторите-самоубийци и начина на поднасяне на репликите от страна на актьорите. Това беше труден за решаване пъзел и не най-идеалния начин да снимаме, но не можехме да си позволим да задържим всички за целия период на снимките. Но актьорите се наеха със предизвикателството и се представиха прекрасно.


Във филма също така има и голяма екшън-сцена.


– Да! И Бархад Абди беше прекрасен в нея. Той беше толкова добър. Заради ограничения ни бюджет трябваше да заснемем екшън-сцената в рамките на един ден. Имаше стрелба, преследване и разярено куче! Първо трябваше да заснемем всичко от нивото на земята, а после от гледната точка на дрон. Така, че всичко бе щателно планирано по време на предпродукцията. Когато трябва да снимаш бързо, да имаш актьор като Бархад изключително много помага. Той беше абсолютно спокоен и фокусиран, а работата с него бе истинско забавление.


И последен въпрос: Технологиите, използвани във филма включват както и големи въоръжени дронове, така и много малки такива, които могат да влизат в сгради и да оглеждат обстановката вътре. Истински ли са технологиите, които виждаме във филма?


– Дронът "Рийпър" с камерите и с ракетите "Хелфайър" е напълно реален. Единствено слабо променихме дизайните на "микро летателните апарати" (Micro Aerial Vehicles) – птицата и бръмбара, за да избегнем обвиненията, че сме откраднали истинските дизайни от компаниите, които в момента разработват подобни малки дронове.


Малката "птица", която лети вътре в къщата и предава видео данни, вече е създадена от частна фирма от Лос Анджелис. Тяхната "hummingbird" прави това, което прави нашата – може да я намерите в интернет. Но според мен нашия дизайн изглежда с една идея по-готин!


Малкият летящ бръмбар (носещ във филма името "Ринго") е базиран на купчината проекти за малки летящи дронове, които са в процес на разработване в момента. "Микро летателните апарати" са едновременно очарователни и зловещи. Могат да бъдат много полезни, за да проникват в среди, където хората не могат да стъпят – например да търсят оцелели при химически или ядрен инцидент. А това е хубаво нещо. Но те също така могат да бъдат оборудвани със софтуер за лицево разпознаване например и да бъдат изпратени в претъпкано помещение, за идентифицират лице, което е набелязано за елиминиране. И когато те разпознаят този човек, просто могат да изпуснат малка доза антракс или някаква друга отрова и да напуснат стаята. Те са гадни, малки и смъртоносни.


Днес проблемът в направата на такива малки дронове не се крие в направата на малки камери (вече имаме удивителни малки камери в телефоните си) или в управлението им. Проблемът, каза ми един частен разработчик, "е батерията". Попитах го защо. Той ми обясни, че тези малки дрончета се нуждаят от много енергия, за да заснемат и предават картина. А малките батерии, с които разполагаме, все още не са достатъчно мощни, за да подсигурят работата на дроновете за продължително време. Рано или късно батерията пада... Е, когато чух това, се замислих, че би било интересно, ако това стане във филма. Никоя технология не е застрахована от провал. Понякога прости и неочаквани неща могат да се объркат и да провалят мащабна и добре обмислена операция. Та във филма батерията, захранваща бръмбара, пада и всички са оставени с вързани ръце.


Официалният трейлър на филма:


Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Долен лев педал
    Долен лев педал
    Рейтинг: 229 Любопитно

    Аааааа,могат,могат!
    Справка -ЕС!

    Когато един глупак върши нещо,от което се срамува,той винаги твърди,че това е негов дълг.
  2. 2 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1540 Неутрално

    Безумно интересно интервю.

    ”За мен България си остана един вечен мираж. В който и свят да съм, винаги ще я нося като ранена птица в сърцето си." (Никола Манев)
  3. 3 Профил на doxen
    doxen
    Рейтинг: 678 Неутрално

    Я само си коригирайте печатната грешка в заглавието и нещата ще са ОК.

  4. 4 Профил на clint_eastwood
    clint_eastwood
    Рейтинг: 1233 Неутрално

    Малко офтопик - що за чалгарски превод на заглавието на филма? Явно е сериозен филм, само в сбърканата пазарна логика в главата на някой разпространител е била наложителна аналогията с "Игра на тронове". Толкова ли не можаха да го оставят "Око в небето"?

    Като епидемиолози по инфекциозни болести и учени в областта на общественото здраве имаме сериозни опасения относно вредното въздействие върху физическото и психическото здраве на населението, в резултат на преобладаващите политики наложени във връзка с COVID-19: https://gbdeclaration.org/great-barrington-declaration-bulgarian/
  5. 5 Профил на ganevi
    ganevi
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#4] от "clint_eastwood":

    А вие как направихте тази аналогия? Единственото общо, което виждам между двете заглавия, е "на"...

  6. 6 Профил на keen
    keen
    Рейтинг: 1435 Неутрално

    [quote#4:"clint_eastwood"]що за чалгарски превод на заглавието на филма?[/quote]
    Според мен преводът на заглавието е почти перфектен.
    Освен, че аналогията би предизвикала интереса на по-голяма аудитория, тя също е в съгласие с честата смяна на етичната перспектива и в двата филма.
    А оригиналното заглавие на филма е жаргон за "охранителна камера".
    От друга страна, оригиналното заглавие на филма е също и заглавие на песен на Алън Парсънс Проджект.

    Филмът ще се гледа задължително.

    Отнемане на имуществото на всеки, който не е жигосан с COVID "ваксина"!
  7. 7 Профил на stephanco
    stephanco
    Рейтинг: 453 Весело

    И аз при първоначално прочитане на кръст на заглавието се засилих да пиша, че е сбъркано, ама се очувах навреме.

    Май наистина филмът ще трябва да се гледа задължително.

    Честността е най-добрата политика! Българите ставаме все по-прости, все по-бедни, все по-болни и все по-малко ...
  8. 8 Профил на mitkaloto_
    mitkaloto_
    Рейтинг: 616 Неутрално

    Преди малко се върнах от киното и наистина филмът е добре направен. Като е най-интересен с моралната дилема, която е в основата му. Наистина е трудно да се взимат решения в определени случаи. Затова военачалниците не се интересуват от отделните войници, а от целия фронт. Загледаш ли се в детайлите, решенията стават трудни, необективни.

    Забележка към Дневник: на български не се казва "да редактирам", а "да монтирам" и не е "редакционна стая" а "монтажна". Поне, когато става въпрос за филми.

    Pather Panchali (Satyadjit Ray)
  9. 9 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Много добро интервю и наистина много тежък морален ( а и правен) проблем, при това в точно в духа на нашето време.
    И аз се присъединявам, че е задължително да се гледа и дано тезите са добре актьорски и режисьорски защитени.
    Но разглеждания в този филм проблем е реален и със сигурност тепърва ще се развива неговото решаване, макар и да не е ясно в каква посока.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK