ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Абдулменаф Беджети, бивш македонски министър: Коридор №8 се неглижираше по икономически причини

Абдулменаф Беджети в разговор с "Дневник", август 2017 г.

© Николай Дойчинов

Абдулменаф Беджети в разговор с "Дневник", август 2017 г.



Критиките към Северна Македония, че неглижираше Коридор №8, са основателни, но тя бе много по-свързана със Сърбия и Хърватия и нямаше как оста север-юг да не е приоритет. Днес обаче това не е оправдано от стратегическа гледна точка и има нужда от промяна, каза за "Дневник" бившият македонски транспортен министър Абдулменаф Беджети.


След като потърси, но не получи коментар от две водещи стопански организации в Северна Македония по темата за отражението на политическия спор върху бизнеса, "Дневник" се обърна към един от македонските политици, някога свързани с опитите да се изгради инфраструктурата между София и Скопие, която все повече става част от диалога между двете страни.


Абдулменаф Беджети завършва икономика в Прищина през 80-те години. В края им е финансов инспектор в държавно преприятие, по-късно става заместник-директор на приходната агенция на страната и директор - между 1995 и 1996 г. След това е министър на развитието, а през 1997-1998 г. - министър на транспорта, строителството и екологията в кабинета на Бранко Цървенковски. От 2018 г. е ректор на Югоизточноевропейския университет в Тетово, където преподава от основаването му преди почти 20 години.




Г-н Беджети, отразява ли се политичекото напреение на бизнеса между двете държави?


- Не очаквам сегашната ситуация да влияе на бизнес отношенията. Бизнесът е прагматична дейност, такива са и бизнесмените по природа. Обемите на сътрудничеството между България и Република Северна Македония, ако гледаме данните отпреди 15 години - имаше огромна разлика в търговския баланс между двете страни и това бе 3 към 1. Вносът бе около 60 млн. евро, износът - 188 млн. евро в полза на България. Тази разлиак в последните години е изравнена и се вижда сходно ниво между двете страни и малък търговски дефицит (последните данни вижте тук). Предвид това и други дейности на бизнес общността не очаквам противопоставянето в политически план да се прехвърли на бизнес отношенията в частния сектор, а това е най-важно.


Ако обаче говорим за общите инвестиции, за общи проекти, в които участва публичният сектор - ако продължи напрежението между двете държави, вероятно ще има определено влияние. Например в крупните инвестиции. Може да се влоши, но все пак очаквам да се намери решение догодина.


Северна Македония вече се отказа временно от бъдещата си инвестиция в АЕЦ "Белене" и погледна към газовата централа в Александруполис. Само икономическа ли е логиката - поглежда се към "по-реалния" гръцки проект - или има и политически момент, имайки предвид момента, в който се взе решението?


- Може да се тълкува и като политически мотивирано. Доколкото ми е известно обаче, самата България не е решила окончателно за "Белене" и поради това нашите власти са изявили, че не могат да чакат такава нерешителност от българска страна дали тази капиталова инвестиция от нас ще се осъществи. Затова се променя и позицията на властите се променя.


В общи линии мисля, че в решенията за публичните капиталови инвестиции би имало влияние напрежението. Виждам обаче и промени в интензитета за "Коридор №8", не само жп пътя, а и пътната мрежа. Докато двете страни са окопани в позициите си, ще се влияе и на проектите. Но в случая с "Белене" става дума за обръщане към обществеността заради динамиката на реализация на "Белене".


Все по-често се чуват критики от България, че не се е направило нищо за Коридор №8. От македонска страна основателни ли са тези критики - не само жп пътя, а и магистралния? Винаги се казва, че "няма пари", но затова ли се не осъществява проектът?


- Смятам, че констатацията може да е вярна, ако се има предвид историята и динамиката на реализацията и не само заради жп пътя, по който се работи 25 години, а и за другата инфраструктура, пътна, енергийна и друга.


Северна Македония я прекосяват два основни паневропейски коридора - 8 и 10, изток-запад и север-юг. Ако гледаме как се е осъществявал досега, виждаме абсолютно, че е вярно. Няма пропорционална динамика в осъществяването на двата проекта. Интензитетът бе няколко пъти по-изразен за завършване на инфраструктурата на Коридор №10. По това време, когато решихме за Коридорите 8 и 10, случайно бях министър за транспорта. Знам, че това бе с определен приоритет за инвестиции в осмицата - декларативно, но де факто много малко се направи, по-скоро нищо - и в пътната, и в жп инфраструктурата.


Не мога да кажа, че е само заради парите. Не можем да очакваме ние да имаме същия капацитет за реализация. България като член на ЕС от 2007 г. има възможност да привлече европейски инвестиции за коридора. Ние нямахме. Но и тази, която имахме, беше повече за Коридор 10.


"В заключение - да, вярно е, Коридор 8 бе неглижиран, но и сеганшните политически отношения, трябва да се имат предвид. Ако твърдата позиция от българска - а ако искате, и от македонската - остане така, с напрежение, окопани в миналото и историята, вероятно ще влияе на проекта."



По времето, когато бяхте министър, имаше ли интерес в Северна Македония да се работи повече по Коридор №10, отколкото по Коридор №8?


- В известен смисъл - да. Това е точна констатация. Икономическата структура на Северна Македония бе много по-свързана и зависима от Коридор 10. Бяхме обща държава (преди разпадането на Югославия - бел. ред.) и икономическото развитие бе насочено към Коридор 10, защото бяхме насочени към Сърбия и Хърватия. А и към Гърция, въпреки блокадата по това време. Факт е, че тези съотношения водят до това транспортът по Коридор 10 да е много по-интензивен по този по 8. През 1996-19997 г. имахме и изследване на икономическата целесъобразност за Коридор 8. Ако се изчисляваше на базата на натовареността на трафика между (Северна) Македония и България, нямаше обосновка за реализация - обменът бе малък. Но ако се има предвид транзитът, връзката между Черно и Адриатическо море, тогава е обоснован.


"Краткосрочно погледнато, такъв приоритет за Коридор 10 бе икономически оправдан, но не и стратегически. Особено в момент на блокада от южния съсед не биваше страната да е зависима от само един такъв коридор."



Погледът към бъдещето променя нещата. Трябва да схване и България - действията от миналото не са само само с политическа преференция. И днес икономическият обмен със Сърбия е двойно колкото този с България. Но приоритетите трябва да се базират не само на стокообмен.


Какво трябва да стане, за да се осъществи този проект?


- Трябва да се смята за приоритет и от Европейската комисия и да се поддържа страната. Ако инвестицията се довърши само с възможностите на държавата, няма да може да стане.


Казахте, че бизнесът е прагматичен. В България човек остава с впечатлението, че и след договорите с двете държави Северна Македония продължава да се сближава много повече с Гърция, отколкото с България. Защо е така?


- Краткосрочно, в последните две години, е така. Значително се подобриха отношенията с Гърция и покрай смяната на властта с Гърция. Не направиха нито крачка назад (след Преспанския договор, сменил името на Северна Македония - бел. ред), докато в България, смята се тук, всичко се прави със сметки за изборите догодина. Действително Северна Македония се сближава много повече с Гърция, но мисля, че нещата ще си дойдат на мястото, ако се намери решение и се преодолеят проблемите и се увеличи значението на икономическото сътрудничество - не само за инфраструктура, а и за инвестиции. Имаме сериозни български инвеститори, които работят по проекти в Северна Македония. Има светлина в края на тунела. Ако обаче продължи напрежението, създадено в последните месеца, то не води никъде.


А защо са толкова малко македонските инвестиции в България? Премерът Заев каза, че заявените български в Северна Македония тази година са 12, а македонските - едва две и при това уточни, че дори тези две са изключителна рядкост.


- Това е само на икономическа основа - въпросът е доколко македонските инвеститори могат да са конкурентни на българския пазар. България е много по-напред в някои производства, в които имаме доста износ. Инвестициите не се насочват на приятелска основа, там има обосновка, конкурентност и икономически анализи. Не мисля и че нещо може да се промени краткосрочно, дори повече македонски инвеститори да се ориентират към България.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK